E на квадрат
Изтегляне 1.52 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Енергията-на-мислите
| 4. Вашата собствена глава. Въпреки това, което си мислите, че мислите, има голяма вероятност на пътя на мисълта ви да стои още по-голяма мисъл. За съжаление, в главите на всички ни непрекъснато върви един саундтрак, който звучи приблизително по следния начин: Нещо не ми е наред. Не съм достатъчно добър. Нямам никакъв талант. Не го заслужавам. Не мога да го направя. Прекалено трудно е. Негативните твърдения от този тип се наричат грешни молитви. Tова са предварително зададените убеждения, под чието ръководство послушно марширувате. Добрата новина е, че те не са верни. Лошата е, че действат така, сякаш са верни. Те са личният ви амулет, който несъзнателно носите навсякъде със себе си. Не можете и да си помислите да живеете живота си и без тях, защото са толкова… познати. Когато започнах да пиша за списания, комплексът ми за малоценност беше толкова голям, че не би се побрал и на стадион. Тъй като бях родена в малък град в Средния запад, не можех и да си представя, че имам какво да кажа на някой известен редактор от Ню Йорк. Въпреки че изпращах предложение след предложение с идеи, в действителност не очаквах, че ще успея да продам някоя от тях. В крайна сметка просто „знаех”, че няма достатъчно поръчки, които да се възлагат. Надявах се, в най-добрия случай, да успея да отмъкна една-две, без да ме забележат. Не е необходимо да казвам, че получих много писма с откази, толкова много, че сигурно щях да успея да облепя с тях целия Синсинати, в случай че градът се нуждае от тапети. Редакторите не ми казваха в прав текст да се разкарам, но и не ме поощряваха да продължа да пиша. След това прочетох една книга със заглавие „Пишете за живота си” от Лорънс Блок. В началото на осемдесетте години, когато рубриката на Блок в „Райтърс дайджест” е на върха на своята популярност, той и съпругата му Лин решават да направят поредица от семинари за бъдещи писатели. За разлика от повечето семинари по писане, където те научават как да изграждаш сюжети или каква стратегия да приложиш, за да си намериш агент, семинарите на Блок били посветени на единственото нещо, което е от значение за истинския писател – как да преодолееш самия себе си и да се освободиш от безбройните негативни мисли, които ти внушават колко безнадеждно безинтересен представител на човешката раса си. По време на семинарите участниците медитирали, прегръщали партньорите си и признавали най- големите си страхове. Правили всевъзможни неща, които им помагали да стигнат до дъното на въпроса защо искат да пишат, а не го правят. Семинарите имали огромен успех, но Блок, който бил писател, а не организатор на семинари, накрая се уморил да обикаля страната и да провежда подобни събития. В крайна сметка издал със собствени средства книгата, на която попаднах почти по същото време. Приех тази книга много сериозно. Направих всички упражнения. Писах утвърждения. Консултирах се с детето вътре в мен, за да разбера от какво се страхувам. Дори в продължение на цели 30 дни изпращах пощенски картички сама на себе си. На тези картички пишех положителни бележки като: „Ти, Пам, си страхотен писател.” „Ти, Пам, притежаваш всичко необходимо, за да заинтригуваш редакторите в Ню Йорк.” „Ти, Пам, си интересна и хората биха искали да чуят онова, което имаш да им кажеш.” Сигурна съм, че пощаджията ме е смятал за леко откачена, да давам всеки ден по 25 цента (или каквато там беше цената на марката по онова време), за да си пращам картички, в които си казвам каква изключителна и творческа личност съм. Но ако знаеше каква промяна настъпи в живота ми, и той самият щеше да го прави. Изведнъж започнах да получавам поръчки от известни списания, да, от онези с великите нюйоркски редактори. Първо от „Съвременна булка” ми дадоха задача да напиша статия за упражненията, които една двойка би могла да прави заедно. От „Лейдис хоум джърнал” поискаха пътепис за Тампа Бей. Съвсем неочаквано тази доскоро съвсем несигурна в собствените си сили писателка от Канзас започна да получава поръчки от големите списания, онези, които ще намерите в чакалнята на зъболекаря си. www.spiralata.net 40 Дали изведнъж бях започнала да пиша по-гладко и идеите ми бяха станали по-завладяващи? Може би до известна степен (в края на краищата това бе едно от утвържденията, които използвах), но по- важното беше, че промених действителността на това, което мислех и казвах за себе си. Отхвърлих мисълта, че няма достатъчно поръчки. Освободих се от смехотворната идея, че не съм достатъчно талантлива, за да пиша в големите национални списания. Изтегляне 1.52 Mb. Сподели с приятели:
|