Дванайсетте тайнствата на христос

Предоставена от автора 1
Дванайсетте тайнства на Христос
Спас Мавров
ВЪВЕДЕНИЕ
Текат в единство и хармония категориите време и пространство, текат с тях епохи, периоди и култури, в които се срещат непрекъснато двете основни субстанции на движението - енергия и материя. Срещат се навсякъде - в цветето и пеперудата, в риса и сърната. Срещат се категорично и безкомпромисно обаче само в човека. Чрез сблъсък, чрез драстични конфликти или умиротворени и хармонизирани, удовлетворяват стремежите на душите и надеждите на боговете.
Те са утеха за отрудените сетива на пратениците, следящи от
Тънкия свят или участващи в живота резултатите от безмълвната си сеитба. Вървят Времената, мени се Пространството, а с тях и
Човекът. Небесният и Земният. Единният, в когото двамата срещат Себе Си и където отработват подобието, заложено в
сътворението.
Динамичната енергия на Небесния човек, ограничен и дисциплиниран от материята, приема форма, започваща като затвор, но завършваща като венец. Ето как решетките на страстите могат да станат ластари за жива корона. Бавно, мъчително и с железен прът в колелото на еволюцията, неуморно поставян от Тъмната ложа. Труден път. Осветяван непрекъснато и видимо, от Души, преминали по него в по-ранни времена или изпратени от различни Йерархии да помагат на земното човечество. Винаги е ставало въпрос само за него - за
земното човечество, което започва с едно почти програмирано грехопадение и завършва с Голгота. Път на множество човешки и небесни синове на духа. Само един от тях обаче носи в себе си едновременността на времената, на пространството и на Духа, който може да ги осмисли. Без него, без Духа, времето и пространството са илюзия, а еволюцията - безсмислена. Защото еволюция без духовно осмисляне на битието е просто живеене и смърт. Първото го правят животните с отлично развитите си инстинкти, а второто не зависи от никого и нищо, което е във властта на хората и материята. Разликата започва, когато

Предоставена от автора 2
инстинктите достигнат нивото на интуицията, но не спират там, а подпомогнати от ума, развиват съзнание, чиито качества черпят знание директно от Висшия ум. Затова е нужно познанието. Без него инстинктът има само ярките бликове на ясноосъзнаването, но не и интуитивното знание на обучените умове. В това се състои същността на разширеното съзнание - в единството между знание, съзнание и духовност. И змията го каза ясно и категорично на Ева. На Живота. Тя каза на Живота, че да се живее без знание и развит интелект, не е божествено, а животинско битуване. Боговете са знаещи. Боговете не са интуитивни животни. Колкото вярна и висша да е интуитивността на инстинктите, те не са единство от знания и духовност. Двете правят интуицията. Но не като ясновидско предусещане, давано най-често от служителите на тъмната ложа на обсебени и себелюбиви души, а като умение да се схваща по детайла същността на програмата. Тук е тайната на знака на посветените от Козирог, децата на Еднорога и Сатурн().
Малкият детайл от битието (а - алфата), който дава на посветения знание за програмата на еволюцията на душата (α ).
Знак на посветените учители, на третото рогато животно в Зодиака, което обединява в себе си огъня на Овена (небесният огън) и силата на Земята (Телеца). Телеца е дом на отварянето на
Третото око, небесното, у човека. В знака Козирог ученик и
учител са в едно тяло, с един дух, с един извървян път на развитието. Подчертаваме - еволюция без интелект не е възможна, както и опитността без духовност става сатанизъм.
Това накара Отеца да изгони Адам и Ева - страхът, че нееволюиралите, инстинктивно - интуитивни хора, могат да ядат и от плода на безсмъртието.
Безсмъртието не е плод на изначална даденост, а на отработено в материалните светове качество. Присъщо на Духа и плод на дългата еволюция на Душата, то е качествено състояние на енергията, принципно и трайно непроменяща се от влиянието на средата, в която постоянно или временно пребивава.
Обсъждането на среди от типа космични е невъобразимо сложен и недостижим за съзнанието ни въпрос. Подобен анализ,

Предоставена от автора 3
дори идея за такава среда, е абсолютно недостижим за нашите представи и понятия. Затова ще се спрем само на идеята: Духът в
Материята.
Говорим за еволюиралия до Божественост Дух, който по една или друга причина се намира в материята. Тази среда е сравнително ясна за съвременната наука и хората.
Временно пребиваващият в материята Дух (защото не е възможно да бъде постоянно, освен ако самият той не е пожелал "пропадането" да стане вечно) отработва своето еволюционно, тоест опитно, изграждане на критерии, чрез които ще работи в чисто енергийното си състояние. В аспекта на казаното става ясно, че Духът използва материята като средство за собственото си обучение, циклично и неотменно подпомаган от пратениците на Божествената Йерархия.
Те неотменно, закономерно и безкомпромисно попадат в основния антагонизъм на материалните светове - борбата между
Дух и Материя. Битката между енергия и форма не е нищо друго, освен специфична категоризация на поведението, известна като Добро и Зло. Тези души водят нескончаеми битки с присъстващите в живота представители на тъмната ложа, както и с обсебените от тях души, които в сегашната епоха са около
60% от населението на Земята.
Така се отработва еволюцията на Човека. За земните хора тя започва отдолу - нагоре. За слезлите да помагат Голготата, да преминат през материалната форма е функция на три нива -