1. Необходимост от дееспособност
Субектите могат да участват пълноценно в правния живот само когато сьс свои волеви актове въздействат върху съдържанието на правните последици, които се пораждат.
Изискването за дееспособност е предвидено както в интерес на участниците в правотношенията, така и в обществен интерес
2. Правна уредба и определяне на понятието
Правната уредба на дееспособността се съдържа в чл. 2-5 ЗЛС и чл. 72, 73 СК. Тя се състои от императивни правни норми, поради което физическите лица не могат да внасят промени в своята дееспособност въз основа на свои волеизявления.
Според чл. 2 ЗЛС дееспособността е способност на едно физическо лице чрез своите действия да придобива права и да се задължава. В теорията единодушно се приема, че дееспособността намира приложение спрямо правомерни правни действия, следователно под действия трябва да разбираме такива волеви актове на физическите лица, които са съобразени с правните предписания. За да придобият те характера на правни действия е необходимо правните норми да свързват с осъществяването им правни последици. Последните не се състоят само в придобиване на права и поемане на правни задължения. Внасянето на промени в съществуващи правоотношения, като измененае, погасяване или прекратяване, а също и съхраняване, т. е. осуетяване на погасяването или прекратяване на права и правни задължения, са също правни действия
Гражданската дееспособност е признато и гарантирано от гражданския закон качество на физическите лица със свои правомерни действия да пораждат правни последици, които могат да бъдат възникване, съхраняване, изменение, погасяване или прекратяваш на субективни граждански права и гражданскоправни задължения.
Дееспособността следва да настъпи в такъв иомент от развитието на човешкото същество, когато то е достигнало необходимата психо-физическа и интелектуална зрялост .У нас според чл. 2 ЗЛС от 9.1Х.1949 г. гражданското пълнолетие настъпва на 18 години. Дееспособността е от много голямо значение за пълноценното участие на физическите лица не само в гражданския оборот, но и в останалите области на социалния и политическия живот. Недееспособните лица са лишени от такова участие и са зависими при задоволяване на своите потребности от волята на други физически лица.
Дееспособността се намира в определено взаимоотношение с правоспособността. Тя може да възникне само за правоспособни лица и се упражнява само в границите на правоспособността. Следователно докато правоспособност може да съществува без дееспособност, обратното е невъзможно. След като е възникнала, дееспособността може да бъде напълно отнета при определени предпоставки и тогава правоспособността се упражнява чрез действията на други физически лица.
Правното значение на дееспособността се проявява главно при сключването на правни сделки и извършване на такива други правомерни правни действия, за които законът изисква нейното наличие.
Дееспособността следва да се отличава от деликто-способността като предпоставка за гражданска отговорност при непозволено увреждане. Според чл. 47, ал. 1 ЗЗД неспособният да разбира или да ръководи постъпките си не отговаря за вредите, които е причинил в това състояние, освен ако неспособността е причинена виновно от него. Такова лице не е деликтоспособно, т. е. законът не го счита за годно да носи гражданска отговорност, защото не е социално оправдано неговото лич но поведение да се санкционира. При преценката за наличие на деликтоспособност законодателят възприема неформален, конкретен подход. Съдебната практика у нас счита лицата под 14 години за деликто-неспособни, а тези от 14-18-годишна възраст за деликто-способни по правило, освен когато не са разбирали значението на постъпките си или не са могли да ги ръководят - т. 4 от Постановление на Пленума на ВС № 7/1959 г. и др. Следователно деликтоспособността зависи от интелектуалните и волеви качества на конкретното лице и проявява своето правно значение при извършване на неправомерни правни действия.
3. Степени на дееспособността
У нас дееспособно стта възниква постепенно, поради което се различават три степени в нейното развитие: до 14-годишна възраст период на малолетие, когато лицата са напълно недееспособни; от 14 до 18-годишна възраст период на непълнолетие, когато лицата са ограничено дееспособни и пълнолетие, навършване на 18-го-дишна възраст, когато настъпва гражданското пълнолетие.
А. С навършване на 18-годишна възраст настъпва | гражданското пълнолетие и физическото лице е способно да извършва всякакви правомерни правни действия, които пораждат правни последици. Това се отнася и за такива лица, които не разбират значението на постъпките си или не могат да ги ръководят, поради болестно състояние, но не са поставени под запрещение. Дееспособността може да се ограничава само по предвидения в закона ред.
Тъй като с навършване на 18-годишна възраст отпада ограничението на правоспособността, само пълнолетните могат да извършват безвъзмездните разпоредителни действия по чл. 73, ал. З СК и да правят завещания. Гражданското пълнолетие по чл. 2 ЗЛС важи по правило за всички клонове на гражданското право и за останалите отрасли на частното право. Същата възраст важи за придобиване на дееспособност и в конституционното право, освен когато изрични разпоредби изискват по-висока възраст.
По изключение лица навършили 16-годишна възраст могат да сключат брак, ако важни причини налагат това, с разрешение на председателя на районния съд по местожителството на лицето, след като изслуша непълнолетния, неговите родители или попечителя му. С встъпването си в брак непълнолетният придобива дееспособност с единственото ограничение, че правни действия на разпореждане с недвижим имот може да извършва само с разрешение на районния съд по местожителството си. Сключването на брак от непълнолетен има за последица еманципирането на последния, което представлява придобиване на дееспособност преди навършване на гражданско пълнолетие, когато се изпълнят предпоставки, предвидени в закона. СК допуска еманципация на встъпилия в брак непълнолетен поради съображения за целесъобразност. Когато вече е създал свое семейство и може да стане и родител, не е оправдано непълнолетният да зависи при извършване на правни
действия от други лица.
Волеизявленията на непълнолетни лица пораждат правни последици в изрично посочените в закона случаи. Така за осиновяване на навършило 14 години дете се изисква неговото съгласие - чл. 54, ал. 1, т. 4 СК. За изменение на собственото име на осиновено лице, навършило 14 години, също се изисква то да изяви воля -чл. 11, ал. 1 и чл. 12 ЗИБГ.
Трудовата дееспособност настъпва съгласно чл. 301 от Кодекса на труда на 16 години, а по изключение при специални предпоставки могат да бъдат приемани на работа и навършили 13 и 14 години лица.
Гражданската дееспособност се прекратява със смъртта или с поставянето на лицето под пълно запрещение.
Б. Лицата от 14 до 18-годишна възраст са непълнолетни. Те са ограничено (непълно) дееспособни. С навършването на 14-годишна възраст настъпва качествена промяна в правния статут на физическите лица, тъй като от напълно недееспособни те преминават в състояние, при което могат лично да извършват правни действия, т. е. техните волеви актове стават правно релевантни. Съдържанието на правните последици, към които са насочени техните действия, се определя от собствената им воля.Непълнолетните се нуждаят от попечителско съдействие и от разрешение на районния съд за някои от правните си действия, за да се избегне увреждане на техните интереси, поради недостатъчната им зрялост и опитност в социалния живот. Налице са три групи сделки, които непълнолетните могат да извършват при различни условия:
а) Обикновени дребни сделки за задоволяване текущите нужди на непълнолетния. Това са сделки, които се сключват за задоволяване на ежедневните нужди от храна, предмети за бита и духовни потребности, за тях се изразходват неголеми по количество средства. Тези сделки се изпълняват още със сключването си и правоотношенията по тях се прекратяват.
а2) Непълнолетните могат сами „да разполагат с това, което са придобили със своя труд". Законодателят има предвид сделки на разпореждане със средства, които непълнолетният е получил срещу вложен от него труд. С такива средства непълнолетният не може да извършва сделките по чл. 73, ал. З СК, тъй като законодателят ги обявява за нищожни, когато са сключени от ненавършили пълнолетие или от тяхно име.
Редакцията на чл. 4, ал. 2 ЗЛС насочва към идеята, че непълнолетният може сам да се разпорежда само с непосредствено придобитото срещу труда си. Когато с тези средства той е придобил вече някакво благо, с него повече сам не може да се разпорежда..Разбирането, че чл. 4, ал. 2 ЗЛС не обхваща и трансформираните вече средства в друг обект, отговаря на интересите на непълнолетния, които се защитават чрез специалните изисквания за попечителско съдействие и разрешение от районния съд.
б) На специален режим са подложени сделките на разпореждане, които непълнолетните могат да сключват. Според чл. 73, ал. 1 и 2 СК във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗЛС действия на разпореждане с права на непълнолетни лица се извършват освен със съгласие на един от родителите или попечител, още с разрешение на районния съд по местоживеенето на лицето само при нужда или очевидна полза за непълнолетния.
Поставяне под запрещение
1. Материалноправни предпоставки за поставяне под запрещение
Не всички пълнолетни физически лица, които формално са дееспособни, могат да извършват достатъчно зряло и разумно правни действия.
Отнемане или ограничаване на гражданската дееспособност на физическите лица може да се постанови само чрез поставянето им под запрещение. Това е мярка с много сериозни последици за лицето, тя го лишава от пълноценно участие в социалния живот и го поставя в зависимост от волята на други лица. Прибягването до нея се налага както в интерес на лицето, което не е способно на разумни действия, така и за осигуряване на сигурност и стабилност в правния живот на обществото.
Под запрещение могат да бъдат поставени непълнолетни и пълнолетни физически лица при две условия, уредени в чл. 5 ЗЛС:
а) първото изискване е свързано с болестно състояние на лицето, което засяга интелекта, психиката и волята. В чл. 5 ЗЛС изчерпателно са споменати само две групи заболявания: слабоумие или душевна болест. Слабоумието според медицинската наука има различни степени на умствено недоразвитие по рождение: идиотия, имбецилност, дебилност, олигофрения. Душевните болести (психопатиите) представляват разстройство на психиката на нормално развити умствено лица. Те биват различни видове: шизофрения, епилепсия, циклофрения и др. Алкохолизмът и наркоманиите, ако са причинили душевни болести, също могат да послужат като основание за запрещение.
б) От съществено значение за поставянето под запрещение е как се отразява болестното състояние върху възможностите на лицето за съзнателни действия и насочване на волята. Чл. 5 допуска поставяне под запрещение само когато болестта е причинила неспособност на лицето да се грижи за своите работи или е намалила възможностите му за това. Втората материалноправна предпоставка за запрещението ще бъде налице, когато страдащият от слабоумие или душевна болест не може да възприема съдържанието на правните норми, значението на постъпките си и тези на други лица, не може съзнателно да насочва волята си или да я управлява за постигане на определени цели. Когато интелектът и волята са по-слабо засегнати, вследствие на което е намалена възможността лицето да се грижи за своите работи, ще бъдат налице предпоставките за поставяне под ограничено запрещение.
До ограничаване на дееспособността чрез запрещение се прибягва, когато болестното състояние и последиците от него не са краткотрайни, няма изгледи сравнително бързо да преминат, като например при халюцинации вследствие употреба на свръхдози наркотици, травми, трески и др.
Разточителството или пиянството не могат да послужат като предпоставка за запрещение.
2. Ред и правни последици от поставянето под запрещение
Пълнолетни лица могат да бъдат поставяни както под пълно, така и под ограничено запрещение. Същото важи за еманципираните непълнолетни. Непълнолетни лица могат да бъдат поставяни само под пълно запрещение, защото те са ограничено дееспособни.
Иск за поставяне под запрещение пред окръжния съд по местожителството на засегнатото лице могат да предявят съпругът, близките роднини, всяко заинтересовано лице, например кредитор и прокурорът, който действа в обществен интерес или,в интерес на лицето, чието запрещение се иска. Това лице е ответник по предявения иск. Съдопроизводствените правила по чл. 275-277 ГПК съдържат гаранции срещу злоупотреби на недобросъвестни лица при поставянето под запрещение. Участието на прокурора е задължително, независимо кой е предявил иска, и той може да обжалва решението на първоинстанционния съд без значение в какъв смисъл е то.
Много важно изискване е лицето, чието запрещение се иска, да бъде разпитано лично от съда, при нужда да се доведе принудително, а ако се намира в болнично за ведение и състоянието му не допуска да се доведе, съдът следва да отиде при него, за да го разпита. Ако след разпита съдът намери за необходимо, му назначава временен попечител, който следва да се грижи за личните му и имуществени интереси до назначаването на настойник или попечител.
Съдът преценява дали се налага назначаването на вещо лице. Медицинското заключение на експерта не обвързва съда с изводите си, но ако той го отхвърли, следва да изложи мотиви за това, като посочи недостатъците му.
Съдът не е обвързан с вида на запрещението, претендирано в исковата молба. Той определя степента на ограничаване на дееспособността самостоятелно въз основа на събраните и преценени по съвкупност доказателства по делото.
Решението, с което се уважава искът, има за последица отнемане на гражданската дееспособност ,при пълното запрещение - лицето се приравнява на режима на малолетните; приравняване на ограничено запретения на режима, които важи за непълнолетните физически лица . Решението има конститутивно правно действие спрямо всички правни субекти.
Решението, с което се отхвърля искът, не засяга дееспособността на ответника и няма конститутивно действие.
Съпругът, а при липса на такъв родителите са по право настойници или попечители на поставеното под запрещение лице. Ако последното е настанено в обществено заведение, управителят му е по право настойник или попечител на поставения под запрещение. В тези случаи не се образуват дела за настойничество или попечителство в общината - чл. 128 СК.
Във всички останали случаи след влизане в сила на решението за поставяне под запрещение съдът съобщава за това на органа по настойничеството и попечителството при съответната община.
Когато има основание за промяна на вида на запрещението или за прекратяването му, съдът може да бъде сезиран освен от лицата, които могат да искат поставяне под запрещение, още от органа по настойничеството или от настойника. Спазва се същото производство както при допускане на запрещението.
3. Настойничество и попечителство
Правната уредба на настойничеството и попечителството се съдържа в чл. 109-128 СК. Извън случаите по чл. 128 СК органът по настойничеството и попечителството, а това е кметът на общината или определено от него длъжностно лице, образува дела за назначаване на настойнически съвет на поставените под пълно запрещение или попечител и заместник-попечител на поставените под ограничено запрещение. До назначаването на такива лица длъжностното лице извършва опис на имуществото на запретения и предприема други охранителни мерки за личността или имуществото на последния - чл. 114 СК.
Поради липса на морални и делови качества лицата, изброени в чл. 116 СК, не могат да бъдат членове на настойническия съвет или попечители.
На поставени под пълно запрещение се назначава настийнически съвет, който се състои от настойник, заместник-настойни и двама съветници измежду роднините и близките на лицето, като при възможност се включват и лица с педагогическа подготовка. Настойникът е длъжен да се грижи за запретения, да управлява имуществото му и да го представлява пред трети лица. Той може да се разпорежда с правата на запретения само при нужда или очевидна полза за него с разрешение на районния съд, което се изисква и за теглене на суми от влогове на лицето. Към молбата за даване на разрешение се прилага и мнение на настойническия съвет. Настойникът е длъжен да внася на влог получени парични средства на запретения, като за несвоевременно внесени суми той дължи законната лихва. Всяка година до края на м. февруари настойникът дава отчет за своята дейност пред настойническия съвет, след което го представя на длъжностното лице.
Заместник-настойникът извършва правни действия от името на запретения, когато настойникът е възпрепятстван или ако възникне противоречие между интересите на последния и тези на запретения.
Попечителят се грижи за личността и за имуществото на поставения под ограничено запрещение. За разлика от настойника той не е "законен представител на запретения, а дава съгласие за скючените от него сделки. Разпоредителни действия, ограничено запретеният може да извършва при условията на чл. 73, ал. 2 СК. Заместник-попечителят действа, когато попечителят е възпрепятстван или има противоречие между неговите и интересите на запретения.
Длъжностите на лицата от настойническия съвет и на попечителите са безвъзмездни и почетни.
Длъжностното лице по настойничеството и попечителството упражнява надзор върху дейността на настойника и попечителя и при необходимост ги освобождава и заменя с други лица.
ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ -ПОНЯТИЕ И ПРАВЕН РЕЖИМ
1. Понятие и предпоставки за регистрация
Търговският закон урежда два вида търговци - едноличен и търговски дружества. Едноличният търговец е физическо лице, което е регистрирано като такова и извършва търговска дейност, а търговските дружества са обединения на две или повече физически и/или юридически лица за извършване на търговски сделки с общи средства и са юридически лица.
Понятие за едноличен търговец - дееспособно физическо лице с местожителство в България - чл. 56 ТЗ. Правните му белези са:
1. Физическо лице. Кое лице е физическо, се определя от правилата на гражданското право.
2. Дееспособност. Малолетни и непълнолетни, поставени под пълно и ограничено запрещение не могат да се регистрират като еднолични търговци нито чрез своите законни представители, нито със съгласието на родителите и попечителите с и.
3. Местожителство в България - постоянно пребиваване в страната. Без значение е обаче дали едноличният търговец е български гражданин или не. Може и чуждестранен гражданин да се регистрира като едноличен търговец. Но за да се регистрира, той трябва да има разрешение за постоянно пребиваване по чл. З, ал. 4 от Закона за чуждестранните инвестиции и това разрешение се получава от МВР по реда на чл. 8 от Закона за пребиваване на чужденците в България.
По принцип всяко физическо лице може да бъде едноличен търговец, освен ако са налице предвидените в закона ограничения - чл. 57 ТЗ.
Първото ограничение е то да не се намира в производство по несъстоятелност. Достатъчно е това производство да е започнало, т.е. да е подадена писмена молба за откриване на производството. Не се изисква вече да е постановено решение за обявяване на търговеца в несъстоятелност.
Второто ограничение е то да не е възстановен в правата си несъстоятелен. Става дума за бивш едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник, който се е намирал в производство по несъстоятелност, но не е могъл да изплати напълно приетите в производството вземания заедно с лихвите и разноските за тях и несъстоятелността не се дължи на неблагоприятно изменили се стопански условия. Такова ограничение не съществува по отношение на лице, което е възстановен в правата си търговец. Възстановяването на правата на длъжника -търговец става с решение на окръжния съд по несъстоятелността - глава 47 от Търговския закон.
Третото ограничение е физическото лице да не е осъдено за банкрут. Според Наказателния кодекс - чл. 227в банкрутът е деяние на търговеца, извършено след откриване на производството по несъстоятелност и съставляващо скриване, унищожаване, повреждане или безвъзмездно отчуждаване на пари, вещи, ценни книжа или други ценности, които могат да послужат за удовлетворяване на неговите кредитори; отчуждаване на пари, вещи, ценни книжа или други ценности, когато даденото значително надхвърля полученото и е извършено в противоречие с нормалното водене на стопанската дейност; опрости или скрие свое вземане; признае или поеме по какъвто и да е начин или удовлетвори несъществуващо задължение; вземе заем, като знае, че не може да го издължи; предостави в кредит принадлежащи му стоки, пари, вещи, ценни книжа или други ценности по начин, противоречащ на нормалното водене на стопанската дейност; противозаконно удовлетвори само един или няколко кредитори или ги обезпечи във вреда на останалите кредитори, унищожи, скрие или преправи търговските книги, ако от изброените деяния са настъпили значителни щети.
2. Правни белези на едноличния търговец
Едоличният търговец има фирма, седалище, предмет на дейност и тези елементи трябва да се регистрират.
Фирмата на едноличния търговец е наименованието, в което се включват без съкращения личното и фамилното или бащиното име - чл. 59 ТЗ. Фирмата може да съдържа и някакво свободно избрано наименование, но задължително в нея се включва и името на търговеца като физическо лице.
Едноличният търговец може да регистрира една фирма като такъв - чл. 58, ал. 4 ТЗ, т.е. той може да има само една фирма в качеството си на едноличен търговец
Седалище - местонахождението на търговското предприятие на едноличния търговец - мястото, където се намира управлението му.
Седалището трябва да се различава от местожителството на физическото лице, което е мястото, където лицето живее преимуществено и където то е регистрирано в МВР. Затова едноличният търговец може да има седалище, различно от местожителството му като физическо лице.
Предмет ва дейност - всички видове търговска дейност. Може да сключва без ограничение всички видове търговски сделки, освен ако законът изрично ги забранява. Така напр., едноличният търговец не може да извършва по силата на Закона за банките и Закона за застраховането банкова и застрахователна дейност, т.е. да учредява банка или застрахователно дружество -чл. 64, ал. З ТЗ.
Едноличният търговец може да осъществява едновременно и да впише в заявлението си всички възможни търговски дейности, дори на практика в определен момент той да не осъществява някоя от тях.
Въпросът за правосубектността на едноличния търговец. Всъщност това е въпрос, дали едноличният търговец има търговска правосубектност, различна от неговата правосубект-ност като физическо лице. На този въпрос е имал възможност да отговори Върховният съд - р. 389/1997 - V- публикувано в Съдебна практика 7-8/1997 г., с. 30. Според Върховния съд, с регистра-цията си като едноличен търговец физическото лице не придобива правосубектност, различна от тази, която притежава като физическо лице. Гражданското и търговското право признават само два вида правни субектни - физически и юридически лица. Регистрацията на едно лице като едноличен търговец му дава права на търговец, но тя не раздвоява физическото лице и затова името на физическото лице не може да се отграничи от това на търговеца. След прекратяването дейността на физическото лице като търговец и заличаването му от търговския регистър, отговорността за задълженията от сключените договори продължава да носи лицето, макар да няма качеството на търговец.
Кога възниква едноличният търговец?
Независимо че едноличният търговец е физическо лице, той не възниква като такъв от момента на раждането, както и не се заличава в правната действителност със смъртта си като физическо лице. За да стане едно физическо лице едноличен търговец, той трябва ЦГсъздаде стопански и правно обособена единица и да се позитивира със своята търговска дейност сред обществеността. Условие за възникване на търговска правосубектност е вписване в търговския регистър като едноличен търговец. Вписването се извършва в съда, където се намира неговото седалище. Регистрацията става въз основа на заявление, подадено от физическото лице, в което се посочват името му, местожителството, адрес, ЕГН, фирма, седалище и адрес на управление, предмет на търговска дейност на едноличния търговец. Трябва да се представи още декларация, че по отношение на него не съществуват законови пречки, както и да се представи образец от подписа му -чл. 58, ал. 2 ТЗ.
3. Правен режим на едноличния търговец
Едноличният търговец е правен субект - физическо лице. Като правен субект той може да бъде страна по сделки и носител на права и задължения, възникнали във връзка с осъществяваната търговска дейност. Сделките, които едноличният търговец сключва в процеса на извършваната от него търговска дейност, трябва да се различават от сделките и правата и задълженията по тях, които той сключва в личния си живот в качеството си на физическо лице.
Едноличният търговец отговаря за задълженията, произтичащи от сключените от него търговски сделки, с цялото си имущество, включително и с личното си имущество, защото няма друг правен субект, който да бъде носител на правата и задълженията от търговските сделки, освен физическото лице. Поради тази причина кредиторите му могат да насочат принудителното си изпълнение върху цялото му имущество, включително и върху съответната част от вещи, права върху вещи и парични влогове, съставляващи съпружеска имуществена общност. В тази връзка според чл. 614, ал. 2 ТЗ, освен личното имущество, в масата на несъстоятелността на длъжник - едноличен търговец, влизат още и вещите, правата върху вещи и паричните влогове съпружеска имуществена общност, които са включени в търговското предприятие и една втора от вещите, правата върху вещи и паричните влогове съпружеска имуществена общност, които не са включени в предприятието му.
Едноличният търговец е длъжен да води търговски книги и да бъде данъчно регистриран в данъчната служба по седалището си, както и да се регистрира в Националния осигурителен институт. С други думи, едноличният търговец има Булстат, данъчен номер, осигурителен номер. Освен това той е длъжен да регистрира в данъчната служба всички банкови сметки - депозитни, текущи, лични, в левове и чуждестранна валута, съгласно административно изискване на министъра на финансите от 1995 г. Регистрацията трябва да се извърши в определен срок след съдебната регистрация. Това задължение обезпечава евентуалното принудително изпълнение върху сметките на търговеца.
Едноличният търговед може да осъществява търговската си дейност в различни населени места. Мястото, където се намира управлението на търговското му предприятие, се означава като седалище и подлежи на регистрация. Когато търговецът поддържа в друго населено място извън седалището му структури и когато те са относително обособени и самостоятелни, следва да се открият клонове. Едноличният търговец може да открива един или поведе клонове извън своето седалище, но за да станат структурите му клонове, те трябва да се регистрира в търговския регистър - чл. 17 и сл. ТЗ.
4. Правни последици от смъртта на едноличния търговец
Със смъртта си търговецът престава да бъде правен субект и следователно носител на права и задължения. Неговите права и задължения, придобити приживе в процеса на осъществяваната търговска дейност обаче не се погасяват, а преминават по пътя на универсалното правоприемство върху неговите наследници. При смърт търговското му предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения преминава върху наследниците, тъй като се влива в наследствената маса заедно с личното му имущество. Освен това няма пречка търговецът да го завещае. Следователно, при смърт търговското предприятие не изчезва ц наследниците поемат правата и задълженията. Те обаче не встьпват автоматически в правното положение на търговеца. Възможно е наследниците да продължат търговската дейност на своя наследодател и тогава те трябва да се впишат в търговския регистър, а регистрацията да се обнародва - чл. 60, ал. З ТЗ. Те могат да променят фирмата или да запазят неговата фирма. Задължително обаче в този случай към фирмата трябва да се добави името на новия собственик - чл. 60, ал. З ТЗ. Но е възможно също така те да не искат да продължат търговската дейност и тогава не са длъжни да се регистрират. Независимо кой от двата варианта ще бъде избран от наследниците, те отговарят за задълженията на починалия търговец по правилата на наследственото право. Ако са приели наследството, всички наследници отговарят неограничено като солидарни длъжници за задълженията на починалия едноличен търговец. Сънаследниците отговарят лично и солидарно за задълженията от търговската дейност на наследодателя си, така както отговарят лично, солидарно и неограничено за личните му, нетърговски задължения.
При смърт вписването на едноличния търговец трябва да се заличи от търговския регистър. Това става по писмена молба на наследниците - чл. 60а, т. 2 ТЗ. Заличаване се предвижда още при поставянето на едноличния търговец под запрещение или при прекратяване на дейността му или установяване на местожителството му в чужбиа. В тези случаи молбите за заличаване се подават от настойника или попечителя или от самия едноличен търговец.
Въпрос 4. ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА
Юридическото лице се е наложило като правен субект наред с физическите лица и е придобило много широко разпространение поради съществените предимства, които предлага. 1) То е правно-организационна форма, която дава възможност да се обединят личните усилия на повече лица и заедно с това да се съберат значителни по размери материални средства, капитали, за постигане на общите цели.
2) Юридическото лице е самостоятелен субект със свое имущество и обособена ОТГОВОРНОСТ, поради което то може да се използва за ограничаване отговорността на правните субекти, които го създават и му предоставят материални средства. По този начин лицата, които създават юридическото лице, запазват своето лично имущество от отговорност за задълженията му. Тази възможност се използва както от физическите лица, когато създават търговски дружества или сдружения с идеална цел, така и от държавата, когато тя създава юридически лица за постигане на определени социални цели. 3) Чрез създаване на юридически лица хората установяват по-трайни социални контакти помежду си и така задоволяват свои неимуществени интереси. Юридическото лице е подходяща правна форма и за осъществяване на политически, синдикални и социално-културни задачи.
3. Определение на понятието юридическо лице
В нашето законодателство няма определение на легалното понятие юридическо лице. То се изяснява от правната теория. Основно значение има разпоредбата на чл. 131 ЗЛС, според която юридическите лица са носители на права и задължения, които те придобиват чрез своите органи.
3.1. Юридическото лице е социално образувание. което не е естествен организъм, а се създава от човешки същества въз основа на закона, на обективното право. То се намира в зависимост от правните норми както с оглед на възникването си, така и на правното си положение през цялото време на своето съществуване. Юридическото лице е правомерно правно явление, защото може да възникне и съществува само доколкото са спазени изискванията, които законът поставя.Съгласно чл. 136, ал. З от Конституцията общината е обявена за юридическо лице.
3.2. Юридическото лице възниква, за да бъде носител на права и задължения, за да бъде страна по правоотношения. Това означава, че то е обособен правен субект, различен от физическите лица, които го създават, от лицата, които са включени в него като негови членове, и въобще от всички останали правни субекти. Това дава възможност между юридическото лице и останалите правни субекти да възникват различни правоотношения.
Юридическите лица възникват, за да са носители предимно на права и задължения в областта на частното право, защото те не са снабдени с властнически правомощия.
3.3. Всяко изкуствено създадено социално образувание има определено организационно устройство. Като органи на юридическото лице могат да действат само отделни физически лица или групи от |такива лица. Чрез организационното (органното) устройство се формират такива лица или състави от лица, с тях се свързват определени правомощия, а когато юридическото лице има два или повече органи, те се поставят в определени взаимоотношения помежду си. Обособяването на органи в юридическото лице с основание се сочи като негов характерен белег в чл. 131, ал. 2 ЗЛС.
3.4. Юридическото лице има свое имущество.То е отделено имуществено от субектите, които го създават или са включени в него като негови членове, както и от всички останали правни субекти.
Юридическото лице отговаря само за изпълнение на правните си задължения и за неблагоприятните последици от неизпълнението им. Юридическото лице като правен субект притежава като свои родови характерни белези освен имуществената и отговорностна обособеност от всички останали правни субекти.
3.5. Юридическото лице се отличава от държавата като особен правен субект в гражданското право по това, че то не е носител на властнически правомощия. Него-вата социална функция като правно явление се проявява главно в областта на частното право.
Белезите, които характеризират юридическото лице като вид правен субект, са: създаването му като изкуствено социално образувание по ред, определен от закона, наличието на органи, съставени от физически лица, чрез които то извършва правни действия и липсата на властнически правомощия.
В обобщение на изложеното, юридическото лице може да се определи като създадено по ред, определен от закона образувание, което може да придобива права, да поема правни задължения и да извършва правни действия чрез свои органи, съставени от физически лица, и не притежава властнически правомощия.
Социалната същност на юридическото лице като правно явление се разкрива чрез неговото материално и персонално съдържание (субстрат). Материалното съдържание - това е имуществото на юридическото лице, което първоначално се предоставя от лицата, които го създават, а след това търпи промени в зависимост от дейността му. Материалното съдържание е динамична категория, която може да се обхване и характеризира само към определен момент от съществуването на този
правен субект.
Личното (персоналното) съдържание на юридическото лице са правните субекти, които се включват в органите му. Действащото законодателство познава както юридически лица, които включват други правни субекти като свои членове, така и такива, които имат единствено органи, но не и членове. Персоналното съдържание също може да бъде подложено на непрекъснати промени, но те не водят до изменения в идентичността на юридическото лице като правен субект.
5. Видове юридически лица
А. В зависимост от това как се създават и дали осъществяват държавни функции или такива на местно самоуправление или не, юридическите лица биват такива на публичното право и на частното право.
Юридическите лица на публичното право се създават въз основа на властнически актове и развиват дейност, чрез която се обслужват общонационални или интереси на общности обитаващи територията на отделни общини. Към тази категория спадат държавните учреждения, БНБ, общините. Те имат двойствено правно положение, тъй като са подчинени на публичното право във връзка с осъществяването на държавните функции, а като носители на субективни права и правни задължения те имат и частноправен режим.
Юридическите лица на частното право се създават по инициатива на субекти на частното право. Те възникват, за да развиват дейност или в интерес на своите членове пряко, или в интерес на по-широки общности от хора, без това да им е възложено като задължение от държавата или от публични институции. Такива юридически лица са синдикалните организации, политическите партии, кооперациите, търговските дружества и др. В техния правен режим преобладават норми на гражданското и търговското право.
Б. В зависимост от дейността, която осъществяват и отрасловата принадлежност на правните им уредби юридическите лица на частното право биват юридически лица на търговскюто право и такива на гражданското право
Юридическите лшца на търговското право имат за основен предмет някоя от дейностите, изброени в чл.1, ал1 ТЗ, които са насочени към реализиране на доходи или използват правно-организационната форма на търговско дружество или кооперация с изключение на ЖСК. Те са подчинени главно на нормите на търговското право и само ако липсват специални правни норми, се прилагат общите разшоредби на гражданското право. Към този вид юридически лица се отнасят различните видове търговски дружества и кооперациите без ЖСК.
Юридическите лица на гражданското право са с нестопански цели. Те могат да развиват синдикална, политическа, научна, спортна, религиозна, културно-просветна и др. основна дейност. В ограничени размери те също могат да развиват стопанска дейност само доколкото се налага за реализиране на доходи за основната им дейност. За тези юридически лица се прилагат правни норми, които принадлежат към гражданското право. Към тях се отнасят политическите партии, синдикалните организавдии и други професионални организации, религиозни, спортни, научни сдружения, ЖСК и др.
В. Важно практическо значение има делението на юридическите лища в зависимост от това дали имат членствен състав или не.
Корпорациите или корпоративно устроените юридически лица имат членове само физически или както физически, така и юридически лица, с които те се намират в членствени правоотношения. Такива са търговските дружества, кооперациите и сдруженията с нестопанска цел по ЗЛС.
Юридическите лица учреждения нямат членове, не се намират в членствени правоотношения с други правни субекти.
Правното значение на това деление се проявява в редица насоки. Различия между двата вида юридически лица има в реда за възникване, преобразуване и прекратяването им. Корпорациите възникват по нормативно-контролната и разрешителната система, докато учрежденията — по разпоредителната система. По различен начин се формира първоначално тяхното имущество. При корпорациите това става чрез имуществени вноски на учредителите, а при учрежденията имуществени средства се предоставят от друг правен субект - този, които създава юридическото лице .
Формирането на органите и управлението при корпоративно устроените юридически лица се основава на принципа на вътрешно-корпоративната демокрация, докато при учрежденията намира по-широко приложение принципът на единоначалието.
Юридическите лица на публичното право са учреждения като например МС, министерства, съдилища, прокуратура, общини и др., докато тези на частното право са в преобладаващия си брой корпорации с изключение на фондациите, които са учреждения.
Г. В зависимост от вида на правото на собственост върху вещите, които притежават, юридическите лица биват държавни ,общински и частни. Това деление има практическо значение, защото нашето гражданско законодателство установява някои различия в режима на трите основни вида право на собственост. С държавната и общинската собственост могат да се разпореждат определени органи, които предоставят на юридическите лица вещи за използване и стопанисване. Те обикновено не стават сооственици на вещите, които използват, докато ЮЛ, които се създават от частноправни субекти дори когато държавата участва в тях, са собственици на внесените или придобити със сделки вещи.
Д. Юридическите лица биват първични и производни. Първичните се ооразуват направо от държавата или от граждани, като например кооперациите, сдруженията с нестопанска цел и др. Производните се образуват от други юридически лица, като например кооперативните съюзи или консорциум, създаден от търговски дружества като акционерно дружество, производните юридически лица може да са подчинени на специални правни норми в сравнение с първичните, какъвто е случаят с кооперативните съюзи.
Сподели с приятели: |