Дванайсетте тайнствата на христос

13. и като видя отдалеч една смоковница, покрита с листа, отиде, дано намери нещо на нея; но, като дойде при нея, не намери нищо освен листа, понеже още не беше време за смокини.

Разглеждането на това тайнство е в пряка връзка с отношението Учител - ученик, въпреки че се отнася само за посветените пратеници на земята. То третира въпроса за тяхната отговорност към хората и личното им дело. Както и факта, че всеки Учител е и ученик на Йерархията, която го изпраща.

Проблемът с реакцията на Иисус Христос към смокинята, която няма плод за да го нахрани, е много интересен. Ние смятаме разглеждането му за задължително, защото това е вторият път, когато Той реагира гневно, осъдително и наказателно. Ако възмущението Му към търговците и сарафите в храма Господен е справедливо и разбираемо, защото все пак хората разбират правдивостта Му към осквернителите на храма, то поведението му към дървото е необяснимо. Пред гнева му стои растение, което не може да изпълни задължението си по две причини - не е време за плодове, както и липсата на отношение и ангажимент към глада на хората. Дърветата не раждат, защото ние сме гладни, а защото такава е закодираната в тях програма за развитие. Христос отлично е знаел тази истина. И все пак анатемосва и убива смокинята.

Нека се върнем по-назад във времето, когато Той още събира учениците си. Посочихме интересния начин, по който Натанаил реагира веднага, щом чува от Иисус, че го е видял под смоковницата. В първата част на това изложение обяснихме ранговата последователност на първите четирима апостоли, които съответстват на четирите вида (нива) посветени. Обяснихме също така, че кодът Смоковница е зададен още по време на Сътворението - когато Адам и Ева скриват половите си органи под смокинови листа. Интересен е фактът, че от книга Битие едва в Новия завет и то при трима от апостолите, намираме отново употребата на този символ. Разработката му не е просто пророческо или апостолско хрумване, а задължителен процес на обяснение. В текстовете от апостолите Матей и Марко намираме обяснение на причината за възникналото отношение между Иисус и дървото, както и за последствията. Апостол Лука обаче разглежда същия проблем в по-друга светлина - като притча за дървото, което не дава плод. И тук е тайната за задачата на пратениците вътре в човешкия род и тяхната роля за неговата успешна еволюция. Съществуват редица степени на активност и изява на посветените пратеници. Като започнем от пророците, апостолите, учениците, по- късно ръкоположените презвитери и епископи, та до наши дни, когато Свещеничеството има своята завършена и строга йерархична система.

Всички те са пратеници и служители на Бога. Всички са призвани и избрани да служат на другите. Защото няма служител на Бога, който да служи на себе си. Ако е такъв, тогава не е от Бога и за Бога. Страданието на посветените открива мислите на много сърца. Вибрацията на страдащата душа създава поле върху което всички подобни вибрации у обикновените хора намират успокоение и утеха. Те отбелязват върху него (полето) своето вибрационно присъствие и така получават съчувствието, съпричастността на посветения. Чрез Дева Мария всички майки на човешки души, имащи по съдба да изстрадат еволюцията на душата си, стават съпричастни понеже Тя, Душата на Дева Мария, е вибрирала на същото ниво. Дева Мария става основен създател и носител на това поле на състраданието. Майката на Бога става Страдащата Майка на Човечеството, устремено към духовно възвисяване и себежертва.

Такава е и съдбата на посветените ученици и апостоли, на които е дадено да знаят тайните небесни. Да ги знаят и да ги изпълняват за развитието на духовността на човеците. Те всички имат своя образ под смоковницата на посвещението където Владиката на Небесното царство наблюдава и вижда труда им:

Две изречения на посветени души, приели да служат на делото на Отца си. Натанаил обаче разбира много повече - пред него стои Син на Бога. След Йоан Кръстител, той е вторият посветен, който сам разбира ранга на Иисус.

Според евангелист Лука за даден посветен пратеник се чака три години да дадат плод делата му. Ако след това от неговите дела не е произлязъл плод, достоен да нахрани висшестоящия по ранг Пратеник - делото му е обречено на смърт и разруха. Отсича се от корен. Иисус не е нито жесток, нито коравосърдечен - Той е Висшият пратеник и затова няма право да бъде небрежен към сътрудниците на Божието дело. Убивайки дървото на посвещението, Христос дава пример, какво очаква всеки служител, който не си свърши работата на Земята. Защото във Владическата си молитва в Гетсиманската градина, часове преди сам да докаже своята жертвоготовност за делото на Отеца, Той казва с молба и загриженост: Те не са от света, както и Аз не съм от него...Аз за тях се моля; не за цял свят се моля, а за тях, които си ми дал, защото са твои /Йоан гл.-17/.

Като пратеници на Бога и поверени на Христос, апостолите имат права и задължения. Правата им са да следват повереното им тайнство, а задълженията - да станат курбан за духовното развитие на човечеството. Затова на Петър, Камъкът на своята Църква, три пъти ще завещае цялото си стадо.

Тайнството на посвещението в сакралните същности на Небесното царство и на бъдещата църковност, Христос изрично подчертава и завещава на дванайсет от апостолите си. В помощ на делото му са седемдесет и двама, но на дванайсет от тях Той разкрива тайни, които другите няма да узнаят. Единият от тях изпълни ролята си и се обеси осъзнал смъртта като единствен изход от ситуацията, а другите народиха плод, който и до днес служи на прииждащите пратеници и храни душите на вярващите.