E на квадрат
Изтегляне 1.52 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Енергията-на-мислите
| Свидетелски показания Независимо колко доказателства имаме, с времето сме склонни да забравяме преживяванията, които не са „нормални”. Марта Бек, водеща на рубрика в списание „О” Един ден Майкъл Бекуит, човекът със свитъка, за когото ви разказах, наблюдавал една мелница. Било по времето, преди да стане проповедник, когато все още не бил напълно убеден, че решението да се отдаде на Господ е правилно. Без всякакви заобиколки той заявил: – Виж какво, Господи, ако ме чуваш и ако наистина искаш това от мен, накарай перките на тази мелница да се обърнат към мен. Въпреки че денят бил ветровит и перките на мелницата се въртели бързо в обратната посока, веднага щом изговорил тези думи те спрели, завъртели се и се обърнали към него. Разбира се, той и преди това имал едно-две невероятни преживявания. За да се издържа, докато учи (това било по времето, когато искал да става лекар), Бекуит продавал наркотици. Само на приятели, разбира се. Тъй като бил много общителен и открит човек, да кажем, че бизнесът му процъфтявал. Търговията с марихуана се разраснала и на двата бряга и това му дало основание да мисли, че ако си изиграе картите правилно, на двайсет и четири ще може да се „пенсионира”. Но той знаел, че нещо не е наред. Вътрешният глас не го оставял на мира, изпращал му странни сънища и упорито нашепвал, че трябва да има и по-добър път. Бекуит решил да се откаже от дрогата и да следва този „по-добър път”. Казал на приятелите си, че слага точка и се оттегля. По време на последната сделка с наркотици (тази, която щяла да го отърве от последните налични количества), бил задържан от федералните власти. Имайте предвид, че в този момент в него се намирали не само 50 килограма марихуана, но и голяма сума пари в брой, оръжия и изобличаващи снимки. И въпреки това вътрешният му глас казал – Всичко ще бъде наред. Докато се подготвял за делото, приятелите му решили, че е полудял. – Как така не се притесняваш? Не крачиш напред-назад, не се опитваш да измислиш стратегия, която да те измъкне от кашата, в която си затънал? – питали го те. – Виновен съм – отвръщал той. – Но Господ ме увери, че всичко ще бъде наред. По това време вече гледал на нещата по друг начин. Отишъл в съда (адвокатът му бил Робърт Шапиро, който тъкмо започвал своята кариера, далеч преди делото на О’Джей Симпсън) съвсем спокоен, вярвайки, че независимо от всичко, за него ще се погрижи това осезателно присъствие, което го обича. Както знаем, Бекуит се измъкнал благодарение на някаква техническа подробност и когато съдията го освободил с коментара, че не иска да го вижда никога повече, знаел, че това наистина няма да се случи. Понякога полето на безкрайните възможности може да достигне дори до хора, които се отнасят с насмешка към него. През 1975 година Джералд Ямполски, който външно изглеждал като преуспяващ калифорнийски психиатър, буквално бил започнал да се разпада отвътре. www.spiralata.net 46 Двайсетгодишният му брак бил приключил. Пиел много. И страдал от хронични болки в гърба, които не му позволявали да се движи. Разбира се, никога не му било минавало през ум да търси по- висше напътствие. Както той самият казва: – Аз бях последният човек, който би се заинтересувал от мисловна система, която ползва думи като „Бог” и „любов”. Но въпреки това, когато за първи път видял „Курс по чудеса”, нееднократно споменатата книга, която ни учи как да трансформираме личността си, като изберем любовта пред страха, той чул съвсем ясен глас да му казва: – Докторе, излекувай се. Това е пътят ти обратно към дома. И разбира се, това наистина бил пътят към дома. Оттогава Ямполски е написал много книги. Изнася лекции върху принципите на „Курс по чудеса” и дори има свой център за хора с животозастрашаващи заболявания в Саусалито, Калифорния. Незабавното вътрешно напътствие е на разположение двайсет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата. Но вместо да обръщаме внимание на вътрешния си глас, ние сме възприели абсолютно противоестествения навик да не го слушаме. Също като онзи студент, който идва на обмен от далечна страна, в която технологиите не са познати, и няма представа, че телефонът до леглото може да го свърже с онова сладко момиче от курса по биология. Той си мисли, че трябва да изчака до следващия ден, за да разговаря с нея. Същото е като калорифера, за който споменах в началото. Изтегляне 1.52 Mb. Сподели с приятели:
|