2. ВЪЗНЕСЕНИЕ Марко: гл. 16, стих 19 А след разговора с тях, Господ се възнесе на небето и седна от дясно на Бога. Лука: гл. 24, стих 51 И, като ги благославяше,отдели се от тях и се възнасяше на небето. Павел: Деяния, гл.1, стих 9,10 и 11. 9. И като рече това, както Го те гледаха, Той се подигна, и облак го подзе изпред очите им. 10. И докле гледаха към небето, кога Той се възнасяше, ето, застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи. 11. и рекоха: мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както го видяхте да отива на небето. Възнасянето на Христос е най-загадъчното от всичките му тайнства по отношение на спецификата. Ако за Възкресението отделяме няколко характерни момента, имащи опорни точки в конкретни външни белези, то за Възнесението няма нито един такъв момент. Учудващ е и фактът, че двамата евангелисти описват това събитие твърде пестеливо. Необяснимо защо апостолите, присъствали на събитието, не го описват с подробности - нещо характерно за другите прояви на Христовите чудеса. Даже двама от тях, единият от които свидетел - ап. Матей, не говорят въобще за момента като за значимо събитие. Най-описателен е апостол Павел в "Деяния на апостолите", въпреки че той не е свидетел на събитието. Това уникално по своята същност събитие е забулено в загадката на няколко кратки изречения. Не е възможно да се дават анализи на деяние, което никой жив човек на земята не е изпитвал или видял с подробности. Иисус Христос извършва първото и последното в епохата възнесение. Защото способността да се преодолее земното притегляне, да се приведат органите и клетките в
Предоставена от автора 63 състояние на безтегловност без външен посредник, е непонятна и неподдаваща се на анализ. Тя е просто и точно казано Сподели с приятели: |