19 образователна и социална подкрепа. Активността на семействата на деца със специални образователни потребности е отражение на хуманизацията на обществените отношения и на промяната на нормативната уредба в съответствие със социалните и културни модели.
В контекста на образованието сътрудничеството между детската градин, училището и семейството се обуславя от наличието на общи цели и желанието да се постигнат резултати, които да доведат до промяна на статуквото – усъвършенстване на модела на общуване между участниците в образователно-възпитателния процес: учители – деца –
родители, придобиване на нови компетентности, водещи до развитие на личността на всеки един от участниците, което в крайна сметка да доведе до всеобща удовлетвореност от съвместно извършената работа.
Чрез включването на родителите на деца със специални образователни потребности в образователно-възпитателния процес тепоемат своите отговорности и с конкретните си действия допринасят за развитието и усъвършенстването на възможностите на своите деца. Родителите на децата със специални образователни потребности бихабили по-полезни в ресурсното подпомагане, ако получават
необходимата подкрепа, преди децата им да постъпят в детска градина или училище, защото „Образованието събира ученици, учители, родители и общностни организации в колективно сътрудничество, което трябва да създаде учебна програма и да произведе познавателно преживяване. Идеята е между училището и общността да се създаде взаимоотношение и да се свърже обучението с цялостния живот на ученика.
За развитие на сътрудничеството между родители и учители като представители на образователните институции е необходимо да се прилагат следните подходи:
хуманно-личностният;
индивидуалният и диференцираният;
морално-етичният, който се изразява в защита на правото на детето да бъде различно, да
бъде защитено, да му се гарантира свобода на изявите, да се зачита мнението му, да се запазва поверителността наинформацията, споделена от и за него.Тези подходи се отнасят и за взаимодействието учител – ресурсен учител –
родител, чрез което се гарантира равнопоставеност, чувство за съпричастност и поемане на отговорност при обучението на децатаи учениците със специални образователни потребности.
В интегрираното обучение принципно могат да се посочат трите типа родителски позиции:
20
готовност за сътрудничеството, подкрепа и участие в процеса на интеграцията;
пасивност, неутралност и равнодушие;
поставяне под съмнение на дейносттана училището относно обучението на детето им.
Сътрудничеството между детската градина, училището и семейството се основава на следните функции: информационна, конструктивна и социална.
Сподели с приятели: