За социалното страдание, за безсилието на селяните пред природната стихия, за човешката обреченост



Дата30.11.2018
Размер28.51 Kb.

“Градушка”
"Една, че две, че три усилни

и паметни години... Боже,

За някой грях ръце всесилни

издигна ти и нас наказа.

     Кой ли може



неволя клетнишка изказа,

макар и - вчерашна се дума?

Поема

Тема за социалното страдание, за безсилието на селяните пред природната стихия, за човешката обреченост



















“Заточеници”
И ний през сълзи накипели
обръщаме за сетен път
назад, към скъпи нам предели,
угаснал взор - за сетен път
простираме ръце в окови
към нашия изгубен рай...


Елегия

Тема за връзката между човек и родина, за болката, породена от раздялата, за невъзможността да се изпълни гражданския дълг

“Ще бъдеш в бяло”

И с вяра ще разкрия аз прегръдки,

загледан в две залюбени очи,

и тих ще пия техните лъчи, -

ще пия светлина, лечебни глътки.

И пак ще се обърна просветлен

света да видя цял при ярък ден.


Любовна лирика

За любовта като пречистваща и окриляваща сила, идеализиран образ на любимата жена

“Две хубави очи”

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи.
Не искат и не обещават те. . .
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!



Любовна лирика

За женската невинност и опасностите в живота

“Стон”

Миражите са близо, - пътя е далек:

защото тя стои в сияние пред мене,

стои, ала не чуе, кой зове и стене, -

тя - плът и призрак лек!


Любовна лирика

За любовта като болка и копнеж, за разминаването на душите на влюбените

“Сенки”

Мъчително глава се към глава навежда, -
те няма да се чуят: искат и не могат.
Те шепнат може би - от що се те боят!
Напрегнато ръце се към ръце протягат
и пак се не докосват! Искат и не могат. . .
И пак, един пред друг, един за друг стоят.


Елегия

За човешката самота и обреченост, за нарушения диалог между хората

“Две души”

Аз не живея: аз горя. Непримирими
в гърдите ми се борят две души:
душата на ангел и демон. В гърди ми
те пламъци дишат и плам ме суши.


Елегия

За непреодолимата вътрешна раздвоеност и за духовното страдание

“Песента на човека”

Един и същ на битието с урагана,

аз шеметно се нося, дух из океана

на тъмнина нестресвана от сън за ден,

без нявга мигом негде да застана,

напред самотно устремен.


Стихот-ворение

За непостижимостта на знанието, за липсата на покой в човешкия живот

“Маска”

Ден карнавален, времето неделно

зовеше хората навън: тълпа

гъмжеше из града. Безцелно,

в печал, която нивга не заспа,

се лутах аз.


Стихот-ворение

За лъжовния облик на видимия свят, за физическите и духовни измерения на съществуването


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница