Двигателната компетентност – фактор при формиране на професионалната готовност на военнослужещи



Дата01.06.2018
Размер129.34 Kb.
ДВИГАТЕЛНАТА КОМПЕТЕНТНОСТ –

ФАКТОР ПРИ ФОРМИРАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНАТА ГОТОВНОСТ НА ВОЕННОСЛУЖЕЩИ
Проф. д-р Димитринка Георгиева Цонкова, Полина Стефанова Цонкова
Анотация: През призмата на европейските образователни политики и на съвременните научни постановки в областта на психологията и на професиологията се представя едно по-ново разбиране относно физическата подготовка на военнослужещите. В контекста на специфичните особености на военната професия се изяснява същността на двигателната компетентност в структурата на професионалната готовност и се защитава тезата за необходимостта от нейното целенасочено формиране в процеса на обучение във военнообразователните институции.

Ключови думи: двигателна компетентност, професионална готовност, професионална годност, обучение на курсанти, физическа подготовка, военнослужещ.
Въведение

Динамичните промени и силната конкуренция във всяка област от обществено-икономическия живот неминуемо повишават изискванията не само към професионалната подготовка на човека, но и към цялостното му психофизическо състояние. Променя се характерът на двигателната активност в различните видове трудова дейност. Все по-голямо значение придобиват такива качества като бързина и точност на действията, съгласуваност и икономичност на движенията, обща и специална издръжливост в специфични условия. Нараства ролята на централните механизми за управление и организация на човешките движения. Обемът от дейности, осъществявани в неочаквани и екстремални условия, непрекъснато се увеличава. Това е свързано с голямо емоционално напрежение, за преодоляването на което се изискват психическа устойчивост и богат арсенал от двигателни умения и навици. Тяхното рационално използване, при задължителни съобразителност и бърза адаптация на действията, в голяма степен обуславя ефективността на трудовата дейност във всичките ù разновидности [14]. В този смисъл степента на двигателна компетентност е съществена страна в структурата на професионалната готовност на всеки човек.

Високото ниво на двигателна компетентност има изключително важно значение за професиите, при които често възникват екстремални ситуации, отличаващи се с висока степен на трудност и сложност. Правилната и точна реакция в такива случаи е животоспасяваща и изисква както добре развити физически качества и богат фонд от специализирани двигателни действия, така и голяма обща издръжливост. Наред с това в много случаи е необходима и съвършена координация на фините движения, т.е добре развита фина моторика.

В групата на този вид професии са и професиите във Въоръжените сили на Република България. Те са определени в Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД-2011) и включват всички длъжности, заемани от военнослужещи. Военнослужещите са на служба във въоръжените сили, включително и в спомагателните служби. В Чл. 135. от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България е регламентирано, че военнослужещите са офицери, офицерски кандидати, сержанти (старшини), войници (матроси), а курсантите са военнослужещи с особен статус [4]. Една от особеностите на техният статут се изразява в това, че за срока на обучение във висшите военни училища курсантите придобиват професионални качества и умения за изпълнение на задачите, които са присъщи на военната професия.



Целта на настоящото изследване е в контекста на специфичните особености на военната професия да изясним същността на двигателната компетентност в структурата на професионалната готовност на военнослужещия и да защитим тезата за необходимостта от нейното целенасочено изграждане както в процеса на обучение на курсантите, така и в процеса на кариерно развитие на офицерите.

Изложение

Професията (от лат. рrofessio) е сложно социално явление, в което по своебразен начин чрез съответния вид трудова дейност се проявява единството на психофизическата същност на човека [9]. Всяка професия има свои специфични особености. Това определя и различието в набора от качества, които човек трябва да притежава, за да упражнява успешно съответната професия. По тази причина подборът на кандидати за работа следва да се прави на базата на тяхната професионална годност [5].

Професионалната годност е понятие, което означава задоволително съответствие между личностните предпоставки и изискванията за успешно изпълнение на конкретната трудова дейност. Тя е специфичен израз на способността на личността достатъчно сполучливо да реализира определена професионална дейност на базата на съвкупността от предварително кумулирани знания, умения, навици и ценности. В този смисъл понятието обединява два компонента:

  • природна даденост, изразяваща се в наличните физически и психически качества на личността и отразяваща потенциалните възможности за работа в професионалната област;

  • мотивация за труд и усъвършенстване, свързана с развиване на притежаваните качества и особености чрез професионално обучение, трудов опит, специален стаж и др. [12].

Изискванията, при които може да се упражнява военната професия, са определени в чл. 141 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България [4], и са разработени въз основа на характерните особености на професионалната дейност на офицера във въоръжените сили на Република България. Известно е, че тя е особен вид труд, който има специфична структура, цели и конкретни задачи съобразно предназначението на различните родове войски. Отличава се със сложност и се реализира при нестандартни и тежки условия, включително и с лични ограничения в начина на живот.

Отчитайки ролята и мисията на Въоръжените сили в новата обществено-икономическа среда и произтичащите от тях цели, става ясно, че повече от всякога пред военнослужещите стоят за решаване много и разностранни по своя характер задачи. В съответствие със световните тенденции във военната сфера на преден план са: запазване на националната сигурност и подпомагане на коалиционните партньори в борбата срещу тероризма; участие в операции на НАТО и Европейския съюз в отговор на възникнали кризи; защита и подпомагане на населението при аварии, природни бедствия и екологични катастрофи. Възможността за участие на голям брой военнослужещи да участват в многонационални операции безспорно е предизвикателство и отговорност. Това е така защото нарастват изисквания към личностно-професионални качества на военния контингент.

В професионалната дейност на човека обаче освен реалните възможности, определящи степента на неговата годност, съществено значение има и професионалната готовност, т. е. онази степен на субективната активност, с която ще бъдат реализирани наличните възможности в професионалната дейност.

Професионалната готовност се разглежда като интегрално състояние на личността, което осигурява успешната трудова дейност в конкретна професия. Включва три основни компонента: психическа готовност, физическа готовност и специализирана готовност. Тя отразява онази степен на субективната активност, с която ще бъде реализиран личностният потенциал в резултат на определено отношение към труда ù. Готовността е адекватна само тогава, когато военнослужещият изпълнява качествено определена професионална дейност на базата на съвкупността от предварително акумулирани знания, умения, навици и ценности. Тя има важно значение, защото съотношението между професионалната годност на човека, нагласата и неговата личностна готовност обуславя както равнището му на реализация в професионалната дейност, така и величината на получавания от нея резултат [8, 15].

Доказано е също така, че професионалната готовност може да се формира, оптимизира и моделира в зависимост от целите на дейността и от условията на протичането ù. Управлението на този процес е едно от направленията, което дава големи възможности за усъвършенстване на професионалната подготовка най-вече в сферата на висшето образование [14]. Ето защо формирането на адекватна готовност за професионална дейност във Въоръжените сили на Република България трябва да бъде крайна цел на цялостната и многостранна подготовка при обучението на високо квалифицирани специалисти в съответните институции на военнообразователната система [2, 6, 7, 10, 13].

Съществена страна в този процес заема достигането на определена степен на двигателна компетентност като съществен функционален компонент в принципната структура на професионалната готовност (фиг.1).




Фиг. 1

В науката се констатира еволюция в схващанията за същността на понятието компетентност (от лат. competens ’способен’). То е въведено от Аврам Ноам Чомски (американски лингвист, философ и политически активист). В психолого-педагогическата литература това понятие получава широко разпространение сравнително късно – едва в края на 60-те и в началото на 70-те години на ХХ век в Америка и в държавите от западна Европа, а по-късно и в тези от източна Европа. За начало се смята статията на Д. Мак-Клеланд “Да тестираме компетентността, а не интелекта”, публикувана през 1973 г. [3]. Теоретико-приложната изследователска дейност на редица учени води до обогатяване и доразвиване на концепцията относно понятието компетентност и то може да се разглежда в три взаимно допълващи се измерения:



  • Базова личностна характеристика, която определя ефективността на действията при работа и в други ситуации.

  • Постигната по-висока степен на свързаност между индивидуалните способности и социалните цели на личността.

  • Доказана способност за използване на знания, умения и личностни, социални и/или методологични дадености в работни или учебни ситуации в професионално-личностното развитие. Тази способност се определя и от гледна точка на способността за поемане на отговорност и самостоятелност в действията.

На тази основа през 80-те години се заражда специално направление наречено “компетентностен подход” в образованието, включително и във военното образование. Неговата същност се състои в това, че обучението на всички нива трябва да е ориентирано към формиране на необходимите компетенции.

Понятието ключови компетенции (“key competencies”) е въведено в практиката по-късно – в края на 90-те години на миналия век от Международната организация на труда. Според някои от водещите изследователи в тази област (L. Spenser & S. Spenser, 1993) само един сравнително неголям брой компетенции предполагат постигането на успех в работата и в живота [16].

На Форума на ЮНЕСКО през 1996 г. са разгледани осем ключови компетенции за учене през целия живот: общуване на роден език, общуване на чужди езици, математическа компетентност и основни компетентности в природните науки и технологиите, дигитална компетентност (ИКТ), умения за учене, обществени и граждански компетентности, културна осъзнатост и творчество. Компетентностите включват три съставни елемента: знания, умения, нагласи [16].

Обръщаме внимание на факта, че сред ключовите компетентности не е намерила място една друга компетентност, която е не по-малко важна от посочените по-горе. Това е двигателната компетентност. Независимо че тя е иманентно свързана с останалите, нейното обособяване като самостоятелна е напълно логично. Това е така, защото управлението на движенията и психомоторната стабилност имат важно значение в цялостния процес на обучение и професионално усъвършенстване на личността, тъй като са своеобразен критерий за степента на нейната двигателна интелигентност [1, 15].

Като се имат предвид особеностите на военната дейност в армията, теорията за личност и дейност, както и същността на ключовите компетентности според „Препоръка за ключови компетентности през целия живот" на Европейския парламент [17], може да се даде следното определение:

Двигателната компетентност е личностна характеристика, която изразява съвкупността от сравнително устойчиви, вродени или придобити индивидуални свойства, спортологични знания, двигателни навици и физически качества, които осигуряват координация на двигателните действия на военнослужещия в конкретни ситуации при изпълнение на задачите, свързани със военната отбрана на страната. Тя може да се прояви само при определено ниво на психофизическа готовност на личността за конкретен вид военно-професионална дейност.

От определението следва, че двигателната компетентност извън конкретната дейност не съществува. Тя не е механичен сбор от знания, двигателни умения и способности. Една личност е компетентна двигателно само тогава, когато тя умее да мобилизира своя потенциал (в случая знания и опит) за постигане на поставената цел в конкретната ситуация. Наличието на определени спортологични знания, двигателни умения и определено ниво на физическите качества е само една скрита възможност, която може да се прояви при определено ниво на адекватна готовност за определена професионална дейност при съществуващите обстоятелства от обективен и субективен характер.



Двигателната компетентност на военнослужещия включва: общи и специални знания и умения, които определят резултатността на специализираните или на рутинните дейности при служба в подразделенията на армията; способност за бърза и адекватна реакция в сложни и трудни ситуации; в случай на внезапно бедствие, терористична заплаха или атентат, при авиационно произшествие или авиационна катастрофа; единство между теоретическата и практическата готовност за осъществяване на задгранични мисии с многонационално участие.

От изложеното дотук става ясно, че двигателната компетентност е съществен фактор за постигане на високо качество на професионалната подготовка на курсантите-бъдещи офицери. Нейното правилно изграждане е продължителен и непрекъснат процес, в чийто център са обучението и субективният опит. Осъществява се по време на обучението във военния университет и би следвало да се надгражда по време на военната служба в редовете на Българската армия.

Неоспорим факт е, че при обучението на курсантите винаги се акцентира върху тяхната физическата подготовка и затова командирите й обръщат полагащото се внимание [2, 13]. В настоящата разработка обаче ние обаче фокусираме вниманието си върху физическата подготовка от друга гледна точка като представяме едно по-ново разбиране през призмата на европейските образователни политики и съвременните научни постановки в областта на психологията и на професиологията. Тук става дума за това, че двигателната компетентност е цялостно психофизическо състояние с по-широки измерения. То детерминира професионалната готовност на военнослужещия в съвременната реалност. Научните изследвания на Н. Колев (2001), С. Събев (2001) и О. Къчев (2004), обратно на очакванията, доказват, че колкото по-автоматизирана е бойната техника, толкова по-високи са изисквания към физическата подготовка на военнослужещите като един от показателите за тяхната боеспособност. Колкото и да е модернизирана и превъоръжена всяка армия, никой не може да изключи субективния фактор – човекът с неговия професионализъм, постигнат на базата на висока теоретическа, тактическа и двигателна компетентност, на висок морал и психическа устойчивост.

Считаме, че като средства в процеса на физическата подготовка целенасочено трябва да се прилагат не само различните видове бойно приложни и спортнодвигателни дейности, но и такива активности, при които се тренира моториката на индивида, и най-вече тези, които са специфични за всяко военно направление. В този смисъл формирането на двигателната компетентност протича на три нива:



  • Общо ниво – задължително e за всички курсанти. Осъществява се в етапа на началната военна подготовка (4 седмици) веднага след постъпване в НВУ „В. Левски” чрез обучението по модул Физическа подготовка. Основната цел е постигане на добро ниво на обща физическа кондиция в контекста на адаптацията към войсковия начин на живот и към стриктно изпълнение на учебно-бойните задачи. Занятията се провеждат регулярно като комплексни в състав на подразделенията [13].

  • Частно ниво – отнася се до всички курсанти и се провежда в съответните факултети (Авиационен; Общовойскови; Артилерия, ПВО и КИС) под ръководството на командирите и на преподавателите по физическа подготовка. Учебното съдържане трябва да е насочено към формиране на онези страни на двигателната компетентност, които определят специфичната пригодност за съответния род войски (ВВС, СВ, ВМС) и отговарят напълно на изискванията и особеностите на специалността.

  • Конкретно – определя се лично от всеки курсант според неговата амбиция и мотивацията му за по-нататъшно усъвършенстване в желаната посока съобразно индивидуалния му план за кариерно развитие. Тук акцентът се поставя върху самостоятелните занимания с тренировъчен характер.

Заключение

Професионалистът военнослужещ не чака успехът да дойде сам, а го търси, за да го направи реалност. Това е възможно само ако той е силно мотивиран в стремежа си непрекъснато да се усъвършенства още като курсант с цел постигане на възможно най-висока степен на професионална готовност за адекватни действия във всяка една ситуация при изпълнение на поставените задачи в структурите на въоръжените сили. Съществен фактор в този процес е изграждането и поддържането на двигателна компетентност, съответстваща на конкретната военна специалност. Тя е предпоставка за изработване на модел за вероятно поведение, изискващо активни двигателни действия в екстремални ситуации чрез актуализиране на двигателния опит.



Формирането на двигателната компетентност при курсантите е важна страна от тяхнато специализирано обучение във военния университет. Отговорността за това е както на командирите, така и на самите обучаеми, които с пълна отдаденост трябва да се подготвят, за да могат да се справят успешно с предизвикателствата на военната професия.
Литература

  1. Десев, Л. Педагогическа психология. С.: УИ Климент Охридски, 2003.

  2. Желев, Н., Д. Цонкова. Възможности за подобряване на физическата подготовка на курсантите от НВУ „В. Левски“ чрез Кросфит. – В: 100 години авиационно образование в България. В. Търново: ИК на НВУ „В. Левски”, 2014, с.269.

  3. Жуков, Ю., А. Ерофеев, С. Липатов. Методы практической социальной психологии. М., 2004.

  4. Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България. http://www.mod.bg/bg/doc/zakoni/20160301_ZOVSRB.pdf

  5. Игов, И. Психологически тестове за наемане на работа. Бургас: УИ. Novissima verba, 1993.

  6. Колев, Н. Реформите в Българската армия и повишените изисквания към физическата подготовка и спортната дейност на военнослужещите. В: Физическа подготовка и спорт в Българската армия., С.: ВИ, 2001.

  7. Къчев, О. Физическа подготовка на военнослужещите от Военноморските сили. С.: ВИ, 2004.

  8. Мерджанова, Я. Професионалното и кариерно развитие в структурата на една академична проблематика. – В: Педагогика, 2003, № 7. с. 34.

  9. Речник на чуждите думи в българския език. БАН, С., 1993, с. 422.

  10. Събев, С., М. Масов. Актуални проблеми на физическата подготовка и спорта в Българската армия на съвременния етап от развитие. – В: Физическа подготовка и спорт в Българската армия., С.: ВИ, 2001.

  11. Трефилов, В., А. Дубровский. Формирование физической готовности выпусников ВУЗА к профессиональной деятельности. В: Теория и практика физической культуры, 2001, №12.

  12. Христов, С. 10-те златни правила за работа в екип. С.: Ciela, 2006

  13. Цонкова, Д., Н. Желев. Ниво на физическата годност на курсанти след обучение по начална военна подготовка. – В: Кинезиология’ 2012. В. Търново: I & B, 2012, с. 185.

  14. Цонкова, Д., Д. Лалов. Необходимост от целенасочено формиране на физическата готовност като компонент на професионалната готовност на човека. – В: 100 години от обявяване независимостта на България. Д. Митрополия: Факултет Авиационен на НВУ В. Левски”, 2008, с. 161.

  15. Цонкова, Д. Формиране на готовност у студенти за професионална дейност по физическо възпитание и спорт. Дисертация, С. 2005.

  16. Spenser, L., S. Spenser. Competence at Work: Models for Superior Performance, New York, 1993.

  17. https://ec.europa.eu/ploteus/sites/eac-eqf/files/broch_bg.pdf


За контакти:

Проф. д-р Димитринка Цонкова, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, гр. В. Търново,

GSM: 0886846496, е-mail: kadinova@abv.bg
Полина Цонкова, Студентка ОКС „магистър” – ВА „Г. С. Раковски”,

специалност „Сигурност във въздухоплаването” ФН 291510 з



GSM: 0877866144, е-mail: 93chica.loca@gmail.com





Каталог: 376
376 -> Търсене на живот във вселената увод
376 -> И н ф о р м а ц и я за състоянието на ученическото и детското здравеопазване в Община Пещера
376 -> Списък на публикациите на проф д-р Димитринка Георгиева Цонкова
376 -> Europass автобиография
376 -> От Кмета на Община Велико Търново Възложител по чл. 7, т. 1 от зоп община Велико Търново, град В. Търново
376 -> З а п о в е д № рд-за- 72 / 13. 03. 2014г
376 -> З а п о в е д № рд-за-73/ 13. 03. 2014г
376 -> Община Севлиево на основание чл. 28б, ал
376 -> Списък на публикациите на Емил Рац Rac E. R


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница