Екзарх йосиф I – духовник, политик и дипломат



Дата13.10.2018
Размер37.81 Kb.
ЕКЗАРХ ЙОСИФ I – духовник, политик и дипломат

Екзарх Йосиф I е именит българин и духовен титан от близкото минало. Прозорлив политик, мъдър духовник и умел дипломат, той ярко се откроява в своята епоха.

Кой е Екзарх Йосиф ? Какъв е бил?

„Мъж внушителен и спокоен, достоен за всеобщо уважение, с широк умствен хоризонт, истински държавник …”- пише чешкия историк и български министър на просветата Константин Иречек.

Светското му име е Лазар Йовчев. Вторият български екзарх е роден е на 5 май 1840г. в будния подбалкански град Калофер.

Баща му Йовчо умира рано и е оставя пълни сираци петте си деца – двама сина и три дъщери. По това време Лальо, както го наричат близките му, е едва петгодишен и с отглеждането му се заема сестра му Рада – най-голямото от петте деца.

Любознателен и трудолюбив, той получава началното си образование в класното училище в Калофер и се превръща в любимец и помощник на даскал Ботьо Петков. С помощта на живеещи в Цариград калоферци той учи във Великата народна школа във Фенер, а след това във Френския колеж в Цариград.

Проявява особен афинитет към езиците, което не остава незабеляазано от преподавателите. Завършва лицея с пълно отличие, обявен е за най- добър ученик и получава наградата на училището – за първи път връчена на българин.

С подкрепата на Kалоферската община, вече 24 годишен, постъпва през 1864 г. в Литературния факултет на Сорбоната в Париж, а три години по-късно се прехвърля в Юридическия факултет. Завършва с научните степени „бакалавър” и „лисансие”.

Прекарал шест години във френската столица, Лазар Йовчев се завръща в Цариград и взема активно участие в обществения живот. Пътува из българските земи, среща се с представители на Великите сили, не само благодарение на перфектния си френски език, но и на способността си да води преговори и да убеждава.

През 1876 г. Йосиф I е ръкоположен за епископ и избран за Ловчански митрополит.

Светското образование, юридическата подготовка, широката европейска култура и демонстрираните качества на разумно и дипломатическо поведение правят кандидатурата му общоприемлива за български екзарх сред влиятелните кръгове в Цариград.

На 24 април 1877 г. младият ловчански митрополит Йосиф I е избран и провъзгласен за Екзарх от „Църковно - народния събор” в Екзархийския дом в Ортакьой.

В резултат на изключителния дипломатически талант на Екзарх Йосиф до Балканските войни (1912-1913г.)в Македония и Одринско се изграждат около 1600 черкви, действат 73 манастира, общият брой на българските училища е 1373 от които 13 гимназии и 87 прогимназии с 78 854 ученици и 2266 учители. Особено голяма роля играе Солунската мъжка гимназия „Св.св.Кирил и Методий” основана през 1880 г. В Одрин мъжката педагогическа гимназия носи името на д-р Петър Берон, а девическата на Я.Касъров. През 1892 г.е основана духовна семинария в Цариград. Двете области са разделени на 16 епархии.

През 1902 г. Екзарх Йосиф е избран за почетен член на Българското книжовно дружество, преименувано през 1911 г. в БАН.

Значението на Екзарха тежи повече в дейността му и на политик. Ненапразно в чуждестранните посолства е наричан „дипломат в расо”, налагайки на всички околни убеждението, че насреща си имат изряден дипломат, който може да „дели мегдан с най-обиграни съперници”.”Един такъв везир ми трябва” ще възкликне султан Хамид, който често предупреждава своите помощници имащи досег с българския екзарх „да си отварят очите на четири”. Екзарх Йосиф не пропуска случай да търси връзки с френския, английския, руския и австро- унгарския посланик и да се справя благодарение на чуждите езици с „асовете” на европейската дипломация.

През целия си съзнателен живот и творчески път Екзарх Йосиф споделя радостта и тревогата на народа. Родолюбието за него е основна гражданска добродетел. „Патриотизмът е дълъг” – казва той. „Да обединим в едно цяло всичко, що е българско...”

Екзархът ликува от победния марш на българския войник по време на Балканската война /1912г./ и много тежко преживява катастрофата от Междусъюзническата война /1913г./. Екзархийското дело, градено с толкова труд и любов е смазано и опустошено.

На 27 ноемри 1913 г. Екзарх Йосиф I напуска Цариград и се прибира в София сломен душевно и физически. Умира на 20 юни 1915 г. като български екзарх и е погребан в южната открита галерия на църквата „Света Неделя” в София.

Завещава главна част от своето имущество на Академията на науките, „Св.Синод”, на Общината в Калофер, на Калоферското дружество в столицата и др. Не е забравен и историческият български храм „Св.Стефан”в Цариград. Завещаните средства са предназначени за стипендианти, подпомагане на бедни и способни ученици, за публикации, премии, книги и др. Библиотеката на Екзарха е отредена за Пловдивската (бивша Цариградска) духовна семинария, а архиерейските му одежди за „Св.Синод”.

Завещанието е от 6 май 1915. За негови изпълнители са посочени Доростоло-Червенският митрополит Василий, Търновският митрополит Йосиф и племенникът на екзарха Мирон Г. Миронов.

Със средствата от наследството на Eкзарх Йосиф I са създадени 3 дарителски фонда:



  • Фонд “Екзарх Йосиф І” към Светия Синод на БПЦ е в размер на 300 000 лева по завещание.

  • Фонд “Екзарх Йосиф І" към Българската академия на науките е в размер на 150 000 лева по завещание.

  • Фонд “Екзарх Йосиф I” към Мъжката гимназия в гр. Разград и е в размер на 5000 лв. по завещание. Волята на дарителя е годишните лихви да се използват за покупка на книги за бедни ученици.







База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница