Един ден на Далила

Един ден на Далила

"Детето" бил Самсон - човек, който по нищо не приличал на благочестивия Йосиф от предишните глави, въпреки благоприятното му начало. Един шотландски учен от ХХ век твърди, че Самсон е приличал "повече на Роб Рой и Робърт Бърнс, отколкото на могъщите пророци и лидери на Израил."ⁱ Роб Рой? Не мога да не си представя звука на гайдите, когато погледна краката му с карирана поличка...

Е, може би не. Подобно облекло сигурно би било обидно за назорейските клетви на Самсон - подробно описани в Числа 6 глава - които изключват употребата на плода на лозата (нито дори стафиди), контактите с трупове и определено подстригването.

За човек, който би трябвало да избягва мъртвите тела, Самсон определено създал поне един тон такива. Шотландецът го нарича "игривият гигант". Гигант, да. Млад и зелен, не. Подвизите на Самсон в Съдии 14 и 15 глави ни представят един по-скоро енергичен библейски Пол Бънян, използващ свръхестествената си сила като брадва по вратовете на филистимците.

Враговете му са имали сериозни основания да се страхуват от Самсон, за когото заглавията в местния "Тамнат Таймс" сигурно биха звучали така: "Мъж разкъсва лъв с голи ръце." Между другото, това е подвиг, който той успял да извърши по време на пътуването към собственото му сватбено тържество.

"Аз съм Самсон и аз рева."

Прищевките му били легендарни. Когато неговата булка, чужденка, се омъжила за кума, Самсон вързал опашките на триста лисици по двойки, прилепил по един факел към всяка опашата двойка и ги изпратил да тичат из полята на враговете му, унищожавайки всичко по пътя си. (Помислете си какви специални ефекти ще са необходими, за да се представи тази панорама на малкия екран.)

Филистимците отвърнали на удара, като изгорили живи съпругата на Самсон и баща й. Не така бляскаво, като фиаското с лисиците, но много по-лично. Самсон също си отмъстил, избивайки хиляда мъже с една магарешка челюст - и това било както бляскаво, така и лично. Несъмнено цялата книга Съдии би трябвало да носи стикера "Забранено за лица под 18 години". Споменатите убийства и кръвопролития в историята по-нататък се задълбочили.

Самсон намерил пътя към леглото на една проститутка в Газа, докато враговете му спели край градската порта, чакайки утрото, за да го убият. Нашият герой ги надхитрил, като скочил посреднощ, вдигнал същата тази порта на широките си рамене и я отнесъл на върха на хълма на почти 60 км разстояние. Ясно е, че дори една изпълнена със страст нощ не могла да отнеме от свръхчовешките сили на този Херкулес. Арнолд, Слай и Жан-Клод с техните лицеви опори не биха могли да устоят на този мускулест мъжага, въпреки че Самсон се е нуждаел от някой, който да го постави на място.

И за това е била необходима една жена.

Една жена на име Далила.

След това той залюби една жена в долината Сорик на име Далила. Съдии 16:4

На еврейски "Далила" се превежда по няколко различни начина - като "премаляла" или "слаба". На арабски "Далила" означава "флирт" или "кокетка".

Но каквото и да е името й, чара на това момиче от долината въздействал на горкия затъпял Самсон, който не само й вярвал - а я обичал. Никъде не намираме намек, че тя е отговорила на чувствата му, но е ясно, че той е бил дълбоко загрижен за нея. Тя не е била жена за една нощ, като онази в Газа. Или изоставена съпруга, като онази в Тамнат. Той "залюбил" жената. Точка. Другите две жени се появяват анонимно в Писанието, но тази тайнствена жена, за която знаем толкова малко - никакво минало, нито националност, нито семейство - е имала име, при това твърде показателно.

За Далила са известни малко факти, но нещата, които знаем, повдигат повече въпроси, отколкото дават отговори. Живяла е в долината Сорик, между земите на израилтяните и филистимците. От тук разбираме къде е бил домът й, но не и на кого е била вярна. Дали е била филистимка или израилтянка? Учените не са достигнали до единодушие по този въпрос.

Притежавала е собствена къща - рядко изключение, освен ако не е била независимо богата (което означава, че последвалият подкуп не би трябвало да има такава притегателна сила). Или би могла да е вдовица. Или проститутка. Въпреки че ако е била такава, защо не е посочено, след като блудницата в Газа си носи етикета?

Освен това, ако Далила редовно е продавала услугите си, кога е имала време за тази дълга „космата” връзка със Самсон?

Един коментатор я нарича "непожеланата жена".ⁱⁱ Какво? Та това е един от атрибутите на Далила, който се разбира от само себе си: пожеланието. Очевидно този автор никога не е виждал жената, която сигурно е изглеждала страхотно, за да успее да хване окото и сърцето на Самсон. Няма съмнение, че е била пропаднала жена с нисък морал, тъй като Самсон е прекарвал времето си насаме с нея в спалнята й - нещо, което добрите момичета не правят.

Силният Самсон можел да има която жена си пожелае, а той искал Далила, въпреки че не намираме никакви доказателства тя да е била чаровна личност, с особено остроумие, безкрайно състрадание или нежни чувства. Остава само едно обяснение: била е изключителна красавица, която е знаела как да показва тялото си, косата си и лицето си, за да заплени сърцето на един мъж. Дори силните мъже могат да поддържат тайни слабости. За Самсон това уязвимо място не е била дългата му коса, а самата Далила.

През вековете много коментатори са изсипвали върху Далила кофи с кал. Въпреки че в Писанието е наречена просто "жена", тя е била заклеймявана и като "блудница", "безсърдечна прелъстителка", "изкусителка", "тъмна и зловеща", "храмова проститутка" и "една от най-низките и най-злокобните жени на Библията - женският Юда на Стария Завет".ⁱⁱⁱ

Как я разглеждам аз ли? За мен оперативната дума би била пионка.

Фабулата на разказа ни разкрива един важен факт: Предаването на Самсон не е било по идея на Далила. Наистина, тя се съгласила, но общоприетата мъдрост гласи: "Следвай парите!" В този случай парите са идвали направо от управниците на филистимската държава. Тъкмо те посели семената на предателството в сърцето й. Далила е била използвана от властните политици, които си наумили отмъщението.

Но тя би могла да получи нашия вот на симпатия, ако знаехме, че е била принудена да го направи.

Предумай го и виж в що се състои голямата му сила и как можем му надви, та да го вържем, за да го оскърбим. Съдии 16:5

Репутацията на Далила да съблазнява сигурно е била известна надлъж и шир. Филистимските лидери се позовали на нейната суетност и увереността й, че се оправя с противоположния пол. Те са осъзнавали, че силата на Самсон е свръхестествена, че нейният източник е "таен", а не се дължи единствено на здравословно хранене, ежедневни тренировки и доза стероиди. Слабостта му вече е била очевидна - жените. А враговете му желаели да подчинят именно тайнствената му сила.

Повечето преводи казват: "оскърбим". Това буквално означава "връзвам, ограничавам, хвърлям в затвора, унижавам". И все пак по време на срещата му с проститутката край Газа филистимците чакали да го убият.

"Да го оскърбим"? О, разбира се. Така казали на Далила.

Истината е, че те искали Самсон да падне на колене, да го унизят публично и тогава да го убият. Както и с друг легендарен водач от по-късните векове - Уйлям Уалас от "Смело сърце" - властите не се интересуват от мъртъв герой. Те искат унизен герой и в случая се нуждаели от Далила, за да им помогне с мръсната работа.

Обърнете внимание, че те отишли направо при нея. Не при баща й, при брат й, при съпруга й или сина й, както изисквал обичаят. Направо при Далила. Нашите уши от ХХІ век не се наежват от това, а би трябвало. Жените от онова време не са били известни с финансовата си проницателност. Тук ставало нещо сенчесто и като че ли колкото по-малко хора са знаели, толкова по-добре.

Помислете си за Уотъргейт. Контрагейт. Моникагейт.

Обърнете внимание, че те не апелирали към нейния интелект или патриотизъм. Не я подмамили с обещания за физически удоволствия. Тук няма: "Дай ни любовника си и ние ще ти намерим мъж, десет пъти по-добър от него." Не са се прицелвали и към нежното й женско сърце. Няма инсинуации от типа: "Ако наистина те обича, щеше да се ожени за теб."

Те насочили маслените си лампи към нейната собствена слабост - алчността - и внимателно се прицелили… със заредена монета.

А ние ще ти дадем всеки по хиляда и сто сребърника. Съдии 16:5

Ей, хора, това си е сериозна сума. 17 кг сребро умножено по няколко души. Цяло състояние, като се има предвид, че един левит е работил цяла година за жалките десет сребърника.^iv

Една жена би могла да живее като кралица до края на живота си с тази поразителна сума. Преди да осъдим Далила за последвалите действия, ние би трябвало да се запитаме какво бихме избрали: (1) компанията на мъж-насилник със съмнителна репутация и шокиращо досие по отношение на жените, който не е нито съпруг, нито баща и който би могъл да изчезне без дори да каже дума на съжаление, или (2) удобството на студеното твърдо сребро, което би поддържало жената добре облечена и нахранена до края на живота й?

Решението не е лесно - нито тогава, нито сега.

Освен ако жената наистина не го е обичала.

Грабвайте маргаритките и давайте да късаме листчетата им едно по едно. "Обича го. Не го обича. Обича го. Не го обича..."

Изглежда, че не. Далила взела решение без дори да се поколебае.

Далила, прочее, каза на Самсон: Яви ми, моля, в що се състои голямата ти сила и с какво трябва да те вържат, за да те оскърбят. Съдии 16:6

Едно трябва да й признаем: Тя не разводнила молбата си. Без да апелира към мъжкото му его с думите: "Кое те прави толкова силен, голямо момче?", Далила изложила страховитата цел направо - "за да те оскърбят". В такива моменти ми се иска да имаше поне едно-две наречия. Дали го е казала кокетно, безсрамно или шеговито? С игриво намигване? С котешко умилкване? Господ знае, но ние не.

Аз гласувам за игривото намигване. Все пак Далила добре е познавала Самсон. Изключително добре. Той си беше играл на загадки и словесни игрички през целия си живот. Всъщност, тъкмо една гатанка стана причина за смъртта на първата му съпруга, така че този дързък въпрос може да му се е сторил просто като любовна закачка от неговата любима, нищо повече. Както посочва един коментатор: "Никъде женските умения не се разкриват така ясно в своята гола жестокост."^v Мислейки си, че това е само игра, Самсон решил да се включи в нея.

И рече й Самсон: Ако ме вържат със седем пресни тетиви, още неизсъхнали, тогава ще стана безсилен и ще бъда като всеки друг човек. Съдии 16:7

Разбира се, че не станало. Филистимците й донесли нови тетиви - тесни кожени ленти - които тя използвала, за да завърже Самсон, но безуспешно.

Самата Далила се поизпотила от напрежение, особено като се има предвид, че филистимците се скрили в спалнята й, чакайки да го подчинят. И независимо колко време минало - минута, ден или седмица - тя пак повдигнала въпроса.

Странно е, че винаги обвиняват Далила в измама, след като тя говори напълно откровено в тази сцена, а Самсон е този, който й дава неверни отговори. Разликата ли? Противоположните им подбуди.

Той казва лъжи, заради шегата.

Тя казва истината, заради среброто.

Още два пъти минали през това упражнение. Той настоявал, че новите въжета биха го задържали, а след това ги накъсвал като обикновени конци. Заявил, че ако тя втъче седемте му плитки в платното на стана, ще стане безпомощен. Когато се събудил от сън, той изтръгнал целия стан - плитките, платното и всичко.

Три лъжи. Три изненади. Третият път не е било омайването. Но Далила - не би представлявала опасност, ако не била упорита. Обърнете внимание как тя внимателно не изповядала любовта си към него, а използвала неговата любов към нея като жесток остен.

Жените пеят този припев от хиляди години.

"Как можеш да казваш: Обичам те, като..."

Ако досега не ни е било ясно, истинското естество на Далила се разкрива именно тук. Не са ни нужни наречия, за да разпознаем какъв е бил тонът на гласа й при произнасянето на тези думи. Ясно е, че жената е хленчела.

Опитайте. Кажете думите на Далила на глас. Виждате ли? Единственият начин е изразително носово хленчене - сервирано със сирене и корав филистимски хляб.

Същото блюдо се е предлагало в менюто за закуска, обяд и вечеря.

Още едно доказателство, че Бог има чувство за хумор. Други преводи посочват следните вариации: "дразнеше до смърт" и "досаждаше", но аз лично харесвам най-много варианта, писан за деца: "Той толкова се отегчи от това, че се чувстваше така, сякаш ще умре!"

Нещата протекли по същия сценарий.

Преструващият се Сам бил готов да повърне. Стига вече салонни игрички. Стига вече хитри гатанки. Физическата му сила все още била непокътната, но емоционалната му сила била сбръчкана и издухана, благодарение на безкрайното заяждане на Далила.

И той й откри всичкото си сърце. Съдии 16:17

О, как ми се иска да бях муха на стената на шатрата й в онзи съдбоносен момент в историята! Напарфюмираната и знойна Далила чакала нетърпеливо най-после да чуе истината. А Самсон с развети дълги черни плитки и святкащи очи удрял с обутите си със сандали нозе по отъпканата земя и стрелял отговора си.

- Е добре, жено! - представям си как е казал. - Искаш да знаеш тайната на моята сила. Чудесно. Ще ти кажа! Ще ти кажа всичко, само и само да ми се махнеш от главата!

Когато истината била изговорена, неговата участ била запечатана.

Мъжът бил толкова доверчив. Подчертайте това дебело. Нима не бе видял накъде вървят нещата? Или бил толкова заслепен от любов - или от похот, - че вече не го било грижа? Защо някой не му прочете предварително правата, след като неговото свидетелство щеше да се използва против него?

Човек почти съчувства на Самсон.

Почти.

Трудно можем да избегнем сравнението с Юда. Но на Далила не й се паднали тридесет сребърника. Хиляди сикли. И все пак, важна е не сумата, когато се стигне до грях, коварство и измама. Далила била лошо момиче - на всяка цена. Тя не оценила любовта, живота и лоялността на Самсон към нея.

Истината е, че не среброто било цената на Самсон, то било нейната цена. Тя била тази, която била купена и продадена. Нейната гордост, име, репутация, колкото и съмнителни да били до този момент, окончателно били опозорени за вечността.

Ние може да не се доверим на момиче на име Далила, но Самсон го направил, полагайки главата си на скута й - картина на подчинение. Или глупост, след такава поредица от въпроси от нейна страна.

Защо е извикала друг човек, за да свърши черната работа? Защото не е искала да рискува да вдигне главата на този великан от скута си, докато търси ножиците? Защото в последния момент не е намерила сили, знаейки, че с това слага край не само на живота му, но и на връзката им?

Със сигурност не е било, защото разрешителното й за фризьорка е изтекло.

Предполагам, че ако Самсон се беше събудил по средата на съня си, Далила не е искала да бъде хваната на местопрестъплението. Тя е извикала някакво предупреждение, но то е било нещо като парола за филистимците.

Самсон се събудил, мислейки, че и този случай ще е като предишните три, че ще се освободи от стегнатите въжета и ще вдигне победоносно ръце и този път.

Но той не знаеше, че Господ се беше оттеглил от него. Съдии 16:20

Но скоро го разбрал. Няма да се спираме на извадените очи, медните окови и последвалото хвърляне в затвора. Достатъчно е да кажем, че Самсон научил най-трудния си урок за последиците от греха: раздялата с Бога.

В този момент от историята Далила изчезва от Писанието, промъквайки се към позорния си край (по наше мнение), за да се появява през вековете в картините на Рубенс и Моро, в произведенията на Милтън и дори в заглавието на популярния хит на Том Джоунс от 1968 година за измамната жена, която се казва - как иначе? - Дилайла.^vi Тя е легенда, нарицателно, име-чудо, за което историята и Библията вече нищо не ни разкриват.

Но Самсон отново се появил с гръм и трясък, когато неговите врагове се събрали, за да отпразнуват победата си над него. Но защо, о, защо не го подстригали предварително за всеки случай?

Зависимостта му от Бога растяла заедно с тъмните му къдрици. Всичко, от което се нуждаел, било точното място и време, за да изпита нарастващата си сила.

Храмът бил препълнен с филистимци през онзи ден. От ложите си по покрива на храма, три хиляди гледали как Самсон бил изтикан, за да "развеселява" събранието. Дали ги е забавлявал с чудни демонстрации на мускули? Или с хитри гатанки, с които е бил познат надлъж и шир? Може би да го видят там, воден за ръка, сляп и слаб, е било достатъчно приятно за претръпналите им сетива.

Най-интригуващият въпрос: Дали Далила е била сред публиката? Човек се чуди как би могла да устои на зрелището. Присъствието й със сигурност е било очаквано. Можем да си представим как са се извъртали вратовете на хората в храмовия двор и можем да послушаме клюкарите, които са си намерили една вкусна троха за дъвчене:

- Това ли е тя? Това ли е Далила от плът и кръв?

- Моля ви се, погледнете тази туника. Сигурно струва цяло състояние!

- Ако ме питате, среброто определено не й отива.

Дали Далила е била приветствана като героиня, че е победила могъщия Самсон? Или филистимците са я презирали, че не отстоявала правото на нейния човек, а го предала на властите за безсърдечната награда на среброто?

Но ако е присъствала на празненствата, Далила е оставила богатството си на онези, които са я надживели, защото в онзи съдбоносен ден малцина, ако изобщо е имало такива, са си тръгнали живи от храма. Самсон успял да спаси репутацията си - ако не самия себе си - когато призовал Бога за една последна проява на сила и съборил колоните в препълнения храм, убивайки "повече от ония, които бе убил през целия си живот".^vii

Думите на пророк Захария, записани почти едно хилядолетие по-късно, биха били чудесна епитафия за гроба на Самсон:

Въпреки че причинил на родителите си безкрайна скръб чрез избора си на филистимска жена, след това проститутка в Газа, а накрая едно сладникаво момиче от долината, Самсон все пак успял да попадне в залата на славата в Посланието до евреите.

Самсон в компанията на Давид и Самуил? Внушителен, голям човек. Дори с всичките му недостатъци, той все пак имал сърце за Бога, докато нашето лошо момиче Далила имала сърце само за себе си и за парите. Въпреки всичко Бог използвал коварството й за добро, поставяйки Самсон на колене в смирение, а филистимците обрекъл на смърт.