Древногръцки мит за произхода на боговете Петър Кърджилов bgmateriali com

Защо възникнали митовете?
Животът на първобитните хора бил труден. Гладът бил постоянният им спътник, защото не познавали земеделието и нямали домашни животни. Разчитали на лова и риболова, на даровете на природата. А тя невинаги била щедра към тях. Търсейки прехрана, нашите прадеди прекарвали по- голямата част от живота си под открито небе и постоянно зависели от немилостивите природни стихии. Освен това навсякъде било пълно с опасности, горите и планините гъмжели от хищни зверове, които очите на страха превръщали в невероятни чудовища. Обкръжаващият свят обаче бил не само враждебен, но и необясним. Никой от древните люде не знаел кога и как е възникнал

той, кога и как са се появили земята, небето и морето. Защо след нощта идва ден? Кой изпраща светкавиците, облаците, дъжда и снега? Защо през лятото е топло, а през зимата – студено? Защо наесен листата на дърветата окапват, а напролет отново израстват?
Благодарение на натрупаните през вековете опит и знания днес ние знаем отговорите на тези въпроси. Ала първобитните хора не ги знаели. Затова си обяснявали случващото се по света с волята на неведоми сили, които нарекли богове. Но тези свръхестествени същества също пораждали въпроси. Кой ги е създал? Имат ли родители? Боговете ли са произлезли от природата или природата е произлязла от тях? Дали самите земя, небе и море не са богове?
Ето защо хората създали митовете. Чрез тях си отговаряли на въпросите, които ги вълнували открай време. Митовете били предания, легенди, фантастични разкази за богове и герои, за чудновати явления и страховити чудовища.
Били измислици, приказки, басни, но давали отговори. Обяснявали простичко сложните неща.
Митовете отразявали отношението на древните хора към заобикалящия ги свят. Те били първите опити да се обяснят както непонятните дотогава природни явления, така и зависимостта на човешката съдба от непредвидимите прищевки на божествените сили. Звучали простичко и дори наивно, но обяснявали. Днес може иронично да им се подсмихваме, но за древните те били чиста истина и никой не се съмнявал в тях.
В началото митовете били рожба на устното творчество. След като създали писмеността, хората започнали да ги записват. Така те достигнали до наши дни. Един от главните източници за познанията ни върху старогръцката митология е поемата „Теогония“ („Произход на боговете“) на древногръцкия поет Хезиод (VІІІ–VІІ в.пр.Хр.). Тъкмо според събраните в нея многобройни митове са преразказани легендите за сътворението на света и родословието на боговете.
ОЛИМПИЙСКО СПОКОЙСТВИЕ
След победата над титаните синовете на Кронос си поделили властта над света. Посейдон взел за себе си морето, Хадес – подземното царство, а Зевс останал на Олимп – като повелител на небето и земята, на боговете и хората.
Високо над света се извисявал гигантският, стръмен и многовръх Олимп – мястото, където живеели боговете. По-високо от върха било само бездънното небе, от което се леела златна светлина. Под него се стелели гъсти облаци, които закривали боговете от очите на смъртните. На земята сезоните се менели – есента идвала след лятото, пролетта сменяла зимата. На Олимп царяло вечно лято, никога не падали дъжд и сняг. Долу нещастията и скърбите сменяли веселието и радостта. Горе винаги било спокойно, светло и радостно. Затова наричали Олимп светъл, сияен, светлозарен...
Величествените златни дворци на олимпийците построил Хефест – богът на огъня и ковашкото изкуство. Бил грозен и куц, но имал здрави ръце и добро сърце. Потънал в пот и сажди, изкусният майстор прекарвал деня в своята чудна ковачница, в която имало огромна наковалня, пламтящо огнище и необикновено духало с двадесет мяха. Негова направа били скиптърът на Зевс,

тризъбецът на Посейдон, щитът на Херакъл, доспехите на Ахил. Хефест бил ласкав и приветлив, дарявал хората с топлина и радост, но понякога се разлютявал и страшно наказвал.
Хефест изковал и двата златни престола, на които седели неговите родители – Зевс и Хера, покровителката на брака и семейството. Красива, прекрасна, величествена била Хера, но и властна, ревнива, отмъстителна. Съпругът ѝ Зевс, а и останалите олимпийци най-искрено я почитали, но и се страхували мъничко от нея. Тя помагала на мъжа си да кове закони и да управлява, но пък и често сеела дрязги и раздори, с което си навличала гнева му. От Хера винаги се носело благоухание, премяната ѝ била разкошна, на главата си слагала диадема, а в ръка държала скиптър
– символ на могъщата ѝ власт.
@bgmateriali.com