Екологична сигурност съвременни заплахи и възможности д-р Атанаска Тунтова

Заедно с възможностите за развитие и самоусъвършенстване епохата на глобализация води до нарастване на уязвимостта на индивида, което повишава неговото значение като обект на международната сигурност. [7]
Светът вече не може да си позволи безумно да изразходва ресурсите като нанася непоправими вреди и щети на околната среда.
В специализираната литература понятията „сигурност“ и „безопасност“ се използват като синоними и означават функционално състояние на защитеност на жизненоважни интереси на личност, организация, предприятие и общество от потенциално или реално съществуващи заплахи. Според Доклад на американския
Национален съвет за проучвания (National Research Council), обобщен от
„TechNews.bg“ (динамичен информационен ресурс за новини, анализи, пазарни данни, диалог и съвети за технологиите и тяхното приложение в бизнеса и личното пространство), безопасни за човека могат да бъдат само обекти, несъдържащи включени в тях енергия или химично и биологично активни елементи
(
www.technews.bg)
Съвременната интерпретация на сигурността изисква нов понятиен апарат и нови формулировки. В този смисъл сигурността не е ценност, а състояние, за което в обществото се създават условия за гарантирането му. Проблемите на сигурността винаги са били в националния и международен дневен ред. Въпреки това, значението на думата сигурност се е променяло непрекъснато с течение на времето. А що се отнася до екологичната сигурност, макар и не съвсем осъзнато и научно може да се говори още от древни времена. Битката за оцеляване на човека преминава през търсенето и намирането на храна и подслон, осигуряване на сигурност от други племена, за да се стигне до днес, когато говорим за еко храни или киберсигурност, непознати понятия за хората само преди век. Според българския експерт по международни отношения В.
Чуков [3] сигурността трябва да се изследва с оглед на множеството й аспекти – социални, етнически, икономически, военни, екологични, и т.н. “Всеки от тях приема съответно изражение, най-добре материализирано чрез привнасяне на съответния коректив срещу евентуална опасност.”[3, 4]. Сигурността на обществото, и най-вече на държавата, е като средство за постигането на главната цел.
Сигурността не може да се измерва само според това колко добре една държава отговаря на настоящите нужди на своите жители, а по-скоро колко добре ще отговаря

държавата на бъдещите нужди. Държавите не могат да бъдат уязвими за непредвидени вътрешни или външни изпитания.
Рисковете за националната сигурност се разпределят в две категории в зависимост от вероятността за протичане на неблагоприятно събитие или процес, величината на разрушителните следствия за институционалната система и степените на опосредяване между рисков фактор и неблагоприятно събитие.
В приоритетната категория рискове се включват пет рискови фактора и съответни сфери: финанси и икономика, енергетика, криминалитет, социален срив, международен контекст. Тези рискове влияят непосредствено на състоянието на държавността и имат директни значения за стабилността на националните институции и конституционния ред.
Във втората група рискове са включени седем рискови фактора и сфери: образование, здравеопазване, регионално развитие, миграция и демография, екология, бедност, масови страхове. Тези рискове влияят косвено на стабилността на институциите. Те усилват значението на първата група, а оттам и натиска, който тя упражнява върху мегариск и имплозията на държавността. [2]
Основните видове екологични рискове в стопанската дейност са:
1. Природо-екологичен риск;
2. Технико-екологичен риск;
2.1. Риск на устойчивите техногенни въздействия;
2.2. Риск на катастрофални техногенни въздействия;
3. Социално-екологичен риск;
3.1. Еколого-нормативен риск;
3.2. Еколого-политически риск.
Технико-екологичните рискове принадлежат към групата на „новите екологични рискове”. С оглед на промените и нововъведенията през последните години в държавните закони и норми и действията на обществените екологични организации и политически партии социално-екологичните рискове също могат да се впишат в цитираната група. Технико-екологичните и социално-екологичните рискове не могат да се разглеждат като абсолютно самостоятелни единици. Те безспорно оказват влияние и на първата група рискове. Вследствие на това взаимодействие и природо-екологичните рискове се явяват променливи величини, които видоизменени влизат в групата на

„новите екологични рискове”. Към класификацията на изброените групи екологични рискове може да бъде добавена още една - „еколого-икономически рискове“.[5]
Стопанската дейност е сред важните аспекти на обществения живот и оказва силно влияние върху неговото качество и основни характеристики. Нейното разстройване, независимо дали остро или хронично, неспособността й да осигурява ръст на реалните доходи на хората, имат тенденцията да поставят под сериозно напрежение всички останали обществени системи, включително политическата.
Снижената стопанска активност и реални доходи усилват съществуващи конфликти на интереси в обществото и създават благоприятни условия за разгръщане на нови.
„Екологичната сигурност” често e разглеждана като концепция, която се използва, за да се защити или да се промени акцентът на политическата и икономическа нестабилност и несигурност. От съществено значение са и опасните индивидуални или групови човешки действия, които водят до изменения в околната среда, до недостиг на вода, замърсяване на въздуха и редица други последствия. Прогнозата за следващите години е, че най-вероятните опасности за екологичната сигурност ще бъдат интензивното увеличаване на населението на планетата; увреждане на биологичното разнообразие; климатични промени; замърсяване на подземните води и недостиг на питейна вода; опасности от храните; бежански вълни поради замърсявания на околната среда и екологични катастрофи; обезлесяване; индустриално замърсяване на въздуха и океана; замърсяване и ерозия на почвата; ядрени опасности; изтощаване на озоновия слой; глобално затопляне. [6]
От гледна точка на екологичната сигурност основните проблеми у нас не се различават особено от тези в световен мащаб и са свързани с наличието на силно замърсяващи производства, липсата на инвестиции за изграждане на пречиствателни съоръжения и инсталации за преработване на отделяните във въздуха и водите вредни емисии, несъвършенства и пропуски в нормативната база, неефективен контрол и взаимодействие между правоприлагащите институции. В много редки случаи се наблюдава пълно покриване на изискванията на комплексните разрешителни, последователна политика на екоинвестиции и въвеждане на технологични иновации за подобряване на производствения процес и повишаване конкурентноспособността на продукцията.

През последните години се правят законодателни промени на Закон за околната среда, Закон за водите и др., които да отговорят нормативно на все по-задълбочаващото се разминаване между инвеститорски интереси и обществени интереси. В крайна сметка е необходимо намиране на устойчив баланс между инвеститорите, развитието на икономиката и опазването на околната среда.
“Общите блага” са само фрагментарно защитени. Замърсяването на въздуха в много български градове значително надхвърля всякакви международни норми.
Агрегатният ефект на индустрията, транспорта, отоплението с твърди горива, неспособността на много общини да се справят с нарастващия обем отпадъци, с недостига и качеството на водата, екологично несъобразеното използване на почвите води не само до екологично неустойчива икономика, но и до значителна икономическа и социална нестабилност. Индустриалното замърсяване е често трансгранично и може да доведе до международно напрежение.
В повечето региони на страната основните източници на замърсяване са големите предприятия от енергетиката, металургията, добивната и хранително-вкусовата промишленост, както и отделни малки и средни предприятия. Най-често срещаните модели на поведение от страна на предприятията-замърсители са свързани с: плащане на минимални санкции, но непредприемане на мерки за ограничаване на замърсяването на околната среда; обжалване на наложените глоби, както и създаване на нерегламентирани взаимоотношения с контролиращия и санкциониращия орган.
Като основни рискове за екологичната сигурност могат да бъдат изведени:
 създаване на опасност за живота и здравето на населението вследствие замърсявания на въздуха, почвите и водите (в т.ч. с трансграничен характер).
Рискът се усилва от действия за прикриването им, в т. ч. чрез прилагането на корупционни практики.
 ограничаване на възможностите за устойчиво икономическо развитие, подобряване благосъстоянието на населението и реализацията на национални приоритети във връзка с членството на България в ЕС.
През 2011 година Съветът за сигурност призна климатичните промени за значителен риск за сигурността. Всички климатични модели предсказват засушаване на
Балканите. Недостигът на вода и екстремните климатични явления биха могли да имат

катастрофални последствия за страната, независимо дали са предизвикани от глобална или циклична промяна на климата. Климатичните промени водят и до климатичните бежанци и конфликти, които ще окажат външен натиск върху страната. [2]

Изтегляне 0.56 Mb.

Сподели с приятели: