Екологична сигурност съвременни заплахи и възможности д-р Атанаска Тунтова
Изтегляне 0.56 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Бъдещи политики
| Настоящи политики България прилага широк спектър от екологични регулативни норми, наложени от членството и в Европейския съюз. Този подход осигурява частична защита. В страната не съществува пазарен механизъм, който да гарантира реално заплащане за нанесените вреди. Тази политика например поражда илюзията, че въглищната енергия е най- евтината, но ако в цената на един киловатчас се включат здравните и екологичните вреди от изгарянето на лигнит, справедливата пазарна цена ще се качи значително. Отсъстват последователни национални политики, извън изискваните от Европейския съюз, които да третират националния природен ресурс в дългосрочна перспектива. Рисковете от подобен пасивен политически подход са значителни. Той увеличава вероятността от екологични катастрофи и ограничава способността от смекчаване на последствията им. Пасивната политическа екология има и негативен демографски ефект, особено спрямо високопродуктивната средна професионална класа. [2] Способността на държавата да се справя в момента с екстремни природни явления е минимална, но също така тя е бюджетно и системно неадекватна. Икономическите щети, причинени от наводнения, горски пожари, горещи вълни, суши и други екстремни природни и климатично обвързани явления, в последните десетилетия са значително повече отколкото жертвите и щетите, причинени от военни конфликти. В следващото десетилетие е вероятно тази тенденция да се задълбочи. [2] Институционалната екологична неадекватност обрича България на постепенен икономически и социален разпад, който, във внезапна комбинация с други рискове, може да доведе до икономически и социален колапс. [2] Бъдещи политики Околната среда би трябвало да се третира като дългосрочен и потенциално изчерпаем общ икономически и социален актив: • Ефективното използване на природни ресурси следва да се определи като безспорен национален политически приоритет, не единствено като съобразяване с външни норми; • Околната среда и състоянието й в бъдеще трябва да се икономизират и екологичните вреди и рискове цялостно да се остойностяват и адекватно да се заплащат; • Екологичните рискове за националната сигурност би трябвало да имат пряко отражение върху военната стратегия и подготвеност на България; • Екологията трябва да се “деинституционализира” и органично да обхване всички национални институции, не само едно министерство, което действа като външен контролен орган. Изтегляне 0.56 Mb. Сподели с приятели:
|