E на квадрат

www.spiralata.net

62
Подход: Добре, ПВ, струва ми се, че вече дочувам музиката от „Зоната на здрача”, но съм склонен/- на да се въздържа от предварителни оценки този път, за да видя дали не става въпрос за някой от мистериозните аспекти на квантовата физика. Какво ще кажеш?
Дата: ................................ Час: ................................
Бележки: ............................................................................................
В крайна сметка от нас се иска смелост само за едно: да имаме смелостта за най-странното,
най-необикновеното и най-необяснимото, с което можем да се срещнем.
Райнер Мария Рилке, австрийски поет, роден в Прага

ЕКСПЕРИМЕНТ № 9
ПРИНЦИПЪТ НА РИБАТА И ХЛЯБА
Вселената е безкрайна, изобилна и странно услужлива
Повечето хора опознават само едно кътче от стаята си, едно петно до прозореца, една тясна
ивица, по която непрекъснато се движат напред-назад.
Райнер Мария Рилке, австрийски поет, роден в Прага
Постановка
Този експеримент ще развенчае мита „Животът е гаден и после умираш”. Повечето от нас, независимо дали си го признаваме, или не, вярват, че животът е труден. Вярваме, че ресурсите, с които разполагаме, са доста ограничени – независимо дали става въпрос за пари, време или пуканки в киното.
Дори хората, които имат мазерати в гаражите си, прекарват изключително много време в мисли за това как да се сдобият с още.
Защо? Защото те съвсем неправилно си мислят, че „няма достатъчно”. Дори милиардерите, дори хората с неограничени възможности живеят с потискащата мисъл, че „няма достатъчно”.
Една моя приятелка вземала интервю от богат собственик на преуспяваща компания, която пускала на пазара нов продукт. Когато забелязала символа на долара в очите му, попитала дали има марж на печалбата, индекс на успеха или определена сума пари, които той би приел за „достатъчно”.
Бизнесменът замълчал за момент, въздъхнал и отговорил:
– Господи, нищо не разбирате. Никога не е достатъчно.
Това е също като играта на музикални столове, в която столовете винаги са с един по-малко от участниците. Всеки се тревожи, че когато музиката спре, именно той ще се окаже без място.
Ние сме безмерно богати, но се чувстваме вързани, изплашени и винаги нащрек. Разбира се, казваме, че живеем в общество на изобилието, но в много отношения това е само илюзия, измама, дължаща се на непрекъснато повтаряната мантра „няма достатъчно”. Прекалено заети сме да играем на музикални столове, тичаме все по-бързо и по-бързо около илюзорния кръг от намаляващи места за сядане. Противно на всичко, което знаете, принципът на рибата и хляба предполага, че съществува природен закон на изобилието и че всичко е наред – можете да се отпуснете.
Когато Христос се „помолил” рибата и хлябът да се умножат, той не се е тревожил как точно ще стане това. Просто съсредоточил всичките си мисли в един-единствен лъч, подобен на лазер – а именно, че изобилието и охолството са негово свещено право. По време на експеримента, вие също ще изоставите обичайния си модел на мислене и ще позволите да бъде изместен от малко вероятната възможност, че има достатъчно. За всички.
Има нещо сбъркано в картинката
Ако ви се струва, че има призрак, запалете лампата.
Дороти Томпсън, американска журналистка
Приемаме съществуването на нищетата и недоимъка по подразбиране, като неподлежащи на съмнение условия, които определят нашия живот. Убеждението, че „няма достатъчно”, е първата ни мисъл още от ранното утро, когато будилникът иззвъни.
– По дяволите, не се наспах достатъчно.
Дори още преди да сме станали, преди да сме пъхнали крака в пантофите, вече се оплакваме от липсата на нещо. Когато най-после успеем да се надигнем от леглото, казваме:
– Нямам достатъчно време да се приготвя.
И от тук нататък всичко тръгва надолу.
Хабим огромно количество енергия в оплакване и тревоги, че нещо не е достатъчно. Нямаме достатъчно време. Не се движим достатъчно или не приемаме достатъчно фибри или витамин Е.

Изтегляне 1.52 Mb.

Сподели с приятели: