E на квадрат


Материята не ви контролира – вие контролирате материята



Pdf просмотр
страница58/74
Дата08.10.2023
Размер1.52 Mb.
#118897
1   ...   54   55   56   57   58   59   60   61   ...   74
Енергията-на-мислите
Свързани:
Енергията-на-мислите
Материята не ви контролира – вие контролирате материята
Предпочитаме да бъдем погубени вместо променени. Предпочитаме да умрем в ужас, вместо да
се възползваме от момента и да оставим илюзиите ни да умрат.
У. Х. Одън, англо-американски поет
Когато Тери Макбрайд бил на 22 години, счупил прешлен на гръбнака си, докато работил на един строеж. След като в продължение на една година го лекували по какви ли не възможни начини, решил да приеме предложението на един хирург ортопед, който му казал, че прешленът трябва да бъде фиксиран.
– Казаха ми, че трябва да лежа в болницата в продължение на няколко седмици, след това да си остана вкъщи още няколко седмици, после да прекарам шест месеца в шина и накрая ще бъда съвсем като нов – обясни Макбрайд по време на един разговор, на който присъствах.
Два дни след операцията вдигнал висока температура. Веднага го върнали обратно в болницата и лекарите установили, че по време на операцията по някакъв начин се е заразил с бактерията ешерихия коли. През следващата година бил подложен на осем хирургични намеси, като целта на всяка една от тях била да спре разпространяващата се инфекция. За петата поредна операция бил преместен в университетската болница във Вашингтон, където, както той самият отбелязва:
– Бях истинска знаменитост. Бях най-тежкият случай на остеомиелит
33
, който някога са виждали.
Вечерта преди поредната операция лекарите влезли в стаята му с мрачини изражения на лицата.
Най-после разполагали с прецизни рентгенови снимки, които показвали, че инфекцията вече не засяга само гръбначния му стълб. Била се разпространила в таза, корема и в двата крака.
За да се отърват от нея, казали лекарите, трябва да го отворят от горе до долу. Съобщили му, че след като извършат тази процедура, ще могат на практика да му гарантират, че ще се отърве от инфекцията. Но също така могат да му гарантират, че ще изгуби десния си крак.
– Учил съм се от един от най-великите метафизици – Джон Уейн – и когато някой във филмите казваше на Дюк
34
, че трябва да отстранят крака му, той отговаряше: „Няма проблем, направете го въпреки това” – разказва Макбрайд.
32
Kareem Abdul-Jabbar е американски баскетболист, един от 50-те най-велики баскетболисти в историята на NBA – б. пр.
33
Остеомиелит – възпаление на костта или костния мозък – б. пр.
34
Duke (анг.) – в превод дук, херцог, е псевдоним на актьора Джон Уейн – б. пр.



www.spiralata.net

52
Но лекарите му заявили още, че ако инфекцията се окаже толкова тежка, колкото предполагат, ще се наложи да отстранят и левия му крак и най-вероятно ще загуби контрол върху пикочния си мехур и дебелите черва, освен това имало голяма вероятност да стане импотентен.
– Честно казано – споделя Майкбрайд, – точно в това беше грешката им. Не знам за вас, но аз се появих на този свят като щастливо малко момче, което харесва себе си. Но не след дълго научих, че хората с власт знаят за мен повече, отколкото аз самият знам за себе си. Научих, че трябва много да внимавам и че учителите са тези, които ще ми кажат колко добре се справям в училище.
Треньорите щяха да преценят дали от мен може да стане спортист. Още от малък се научих да гледам извън себе си, за да разбера кой съм в действителност. Най-вероятно щях да им дам да ми отрежат крака – продължава Макбрайд. – Но когато лекарите започнаха да настояват, че няма начин да се измъкна цял от тази ситуация, в този момент реших, че повече никой няма да ми казва кой съм. В онази нощ взех решение, че повече няма да позволя на нито един човек с име, изписано върху претенциозен бадж, да определя съдбата ми.
Именно тази нощ променила целия му живот. Макбрайд, който до този момент бил изучавал духовните принципи, заявил на цялата стая (там били лекарският екип, жена му и двегодишната му дъщеря), че във Вселената съществува сила и той ще я използва, за да стане отново свободен и цял.
Когато за първи път споменал нещо подобно, всички около него казвали: „Точно така! Вярвай в мечтите си”. След десет операции обаче, хората започнали настойчиво да го подканят да „погледне действителността в очите” и да спре да се фокусира върху личните си дребнави и егоцентрични приоритети.
– Говорим за дребнави егоцентрични приоритети като това да имам тяло, което не боледува, и достатъчно здрав гръб, че да мога да вдигна дъщеря си; дребнави егоцентрични приоритети като това да отида до тоалетната без найлонова торбичка – обяснява Макбрайд. – Някои хора започнаха да изказват мнение, че може би идеалното здраве не е било част от плановете на Господ за мен. Въпреки че бях дълбоко вярващ, не можех да си представя, че съм заслужил да ми направят осемнайсет операции.
Може би бях прегрешил достатъчно, за да заслужа четири или пет, но не и осемнайсет.
Изпратили го да разговаря с болничния психиатър, който го накарал да седне и му казал:
– Синко, време е да свалиш розовите очила. Сега си мислиш, че за да бъдеш истински мъж, трябва да можеш да стоиш здраво на двата си крака, да участваш във война като баща си, но е дошло време да дойдеш при мен и да поработим заедно, за да се научиш да приемеш факта, че ще прекараш остатъка от живота си в инвалидна количка.
И той му показал медицинския картон, в който съвсем ясно било записано: „Заболяването на Тери
Макбрайд е нелечимо. През останалата част от живота си той ще бъде инвалид и периодично ще трябва да се подлага на хирургично лечение”.
– Но аз не съм медицинския си картон – настоял Макбрайд. – Аз не съм своето минало. В мен съществува сила. Живея в духовна Вселена и духовните закони могат да ме освободят.
– Не смяташ ли, че до този момент тялото ти вече щеше да се е излекувало, ако наистина можеше да се самоизлекува? – попитал го психиатърът.
Но Макбрайд отказал да се предаде. През следващите 11 години претърпял 30 сериозни операции и се наложило да живее с торбичка за колостомия
35
. През цялото това време продължавал да твърди, че здравето и целостта на организма му са негова духовна съдба.
Накрая, много след като повечето от нас отдавна щяха да са се отказали, той излязъл от болницата като свободен, здрав млад мъж. Днес обикаля страната и разказва за своето пътуване, учи хората на истината за тяхното божествено величие.
Според него:
– Ние вече сме свободни. Безкрайната божия сила ще подкрепи вярата ни в болката и нищетата, ако изберем този път. Но ние можем да променим вярванията си и да ги насочим към здравето, любовта, радостта и спокойствието. Време е твърдо да заявим единението си с Бог и смело да пристъпим в живота си. Ти си Бог и това е истината, която ще те направи свободен.


Сподели с приятели:
1   ...   54   55   56   57   58   59   60   61   ...   74




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница