1. Системи за възникване
Юридическите лица възникват по ред, установен с повелителни правни НОРМИ. В зависимост от това какви юридически факти следва да бъдат осъществени, за да възникне юридическо лице, се разграничават четири системи.
Най-старите системи в историята на частното право са разпоредителната и разрешителната.
При разпоредителната система юридическите лица се създават с властнически акт: акт на краля или на парламента, но най-често това става с акт на изпълнителната власт. По този ред възникват юридическите лица на публичното право.
През първата половина на XIX век юридическите лица възникват изключително въз основа на разрешителната (концесионната) система. При нея инициатива за създаване на юридическо лице поемат субекти на частното право, които желаят да участват в него, но необходимо условие за възникването му е разрешение от държавен орган, обикновено такъв на изпълнителната власт, което се дава след преценка за целесъобразността на образуването му. При тази система държавата упражнява контрол при създаването на всяко юридическо лице, като преценява целесъобразността на дейността му.
2. Възникване на юридическите лица според действащото законодателство
У нас най-широко прилагана е нормативно-контрол-ната система.. При съблюдаването и се осъществява фактически състав, който включва два елемента.
Образуването на юридическото лице започва с учредителен акт, който обхваща волеизявленията на правните субекти, които желаят да станат членове на бъдещото юридическо лице. Те се наричат учредители. Възможно е законът да изисква минимален брой учредители, например 6 лица за ЖСК, 7 дееспособни физически лица при останалите кооперации. Съдържанието на волеизявленията на учредителите се отнася до вида на юридическото лице, състава на първите му органи и проектоустава, ако законът изисква приемането на такъв. Волеизявленията на всички учредители се покриват по съдържание, тези, които не са съгласни с останалите по някой от изброените въпроси, не могат да бъдат учредители на юридическото лице.
По своята правна същност волеизявленията на учредителите представляват многостранна сделка, насочена към обща цел -създаване на нов правен субект с определен предмет на дейност или цели и задачи. Учредителното събрание е техническо средство за осъществяване на тази сделка, а не орган на бъдещото юридическо лице.
За някои юридически лица се изисква задължително да имат устав, като например за кооперациите, сдруженията с идеална цел, някои търговски дружества. Уставът най-общо трябва да съдържа: наименования и седалище на юридическото лице, при юридически лица със стопанска дейност се посочва предметът на дейност, а при останалите - целите и задачите им; условията за приемане на членове и правата и задълженията на последните; органите на юридическото лице и правомощията им; ред за разпределение на печалбите и загубите, ако има такива; основания за прекратяване на членството и на самото юридическо лице. Съдържанието на устава зависи от вида на юридическото лице и неговата дейност. В него могат да се уредят и въпроси, които не са регламентирани в закона.
Вторият елемент от фактическия състав на нормативно-контролната система е охранително производство за регистрация на юридическото лице. То се открива по искане на лицата, включени в представителния орган на бъдещото юридическо лице, и към него следва да се приложат писмени доказателства, от които личи, че са спазени законните изисквания за учредяването. Искането за регистрация се разглежда от тричленен състав на окръжния съд по седалището на бъдещото юридическо лице. Съдът упражнява КОНТРОЛ за законосъобразност на учредителния акт. При уважаване на искането въз основа на съдебното решение юридическото лице се вписва във фирмения регистър при същия съд. От този момент възниква юридическото лице като правен субект, освен ако в специална правна норма не се изисква обнародване на регистрацията в „Държавен вестник", както е предписано в ТЗ за акционерните дружества. В такива случаи обнародването на регистрацията има конститутивно значение за възникване на юридическото лице.
Вписванията в други регистри на юридически лица нямат значение за възникването им като правни субекти, например регистър с информационна цел се води в Българската търговско-промишлена палата на юридически лица, които осъществяват външнотърговска дейност. По нормативно-контролната система възникват търговските дружества, кооперациите, сдруженията с нестопанска цел.
Разрешителната система се прилага у нас за някои корпоративно устроени юридически лица, като банките, сдруженията с нестопанска цел, които извършват дейност, присъща на вероизповедание или осъществяват религиозна или религиознопросветна дейност -чл. 133а ЗЛС и др. Фактическият състав на учредяването при разрешителната система включва освен волеизявленията на учредителите, както при нормативно-контролната система, изискване за разрешение от орган на изпълнителната власт като МС, Управителния съвет на БНБ за банките и др. Компетентният държавен орган преценява целесъобразността на учредяването - има ли нужда от проектираното юридическо лице и дали учредителите са създали условия за осъществяване на неговата дейност. При тази система също регистрацията има конститутивно значение за възникването на юридическото лице и се извършва по същия начин, както при нормативно-контролната система.
Държавните юридически лица у нас възникват по разпоредителната система с властнически акт на орган на изпълнителната власт. За тези от тях, които разви-ват стопанска дейност, се изисква да бъдат регистрирани във фирмения регистър при окръжния съд по седалището им и едва след спазване на това изискване възникват като юридически лица.
4. Преобразуване на юридически лица
Преобразуването или реорганизацията на юридическото лице се състои във внасяне на промени в правното му положение, при което дейността му се запазва. Промяната може да се отнася до правно-организационната форма и вида на собствеността, която юридическото лице притежава, или да засяга отделните индивидуализиращи белези - наименование, седалище, предмет на дейност или цели, вътрешна структура и др.
Преобразуването настъпва като резултат на определени юридически факти. При корпоративно устроените юридически лица то става с решение на органа му, който е компетентен за това според закона и устава му, обикновено това е върховният орган — общото събрание. При юридическите лица-учреждения органът, който е компетентен да ги учреди, е овластен да извършва и преобразувания с тях.
Понастоящем най-актуално е преобразуването на държавни фирми и предприятия в еднолични търговски дружества - акционерни или с ограничена отговорност, при което настъпва промяна едновременно в правно-организационната форма и във вида на собствеността. Решенията за това преобразуване се вземат от държавните органи, които имат право да упражняват държавната собственост, - МС и министри или ведомствени ръководители съгласно ЗППДОП и ПРУПСДП.
Когато икономически или други социални причини налагат обединяване на две или повече юридически лица в един правен субект, се практикуват сливането и вливането като форми на преобразуване.
При сливането от две или повече юридически лица, които загубват качеството си на правни субекти, възниква ново юридическо лице, към което преминават както дейността на слелите се субекти, така и техните права и правни задължения. Новият правен субект е универсален правоприемник на слелите се юридически лица.
При вливането едно юридическо лице поема дейността и правата и задълженията на друго или други юридически лица, които прекратяват своето съществуване като отделни правни субекти. Поемащото юридическо лице е универсален правоприемник на влелите се в него.
Прекомерното разрастване на дейността или увеличаване на имуществото на юридическото лице може да обоснове необходимостта от възникването от него на два или повече правни субекти. В тези случаи се практикуват формите на разделяне и отделяне.
Разделянето е преобразуване, при което едно юридическо лице престава да съществува поради това, че неговата дейност и имущество се разпределят между две или повече нови юридически лица, които възникват в резултат на разделянето. С акта на разделянето се определя кои права и задължения и към коя дата преминават към всеки от нововъзникналите правни субекти. Всеки от тях е частен правоприемник на прекратеното поради разделяне юридическо лице. Нововъзникналите юридически лица отговарят солидарно за правните задължения на прекратеното. Изрично в този смисъл е чл. 42, ал. 1 ЗК. Това е справедливо разрешение, при което не се допуска преобразуването на юридическото лице да причини вреди на неговите кредитори.
Отделянето води до възникване на едно или повече нови юридически лица, които поемат част от дейността и от имуществото на съществуващо юридическо лице, което не се прекратява, а продължава своята дейност заедно с нововъзникналите. Последните са частни правоприемници на това, от което се отделя имущество. В акта за отделянето подробно се описва кои права и правни задължения към кое ново юридическо лице преминават и към коя дата. Независимо от това разпределение, нововъзникналите юридически лица отговарят солидарно за задълженията на своя праводател, възникнали преди отделянето - чл. 42, ал. 2 ЗК.
Разгледаните четири традиционни форми на преобразуване са свързани с промени в правосубектността на юридически лица, настъпва прекратяване на юридически лица, но тяхната дейност продължава, като се поема от нововъзникнали правни субекти или съществуващи такива.
5. Прекратяване и ликвидация на юридически лица
Прекратяването на юридическото лице може да се съпътства с прекратяване на неговата дейност. То може да бъде последица от правен акт на орган на юридическото лице или на държавен орган, които са компетентни да преобразуват последното.
Прекратяването може да настъпи автоматически на основание, предвидено в акта за образуването му, като например срок, изчерпване на предмета, постигане на целите и др.
С властнически акт на съд може да бъде прекратено юридическото лице в изрично предвидените в специалните нормативни актове случаи. Това става, когато дейността на юридическото лице противоречи на повелителни правни норми, или то не отговаря на задължителни изисквания за минимален брой на членствения състав, за минимален уставен капитал и др., или е изпаднало в неплатежоспособност - чл. 43, ал. 1 ЗК, чл. 146 ЗЛС и др. Състоянието на неплатежоспособност на юридическите лица на търговското право дава основание за откриване на производството за несъстоятелност по ТЗ, което може да доведе до универсално принудително изпълнение на задълженията на такова юридическо лице.
Прекратяването на юридическите лица на гражданското право, което е свързано с прекратяване и на дейността им, се съпътства с ликвидация. Тя е производство, при което юридическото лице и неговите органи са преустановили дейността си, вместо тях се назначават ликвидатори, които изпълняват задълженията и събират вземанията по висящите правоотношения или по съгласие с насрещната страна ги прекратяват, осребряват наличното имущество и остатъка след изпълнение на задълженията или разпределят между членовете като ливидационни квоти, ако законът допуска това, или го предават на държавата..
Сподели с приятели: |