Дванайсетте тайнствата на христос
Изтегляне 1.12 Mb. Pdf просмотр
|
| ЖИВОТОТВОРЧЕСТВО - III РАЗПЯТИЕ и ВЪЗКРЕСЕНИЕ Стигнахме до двете най-тежки и специфични тайнства на Христос: Разпятие и Възкресение. Те могат да бъдат разгледани като трите най-характерни качества на всички споменати по- горе -преструктуриране, структуриране и деструктуриране. Всички те се отнасят до материи, олицетворяващи четирите природни стихии или по-конкретно казано, дават информация за Неговото умение да си служи с принципа на Четвъртичността в различните Йерархии на Творците. Разпятието и Възкресението обаче прескачат границата на външното умение - те са тайнства на Себетворчеството. Разбира се, истинската специфика се съдържа във Възкресението, защото разпятието е акт на външното към вътрешното. То е, специфично погледнато, илюстрация на това, което самият Христос прави със света - променя физическата му и духовна категория. До този момент Той активно се намесва в природата и духа, за да удовлетвори нуждите на молещите и нуждаещите се. Той формува и променя, за да даде на тях, а не на себе си. В Разпятието този процес се олицетворява от наказанието, което е форма, израз на атаката на света към Него. Разликата е само в това, че Той животвореше, а светът го убиваше. Защото за разлика от него Светът, в лицето не на закона, а на духовната власт, не можеше да даде живот. Той затова и слиза в материята - защото светът е изчерпан от примитивизъм и идолопоклонничество. С един единствен израз: Варосани гробници! , Христос определи качеството на духовността в света на евреите. Подчертаваме, че е на евреите, защото определено твърдим, че тези думи никога не са се отнасяли и не би могло да се отнасят към българския народ и неговите посветени служители, Колобрите, на Единния бог Танг-Ра. Активността на Света (евреите) се изразява чрез смъртта в закона. Този наказателен принцип на юдаизма трябваше да се промени, да се преобърне и насочи към творчество и живот в духа. Затова трябваше личен пример. И Иисус Христос го даде Предоставена от автора 27 на евреите, а чрез тях и на света. Те бяха болните, на които донесе лек за душата, а не за тялото. Той приема смъртта и като Иисус, и като Христос. Чрез тялото на Първия доказа способността да претворява и оживотворява собствената си форма, а със безсмъртието на Втория доказа своя божествен произход. Можем да обобщим казаното до тук в няколко конкретни точки, отбелязващи тези процеси на трансформацията: 1. Деструктуриране (смърт): а) отделяне на Етерното тяло от Физическото. б) трансформиране на Физическото тяло (материята) до плазмено (огнено) ниво. 2. Извеждане на Плазменото тяло извън гробницата. 3. Живот в Огненото тяло. 4. Структуриране на ново Физическо тяло - пълно възстановяване на физиологичните процеси. Точка първа регистрира един обикновен за живота и необикновен по жестокостта си начин за смърт. Езотеричните науки посочват процеса на умирането като един от най- сложните и необясними факти от живота на хората. Неговата естественост не е предмет на нашето изследване. Ние говорим за насилствената, ненавременна смърт, при която Душата и Духът са принудени да напуснат Физическото тяло, преди да е получен сигналът за отделяне на Етерния носител от Физическия. При естествената смърт това става плавно и естествено. При естествената смърт Духът чува призива на космоса и откликвайки на този призив, започва самостоятелно отделяне на Жизненото тяло от Физическото. Технологично това означава енергията на нервните проводи да започне да се свива, надпейте се оттеглят и нервните клетки остават без нужната жизнена енергия. Този процес автоматично води до оттегляне на енергиите и на соматичните клетки, като тук процесът се отнася до изключване на енергоцентралата на клетката - митохондриите. Останали без жизнената енергия на Етерното тяло, те бързо изпадат в колапс. Процесът не води веднага до смърт. В това състояние клетките могат да издържат няколко |