Не сме се упражнявали достатъчно

www.spiralata.net

17
Защо ви давам 48 часа? Заради стария принцип на определяне на краен срок. Когато редакторът ви определи краен срок, той знае кога да очаква готов ръкопис. Крайният срок ни дава усещане за очакване. Когато пътувате по непознат селски път и очаквате да видите зелената пощенска кутия, при която трябва да завиете наляво, за да стигнете до къщата на непознатия, с когото имате среща, се чувствате по-добре, когато знаете, че ще я видите на 13 км от последния завой. В противен случай започвате да се питате дали не сте я пропуснали и в крайна сметка обръщате колата. Крайният срок просто ви подтиква да внимавате повече.
Веднъж помолих да получа съвет дали да започна да работя изцяло като автор на свободна практика. По това време работех по 20 часа в седмицата за една малка компания и пишех през свободното си време.
– Наистина ми харесва в „Ресурси и развитие” – казах аз, имайки предвид работното си място, – но нали разбираш, мечтата ми е да съм автор на свободна практика. Не че не ми харесва да пиша писма за набиране на средства за различни фондове, просто искам да отдам цялото си внимание на историите, които си въртят в главата ми, да пиша за нещата, които излизат от сърцето ми. Ти какво мислиш?
Вече получавах доста поръчки. Обаждаха ми се от големи национални списания. Създавах нови контакти, имах идеи за вестникарски рубрики. За някои хора всичко това щеше да е достатъчен отговор.
Но аз съм дебелоглава. Исках да получа абсолютно категоричен знак.
– Добре – продължавах аз, – имам нужда от знак, който не може да бъде приет като съвпадение.
Нещо повече. Давам определен краен срок. Трябва да знам отговора в следващите 24 часа.
На следващия ден ме уволниха.
Друг път, когато кариерата ми на писател на свободна практика не вървеше особено добре, започнах да изпращам кандидатурата си на различни места – нещо, което имам навика да правя, когато ме обхване паника. Разбира се, след няколко седмици ми предложиха работа.
Предложението – да пиша рекламни материали за една местна автобусна линия (добре де, не казах, че са ми предложили интересна работа само за две седмици) – беше за повече пари, отколкото бях печелила до този момент. Но как щях да се откажа от свободното си време?
Дали наистина бях готова да зарежа кариерата си на автор? Тогава още веднъж настоях за ясен знак.
Беше ми нужен в следващите 24 часа, защото тогава трябваше да дам отговор на евентуалния си бъдещ работодател.
Още на следващата сутрин от „Пътуване и свободно време”, списанието, за което най-много исках да работя, ми се обадиха и ми възложиха поръчка.
Затворих телефона, изкрещях „Да!” и се разтанцувах като голмайстор на наказателната линия.
Но изглежда, ръководната ми сила в онзи ден е била в особено добро настроение, защото петнайсет минути по-късно от друго списание, за което изобщо не бях чувала, камо ли да търся работа там, ми се обадиха и поискаха да напиша статия за пържолите на Канзас. Обадих се на евентуалния си бъдещ работодател и му казах:
– Благодаря, но не благодаря.
За да бъдеш в кралството, както го наричаме в „Курс по чудеса”, трябва само да фокусираш цялото си внимание върху него. Трябва да изключиш възприятията си за всичко останало.
В момента умовете ни са насочени към нещата, които не искаме. Позитивните ни намерения заемат съвсем малко място в тях. Останалата част е фокусирана върху проблемите, които се надяваме да избегнем. Огромна част от умствената ни сила е посветена на старите вярвания за недоимък, проблемни връзки и някакъв Бог, който хвърля мълнии от небето.
Причината 99,9 процента от ума ви все още да са заети с нещата, които не искате, е, че това е мисленето, което светът изначално приема за нормално. При този начин на възприемане гледаме новини за наводнения и земетресения, слушаме истории за епилепсията на втория ни братовчед и казваме: „Ето, видя ли, нали ти казах?”.Тази изначално заложена нагласа е почти невъзможна за преодоляване, макар да знаете – поне на теория – че има и други възможни начини на мислене.
Да вземем например случаите, когато човек остава без пари. Повечето от нас ще се съгласят, че не искаме да изпадаме в подобно положение. И какво правим? Посвещаваме всичките си мисли на това как да го избегнем. Работим продължително. Звъним на борсовите си агенти. Четем книги и статии как да забогатеем, като напълно пренебрегваме факта, че като се опитваме да „станем” богати, всъщност посвещаваме ума си на мисълта, че не сме богати. Тоест предварително сме решили, че сме без пари.
Ако просто посветим умовете си на това да се чувстваме богати, да бъдем благодарни за всичко, което сме получили в живота си досега – например за семействата и за прекрасните приятели, които

www.spiralata.net

18
имаме, – идеята, че можем да останем без пари, ще изчезне. Ние я преживяваме само поради факта, че сме посветили мислите си на нея. Вижте каква огромна сила притежава умът ни.
Приятелката ми Карла твърдо вярва, че когато имаш чувството, че си останал без пари, трябва да отидеш да си купиш нещо. Веднага. „Трябва да сриташ тази идея в задника” – предполагам, че точно така би се изразила тя. Приложих тактиката й при едно служебно пътуване до остров Макинак, щата
Мичиган. Бях в началото на свободната си практика и все още не бях сигурна как ще ми се получат нещата с парите. Бях отседнала в луксозния „Гранд хотел” с ясното съзнание, че дрехите, които бях набутала в куфара си в последния момент, по никакъв начин не могат да се сравнят с тоалетите на
Джейн Сиймур от филма „Някъде във времето”, нито дори с тези на гостите в хотела, които изискано похапваха бисквитки и пиеха чай на двестаметровата веранда. Беше очевидно, че не съм облечена подходящо. А вечерята с пет ястия в менюто и джентълмени в смокинги даже не беше започнала.
Помотах се из скъпия магазин на хотела и погледът ми веднага беше привлечен от страхотна синьо- зелена копринена вечерна рокля. Погледнах скришом етикета и ми стана ясно, че цената далеч надминава бюджета ми – всъщност роклята струваше четири пъти повече от това, което обикновено съм готова да похарча за дрехи. И в този момент разбрах, че трябва непременно да я имам. Трябваше „да изиграя ролята” на преуспяващата авторка на свободна практика, която исках да бъда. Купих си роклята с ясното съзнание, че така прокарвам пътя към финансовия успех на едва прохождащата си кариера.

Изтегляне 1.52 Mb.

Сподели с приятели: