Дванайсетте тайнствата на христос

Както казахме във въведението, в отношението между душите, можещи да преминат през вътрешно духовно преобръщение и да поемат по пътя на своето преобразяване, а Душите -пратеници да ги подпомагат, съществува тясна духовна зависимост. Законът: "Когато ученикът е готов, учителят пристига сам" е неотменен и влиза в действие, щом някоя душа достигне ниво или по програмата на личното си развитие е изпитала вече нужда от водач. Подчертаваме, че идването на учителя днес е процес, заложен да се прояви в определено време и при конкретни условия, предопределени още преди душата да се роди. Наличието на тези условия позволява на учителя да осъзнае събитието далеч преди ученика. Обучението е предоставено изрично на благоволението на учителя. От казаното следва, че освен готовност за обучение, учителят трябва да изпита душата и да прояви благоволение да я обучава. Никога, в никоя религиозна система или духовна школа, приобщаването на душите не е ставало по друг начин.

Задължително е да отбележим, че не е самообучение, а е обучение чрез натрупване на познание. Целта да се постигне висше знание не може да се достигне чрез монашеския живот, нито чрез отшелническия, защото трябва да се опознае живота, да се изследва. Този процес е дълъг и не се постига от интелигентността на учените и от изкуството. Интелектът трябва да достигне до Небето и да го опознае чрез себе си. Духовността се постига едва тогава. Тя не е плод на ума, въпреки че само развитият ум може да изгради самостоятелна висша степен, даваща му възможността да бъде одухотворен. По тази причина всички теории, включително и духовните системи за обучение, са измислена образност и мъдрост, напътстваща и водеща, но не самата тя даваща духовност. От тук произтича и задължителната система Учител - ученик в духовния път на човека. Когато ученикът е готов, Учителят пристига сам, съобразно съдбовната предопределеност на знанието, което е нужно да се даде на душата. Изпратеният учител е пратеник на съдбата. Има учители на тъмната ложа и на Светлата. Обсебените от тъмната ложа души също получават шанс да се освободят в сегашната епоха, но трябва много смирение и пълен отказ от лична воля, за да може Учителят да освободи душата и да преструктурира енергийната същност на ученика. Този учител е благодетел, защото той поема върху себе си отрицателните потенциали до пълното им елиминиране чрез личната си енергия. Да не се подчини или да отрече изпратения учител, е най-тежката карма, която душата си изработва в живота. Отречено е благоволението на знаещия и можещия, а това означава -отхвърляне на Пътя към знанието и духовната практика. Отречен е пратеникът на Небето. Духовната практика може да бъде прилагана към ученика само тогава, когато ученикът е готов да я приеме. Учителят знае кога и как д

а започне. Той разбира на духовно ниво, воден от своя личен Дух, специфичността на контакта с ученика. Тогава изработва лична програма за ученика, преминаваща понякога през драматични и болезнени практики и състояния. Единствената защита на интелекта в материята е чрез поведението - на душата и тялото едновременно. Не е възможно да бъде обучавана никоя душа, имаща порочен и нечист живот. Осъзнаването на този факт става чрез ума и интелекта на душата. Затова интелектът е задължителен и представлява одухотворена информативност, която от знание става поведение. Само поведението доказва успешно преминалото обучение и дава информация за специфичността на следващия урок. Принципът за пропорционалност и последователност на обучението е задължителна методика. Тя изисква учителят отблизо да следи развитието на душата и да отчита постигнатото й ниво.

Познанието като плод на опита и специфичната дейност на мозъка (ума) има качеството да изгражда синтезни категории, даващи му критерии за опорни точки в битието. Познанието се явява сложен комплекс от непрекъснатото взаимодействие между поведението и ума. Така възниква възможността развитият, обучен ум да изгради стабилни функции като съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание (за тези три категории на ума виж "Отношението - функция на еволюцията"). И да свърже опита (познанието), придобит в материята, с космичното знание. Казаното има изключително значение за душите, намиращи се още на ниво натрупване на опит в живота, каквито са всички хора, родени под знака на кодовете: Близнак, Дева, Риба и Стрелец. Особено специфични и много трудни са процесите при знака Риби, под чиито вибрации се намират днес не само отделни нееволюирали в миналите епохи души, а и цялото Човечество. Те трябва да знаят, че имат право само на един учител-благодетел и пропускът им може да се окаже фатален. За тях именно Господ Иисус Христос казва: А не се ли веселяха, не се ли мъжеха и женеха те, докато Ной ковеше Ковчега? За тях е и притчата Му за девиците със светилниците, които чакат младоженеца. Знанието, отнасящо се до познаването на свещените текстове, изисква да се осмисля и анализира. Затова подчертаваме, че знанието е неотменно условие за духовното развитие на душата.

Знанието не е знаене. То не е и познанието, придобито в отработената опитност. Знанието е продукт на космични принципи и закони, присъщи и специфични за формации като Планетарни и Звездни системи, Галактики, Вселени и т. н. Знанието, за което говорим, е достъпно само за висши космични души. Наричат ги Богове, Божествени синове, Космичен разум, Посветени и прочие. Названието "Висш Космичен разум" е твърде свободно и доста своеволно твърдение, като имаме предвид, че никой на земята няма знание за такъв вид тотален принципен Разум. Изключение правят само душите с космично ниво на посвещение, изпратени за целта на Земята. Висшите Космични Йерархии изпращат в определено време, с определени качества Духове, които пребивавайки в материята като Души, могат да предадат знание в подходяща, разбираема форма. Всяка епоха има своите пратеници.