E на квадрат

www.spiralata.net

41
Когато бил на 34 години, Огастин Бъроуз решил да престане да бъде алкохолик и да стане автор на бестселъри. Както самият той казва в автобиографичната си книга „Магическо мислене”:
„Пропастта между действащия алкохолизиран писач на реклами, живеещ в нищета, и новоизгрялата звезда на литературния небосклон с бляскави отзиви от критиката, ми се струваше огромна. Истински каньон. И въпреки това един ден реших, че ще направя точно това”.
Четиринадесет дни по-късно завършва първия си ръкопис, роман със заглавие „Селевижън”.
– Не очаквах, че ще се превърне в бестселър. Беше съвсем обикновена книга. Това, което очаквах, беше да намеря издател – казва той.
И след това пише книга с мемоари за детството си.
– Реших, че тази трябва да е бестселър в класацията на „Ню Йорк таймс”, нагоре в класацията.
Трябваше да бъде преведена на десетки езици и да получи предложение за филм – пише той.
Агентът му го съветва да не е чак толкова амбициозен.
– Разбирах гледната му точка – обяснява Огастин, – но също така разбирах, че книгата ще има огромен успех, не защото е изключително добре написана… а защото трябваше да е бестселър, за да мога да напусна работата в рекламата, която мразех, и да се посветя изцяло на писането.
Мемоарите на Огастин „С ножица в ръка” се задържат в класацията за бестселъри на „Ню Йорк таймс” повече от седемнайсет последователни седмици. Книгата е издадена в над 15 държави и по нея е направен филм, в който играе несравнимата Анет Бенинг – Може би е било късмет? Или ненаситните желания на един отчаян човек случайно са били изпълнени? – казва Огастин. – Не. Няма случайни неща.

Да се моля? Кой, аз ли?
Това е нещо по-голямо от нас двамата, Оли.
Стан Лаурел, английски комик
Хората често ми казват:
– Аз не се моля. Това е само загуба на време. Все едно да вярваш в Дядо Коледа и във Феята на зъбките.
Как реагирам ли? Невъзможно е да спреш да се молиш. Не може да стане. Християнският мистик
Томас Мертън казва: „Молим се както дишаме”.
Вземете Ал Ънсър например. Той не го нарича молене, но когато за четвърти път спечели 500-те мили на Индианаполис пет дни преди 48-ия си рожден ден, демонстрира истинската сила на молитвата.
През онази година – 1987, за да бъдем по-конкретни, той най-безцеремонно бил изхвърлен от отбора си, въпреки че бил печелил състезанието три пъти преди това. Изглеждало че за първи път от 22 години ще бъде принуден да наблюдава известното състезание отстрани. Спонсорите и почти всички останали го били отписали напълно като „абсолютно изхабен”.
Но в съзнанието си, във всяка своя мисъл, Ънсър знаел, че не е прекалено стар, за да се състезава.
Знаел, че все още може да спечели. Тази „молитва” била толкова силна, че когато Дани Онгаис, един от пилотите, които го заменили в отбора, катастрофирал по време на тренировки, Ънсър бил извикан в състезанието, но трябвало да кара резервната кола, един използван „Марч-Косуърт”.
Никой освен него не очаквал абсолютно нищо. Не само че карал по-стар модел кола, но когато по високоговорителя прозвучало познатото: „Господа, включете двигателите!”, той бил едва на двайсета стартова позиция.
Но това по никакъв начин не повлияло на трикратния победител. С всяка клетка от тялото си той виждал себе си като победител. Не очаквал нищо друго освен победата. В крайна сметка на 183-тата обиколка излязъл напред, пресякъл лентата и за четвърти път станал шампион в „Индианаполис 500”.
Ал Ънсър нито за миг не изпитал съмнение. Всяка негова мисъл се „молела” за победа.
Ако не ви е достатъчно, спомнете си за майката, която никога през живота си не била вдигала нищо по-тежко от пакетче замразени храни, но вдигнала двутонния плимут, който бил затиснал шестгодишния й син. В онзи миг тя била толкова пълно завладяна от мисълта, че трябва незабавно да спаси безценното си дете, че в съзнанието й нямало място за абсолютно никакви други мисли.
Трябва да вдигна тази кола – била единствената „молитва” в главата й. В онзи момент съзнанието й не помнело, че подобно действие е невъзможно.

Изтегляне 1.52 Mb.

Сподели с приятели: