Древногръцки мит за произхода на боговете Петър Кърджилов bgmateriali com
Изтегляне 81.17 Kb. Pdf просмотр
|
| БОГОВЕТЕ Хаос – І. Божествена стихия, която изпълвала цялото пространство преди сътворението на света според представите на древните гърци. ІІ. Според философите – първоначалното състояние на веществото във вселената (първичен хаос). ІІІ. В преносен смисъл – пълно безредие, безпорядък, бъркотия. ІV. Хаотичен – разбъркан, безреден. Гея – майка земя, богиня на земята. На нейно име сме нарекли планетата, на която живеем, третата по отдалеченост от Слънцето в нашата система. Затова с частицата гео започват сложни думи със значение земя: гео графия (земеописание), геометрия (земеизмерване), геология (наука за земята, за нейните състав и строеж), геодезия (земеразделяне), геодезист (земемер), геофизика, геохимия, геополитика, геобиология, геоботаника, геомагнетизъм (земен магнетизъм), геоцентризъм (представа у древните народи, че около Земята се движат всички небесни тела и тя е център на вселената)... Уран – І. Най-древното върховно божество – Небето. ІІ. Седмата планета в Слънчевата система. Небето е „пълно“ с митични богове, титани, герои и същества, чиито имена носят всички планети, повечето съзвездия, много звезди, спътници и астероиди. ІІІ. (Uranium) Тежък радиоактивен химически елемент, кръстен на бог Уран. Сребристият и сравнително мек метал се извлича от уранови руди, съставени от минералите уранинит и уранови слюди. Изотопите му се използват като ядрено гориво в атомните електроцентрали, но и за производството на атомни бомби. ІV. Урания – музата на астрономията и геометрията. V. Уранография – описание на небесните тела, ураноскопия – старинна наука за наблюдаване на небето и небесните тела (днешната астрономия), уранометрия – наука за измерване на небесните разстояния. VІ. Уранология – наука, според която съдбата и бъдещето на хората могат да се предсказват по разположението на небесните тела. Съвременното ѝ наименование е астрология. Етер (Ефир) – буквално означава „светлина“. Персонификация на най-горното небе, където според представите на древните светлината била най-ярка. Брат на Хемера. Хемера – персонификация на Деня (Дневната светлина), сестра на Етер. Кронос – божество, олицетворяващо времето, което поглъща всичко. Името произлиза от индо- европейската дума кер (режа) и индо-иранския корен кар – карма (сътворявам). Според по-късно тълкуване – от гръцкото хронос, означаващо време, от което пък произлизат думи като хроника, хронист, хроничен, хронология, хронометър... Рея – дъщеря на Уран и Гея. Титанидата почитали като богиня на остров Крит и във Фригия. По- късно започнали да я отъждествяват с малоазийската богиня Кибела и да я наричат Великата майка на боговете Рея–Кибела. Нейни придружители и служители били куретите и корибантите (синове на Аполон и музата Талия). Името ѝ носи един от спътниците на планетата Сатурн. Курети – демонични същества, придружители и служители на Рея–Кибела, деца на Хелиос (Слънцето) и Гея. Според някои митове тяхна майка била богиня Атина, която дори наричали „вожд на куретите“. Те научили хората да опитомяват дивите животни, да добиват мед от пчелите, да строят къщи. На Крит наричали курети и самите жреци на Зевс и Рея. Амалтея – на името на козата е кръстен един от спътниците на планетата Юпитер. Тюхе – на тази гръцка богиня съответства римската богиня Фортуна (Съдба). Освен на нея рогът на изобилието бил символ също на богинята на мира Ирина и богът на богатството Плутос. Рогът на изобилието – І. Може да кажем, че той се е изсипал или излял върху някой наш познат, ако става дума за човек, който има всичко и е щастлив. Старогръцката митология изобилства с подобни метафорични изрази, голяма част от които са използвани за заглавия на отделните разкази в тази книга. ІІ. Във формата на рог древните майстори правели глинени или метални съдове за пиене на вино, наричани ритони. Украсявали ги богато с релефни или гравирани изображения. Ритоните са известни още през епохата на критско-микенската култура. Открити са при разкопки и в България. Капела – наименованието в превод означава „коза“. Най-ярката звезда в съзвездието Колар и една от най-ярките звезди на небето. Тя привлича погледа със своя блясък и ярко жълт цвят. Егида – буквално означава „козя кожа“. Така се наричал щитът, който Зевс си направил от кожата на Амалтея. Затова и едно от наименованието на бога било Зевс Егиох (Щитоносеца). Думата егида се използва и в книжовния български език само в съчетанието „Под егидата на“, което означава под закрилата, под покровителството или под патронажа (на някого). Изтегляне 81.17 Kb. Сподели с приятели:
|