E на квадрат



Pdf просмотр
страница69/74
Дата08.10.2023
Размер1.52 Mb.
#118897
1   ...   66   67   68   69   70   71   72   73   74
Енергията-на-мислите
Свързани:
Енергията-на-мислите

www.spiralata.net

63
Заплатата ни не е достатъчно голяма. Уикендите ни не са достатъчно дълги. Горките ние не сме достатъчно слаби, достатъчно умни или достатъчно образовани.
Дори не ни минава през ума да проверим дали тази „не е достатъчно” мантра е вярна. Тя е така дълбоко вкоренена в нас, че оформя най-дълбокото ни усещане за това кои сме. Недостигът се е превърнал в леща, през която пречупваме всеки аспект на живота си.
Това е причината, поради която приемаме работа, която не ни удовлетворява. По същата тази причина поддържаме връзки, които не водят наникъде. Заради нея продължаваме да се връщаме към шведската маса дълго след като сме задоволили апетита си. И пак това е причината да създаваме системи и институции за контрол на достъпа до ресурсите (нефтът говори ли ви нещо?), които според нас са ценни и ограничени. Ако престанем да се тревожим, че нямаме достатъчно, можем да се успокоим и да използваме ресурсите, които притежаваме, за да развием алтернативните източници на енергия като енергията, получена от слънцето или вятъра, които, бързам веднага да подчертая, никога няма да се изчерпят.
Представата, че „няма достатъчно”, ни кара да правим неща, с които не се гордеем; неща, които компрометират по-висшите ни идеали; неща, които напълно разрушават природата и ни разделят от по- висшата ни същност. И след като веднъж се определим като хора в нужда, цялата ни енергия бива погълната от стремежа да не изостанем, да не предадем позициите си и да отстъпим пред някой друг.
Но ето за какво всъщност става въпрос: Всичко това е една огромна нещастна лъжа. Има достатъчно – за всеки един от нас. Живеем в голяма щедра Вселена и ако просто успеем да се отървем от безпочвения страх, че няма достатъчно, можем да спрем да трупаме вещи (та кой се нуждае от 89 чифта обувки?), да освободим енергията си и да направим така, че всеки един от нас да получи това, от което се нуждае.
Индианското племе чумаши, което от хиляди години живее по крайбрежието на Централна
Калифорния, се радвало на това, което аз бих нарекла богат и охолен живот. Живеели задружно в малки села и използвали природните ресурси, за да си правят канута, стрели и лекарства. Храната им се състояла от повече от 150 вида морски дарове, плодове и борови ядки. Правили си пухкави одеяла от кожи, съдове от талк и украса от миди и необикновени кошници, оплетени така гъсто, че можели да задържат вода. Почти всеки ден чумашите играели на различни игри, танцували, пеели приспивни песни на децата си и се прочиствали, като се потели обилно в местния вариант на сауната.
Днес наричаме този начин на живот просто „препитание”. Гледаме на него с пренебрежение и смятаме, че е трудно да се живее така. Но това, което бих искала да подчертая, е, че за разлика от нас чумашите са живеели в икономика на изобилието. За тях винаги е имало достатъчно. Нито прекалено много. Нито прекалено малко. Достатъчно. И най-важното – имали са достатъчно време за наистина значимите неща – връзка с близките, вкусна храна, изкуство, игри и почивка.
Точно в този момент и с ресурсите, с които вече разполагате (не е нужно да търсите нова работа, да създавате нова връзка или дори да започвате времеемка йогистка практика), можете да започнете да водите богат и смислен живот. И най-хубавото в това е, че най-после можете да спрете да работите толкова. Време е малко да се разтоварите.
Пълното щастие съществува
Ами ако използваме тази огромна сила, за да възвисим хората, а не да ги държим в капана на
корпоративно религиозната хранителна верига?
Марк Висенте, режисьор на „Мистерията на живота”
В крайна сметка изводът е, че нямаме никаква представа за ограниченията, които поставяме пред собствените си възприятия. Ако осъзнаем до каква степен сме отхвърлили красотата на света, ще бъдем истински шокирани.
Объркването ни е толкова дълбоко, че дори не можем да си представим света без жертви. Но ето каква е истината – светът не изисква никакви жертви освен онези, които ние сами сме готови да направим.
Заслужава си да спрем за малко и да се замислим в каква заблуда сме изпаднали.
Няколко дни след двайсет и деветия си рожден ден Екхарт Толе изпитал остър пристъп на тревожност. Започнал да мисли за самоубийство. В основни линии животът му до този момент бил отвратителен. В онази конкретна вечер той непрекъснато си повтарял:
– Не мога повече да живея със себе си.
И изведнъж си казал:
– Усещам как нищото ме засмуква.



www.spiralata.net

64
Когато „се събудил”, единственото, което изпитвал, било любов, бил изпаднал в състояние на дълбоко, ненарушимо спокойствие и пълно щастие. Силната емоционална болка била принудила съзнанието му да се отдръпне от всички ограничения, които той самият бил наложил. Отдръпването било толкова силно, че заблудената му същност, нещастната му силно уплашена същност, се сринала като надуваема играчка, на която някой е изпуснал въздуха. През следващите две години той не правил нищо друго, освен да седи по пейките в парковете в състояние на безмерна радост.
Или да вземем за пример Байрон Кейти. Тази брокерка на недвижими имоти от Калифорния живеела съвсем обикновен живот – имала два брака, три деца и успешна професионална кариера, когато изведнъж изпаднала в дълбока депресия. Отишла в защитено жилище за жени с хранителни разстройства не защото страдала от хранително разстройство, а защото това било единственото място, за което застрахователната й компания се съгласила да плати. Една вечер, докато лежала на пода на таванското помещение („Чувствах се недостойна да спя на легло”, казва тя), изведнъж се събудила без нормалното житейско предубеждение за жертва.
„Всички мисли, които ме тревожеха, целият ми свят, целият свят, бяха изчезнали… Всичко ми беше непознато… Смехът се надигаше от дълбините и се изливаше навън… Бях като пияна от радост” – пише тя в своята книга „Хилядите имена на радостта”
41
Прибрала се вкъщи, седнала до прозореца и дни наред стояла така, обзета от върховно щастие.
Сякаш свободата се бе пробудила вътре в мен.”


Сподели с приятели:
1   ...   66   67   68   69   70   71   72   73   74




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница