“Градушка”
"Една, че две, че три усилни
и паметни години... Боже,
За някой грях ръце всесилни
издигна ти и нас наказа.
Кой ли може
неволя клетнишка изказа,
макар и - вчерашна се дума?
|
Поема
|
Тема за социалното страдание, за безсилието на селяните пред природната стихия, за човешката обреченост
|
|
|
|
|
|
|
“Заточеници”
И ний през сълзи накипели
обръщаме за сетен път
назад, към скъпи нам предели,
угаснал взор - за сетен път
простираме ръце в окови
към нашия изгубен рай...
|
Елегия
|
Тема за връзката между човек и родина, за болката, породена от раздялата, за невъзможността да се изпълни гражданския дълг
|
“Ще бъдеш в бяло”
И с вяра ще разкрия аз прегръдки,
загледан в две залюбени очи,
и тих ще пия техните лъчи, -
ще пия светлина, лечебни глътки.
И пак ще се обърна просветлен
света да видя цял при ярък ден.
|
Любовна лирика
|
За любовта като пречистваща и окриляваща сила, идеализиран образ на любимата жена
|
“Две хубави очи”
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи.
Не искат и не обещават те. . .
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
|
Любовна лирика
|
За женската невинност и опасностите в живота
|
“Стон”
Миражите са близо, - пътя е далек:
защото тя стои в сияние пред мене,
стои, ала не чуе, кой зове и стене, -
тя - плът и призрак лек!
|
Любовна лирика
|
За любовта като болка и копнеж, за разминаването на душите на влюбените
|
“Сенки”
Мъчително глава се към глава навежда, -
те няма да се чуят: искат и не могат.
Те шепнат може би - от що се те боят!
Напрегнато ръце се към ръце протягат
и пак се не докосват! Искат и не могат. . .
И пак, един пред друг, един за друг стоят.
|
Елегия
|
За човешката самота и обреченост, за нарушения диалог между хората
|
“Две души”
Аз не живея: аз горя. Непримирими
в гърдите ми се борят две души:
душата на ангел и демон. В гърди ми
те пламъци дишат и плам ме суши.
|
Елегия
|
За непреодолимата вътрешна раздвоеност и за духовното страдание
|
“Песента на човека”
Един и същ на битието с урагана,
аз шеметно се нося, дух из океана
на тъмнина нестресвана от сън за ден,
без нявга мигом негде да застана,
напред самотно устремен.
|
Стихот-ворение
|
За непостижимостта на знанието, за липсата на покой в човешкия живот
|
“Маска”
Ден карнавален, времето неделно
зовеше хората навън: тълпа
гъмжеше из града. Безцелно,
в печал, която нивга не заспа,
се лутах аз.
|
Стихот-ворение
|
За лъжовния облик на видимия свят, за физическите и духовни измерения на съществуването
|
