E на квадрат



Pdf просмотр
страница64/74
Дата08.10.2023
Размер1.52 Mb.
#118897
1   ...   60   61   62   63   64   65   66   67   ...   74
Енергията-на-мислите
Свързани:
Енергията-на-мислите

ЛАБОРАТОРЕН ПРОТОКОЛ
Принцип: Принципът „Джени Крейг”
Теория: Мислите и съзнанието ви създават скелето, върху което се гради физическото ви тяло.
Въпрос: Наистина ли мислите ми въздействат върху заобикалящата ме среда и по-специално върху храната, която поглъщам?
Хипотеза: Ако мислите и съзнанието ми са в непрекъснат танц със заобикалящата ме среда, храната, която ям, не може да остане незасегната от мислите ми. Като променя това, което мисля, и това, което говоря за храната си, ще имам по-здраво тяло и в името на този експеримент ще отслабна поне с половин килограм.
Необходимо време: 72 часа
Дата: ....................................
Килограми, измерени рано сутрин: ....................................
Килограми, измерени рано сутрин, три дни по-късно: ....................................
Подход: Не променяйте нищо в начина си на хранене. Всъщност няма никакво значение какво ядете по време на експеримента. Но всеки път, когато ядете нещо през следващите три дни, независимо дали са пържени яйца за закуска или следобедно парче торта по случай рождения ден на ваш колега, не забравяйте, преди да погълнете храната, съзнателно да изпратите към нея позитивни мисли, изпълнени с любов. Благодарете й за това, че ви храни и допринася за доброто състояние на тялото ви.
Бележки: ..........................................................................................
Вие създавате красота с ума си.
Огастин Бъроуз, американски писател

ЕКСПЕРИМЕНТ № 8



www.spiralata.net

58
ПРИНЦИПЪТ „101 ДАЛМАТИНЦИ”
Вие сте свързани с всичко и с всеки във Вселената. Аз съм, защото ние сме.
Догма в южноафриканската философия убунту
Постановка
Чрез този експеримент ще докажете, че сте взаимосвързани с всеки и всичко посредством невидимо интелигентно енергийно поле. На езика на квантовата теория тази решетка от връзки се нарича нелокалност.
Макар че е едно от ключовите понятия в квантовата механика, нелокалността, заедно с нейния братовчед – сплетеното състояние, през последните 300 години кара много учени да се почесват по главите, включително сър Исак Нютон, който приема за смехотворна идеята, която наричаме „действие от разстояние” (въпреки факта, че собствената му теория за земното привличане предполага съществуването на този феномен). Казано накратко, нелокалност означава две частици да се държат синхронно, без между тях да съществува посредник.
Но в това няма особена логика, нали? Ако искате да преместите, да речем, някоя обувка, захвърлена по средата на стаята, трябва да докоснете обувката или да докоснете метлата, с която ще докоснете обувката, или да наредите на петгодишното си дете, което я е оставило там, да я прибере, като за тази цел вибрациите на гласа ви ще преминат през въздуха и ще достигнат до ухото му. Нещата могат да въздействат върху други неща само ако те са в непосредствена близост.
Трябва да има последователност, низ от събития. Вярваме, че можем да въздействаме само върху нещата, които можем да докоснем.
Но случаят не е такъв. Сега разполагаме с много по-точен демонстрационен модел, който доказва, че един обект може да въздейства върху друг обект, без да се намира в близост до него.
За съжаление, повечето от нас продължават упорито да вярват в стария светоглед за „низ от събития”, макар че физиците многократно са демонстрирали, че атом, който веднъж е бил в близост до друг атом, ще продължава да бъде повлиян от (или сплетен с) този атом, независимо на какво разстояние се е отдалечил от него. Даже Айнщайн не е могъл напълно да се пребори със себе си и да прегърне тази противоречаща на интуицията идея. Още по-странна главоблъсканица е фактът, че след като веднъж са си взаимодействали, атомите остават сплетени завинаги.
Вече дори сме доказали, че нелокалността и сплетеното състояние са в сила и за по-големи елементи – като например хората. През 1978 година доктор Якобо Гринберг-Зилбербаум от
Националния автономен университет на Мексико (по-късно опитът му е повторен от лондонския невропсихиатър Питър Фенуик) поставя двама души, които изследва, в две отделни стаи и закачва на главите им електроди. Моделът на мозъчните вълни, получен в резултат на поредица от силни проблясъци светлина, насочени към очите на единия изследван обект, е съвсем идентичен с ЕЕГ на другия обект, макар той да не се намирал в близост до проблясващата светлина.
Въпреки че нелокалността изглежда абсолютно нелогична за нютоновските ни умове, ние все пак можем да се възползваме от нея. Също като компютъра ви, който посредством интернет е свързан с неограничено количество информация, така и вие – само въз основа на това, че сте човешки същества – сте свързани с всички останали на света.
Понякога, когато искам да се свържа с някого, който се намира в друга точка на света, прошепвам съобщението си на огромния дъб в предния ми двор. Не е необходимо да ви казвам, че дърветата, също като кучетата в „101 далматинци”, са свързани помежду си и дъбът може лесно да предаде съобщението ми на палмата в двора на приятелите ми в Калифорния чрез принципа на нелокалността.
В този експеримент вие ще използвате нелокалността, за да изпратите от разстояние съобщение на някого, с когото няма да се срещнете или да разговаряте.


Сподели с приятели:
1   ...   60   61   62   63   64   65   66   67   ...   74




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница