Двойна независима шина (dib архитектура) хипернишкова технология (ht технология). Двойна независима шина

ХИПЕРНИШКОВА ТЕХНОЛОГИЯ (Hyper-threadading)

Изтегляне 0.92 Mb. страница 5/6 Дата 04.03.2022 Размер 0.92 Mb. #113820

Навигация на страницата:

• ХИПЕРНИШКОВА ТЕХНОЛОГИЯ

ХИПЕРНИШКОВА ТЕХНОЛОГИЯ (Hyper-threadading) Схема на хипернишкова технология: инструкциите се извличат от оперативната памет (с разноцветните правоъгълници са означени инструкциите от четири различни програми), декодират се и се пренареждат (с белите правоъгълници е означено изчакване), и се пращат към ядрото, което може да изпълнява инструкции от различни програми в един и същ такт. Класическата мултипроцесорна система изпълнява само една нишка на изчислителна единица ХИПЕРНИШКОВА ТЕХНОЛОГИЯ Архитектурно, процесор с хипер-поточна технология се състои от два логически процесора на всяко ядро, всеки от които има собствен процесорно архитектурно състояние. Всеки логически процесор може да бъде индивидуално спиран, прекъсван или пренасочени за изпълнението на определен поток, независимо от други логически процесори, които споделят едни и същи физически ядра. За разлика от традиционната двупроцесорна конфигурация, която използва два отделни физически процесори, логическите процесори в многонишковите ядра споделят ресурсите за изпълнение. Тези ресурси включват изпълнение на процеси от процесора, кеш памет и системна шина интерфейс; съвместното използване на ресурси, позволява на два логически процесора да работят помежду си по-ефективно, и позволява на логически процесор да заема ресурси от спрени логически ядра (ако приемем, че и двете логически ядра са свързани с една и съща физическо ядро). Процесор спира, когато той очаква данни които е поискал за да може да довърши обработването на сегашната нишка. Степента на ползите виждани при използване на хипер-поточни или многоядрени процесори зависи от нуждите на софтуера, и колко добре той и операционната система са написани за управление на процесора ефективно. Технологията Hyper-Threading работи чрез дублиране на отделни дялове на процесора—тези които съхраняват архитектурното състояние - но не дублира основните ресурси. Това позволява Hyper-Threading technology процесор, да изглежда като обикновен „физически“ процесор и допълнителен „логически“ процесор за операционната система, което позволява на операционната система, да планира две нишки или процеси едновременно и по подходящ начин. Многопоточната парадигма стана много популярна в края на 90 - те години на миналия век, когато изследванията за увеличаване на паралелизма на нивото на обучение спряха. Така че фокусът се измести от стартирането на една програма с максимална скорост към възможно най-ефективното заемане на изчислителните единици. Установено е, че много програми са съставени от множество паралелни потоци или могат да бъдат разделени на множество паралелни нишки с незначителни промени в изходния код. Така че подобряването на изпълнението на паралелни нишки може да подобри цялостното изпълнение на програмите. Това накара развитието на многонишкови системи и мултипроцесорни системи. Тази линия на изследвания също доведе до критики, като основните бяха: Множество нишки споделят едни и същи ресурси като кеш или буфери за превод от външната страна и по този начин могат да се намесват помежду си и да забавят. Ефективността на отделните нишки не се подобрява, но може да се влоши при увеличаване на едновременните нишки. Хардуерната поддръжка на многопоточни и многопроцесорни системи също изисква принос от софтуера, програмите и операционните системи трябва да бъдат адаптирани да се справят с тази нова възможност. Изтегляне 0.92 Mb. Сподели с приятели: