Екзистенциално-антропологическа философия
Изтегляне 37.97 Kb.
|
Свързани:
Doc1
| Антропологическа философия
Най-общо философската антропология е учение за същността на човека, за неговото място в света и жизненото му признание. Философската антропология според Марк Шелер Философското течение за природата и същността на човека води началото си от Макс Шелер (1874 – 1928). Същността на антропологическия подход в съвременната философия се свежда до опита да се определят основите и сферите на собственото човешко битие, на човешката индивидуалност, на творческите възможности на човека. Макс Шелер като неин осноположник приема, че всички централни проблеми на философията могат да се свеждат до въпроса „Какво е човекът?”. Според него философската антропология трябва да съедини изучаването на различните сфери и страни на човешкото битие с неговото цялостно философско постигане. В тази връзка Шелер характеризира философската антропология като наука за: метафизическия произход на човека, за неговите физически, психически и духовни начала в света и за силите и възможностите, които той привежда в движение. За Шелер личността е носител на ценности, които се постигат благодарение на любовта. Класическата философия внесе съществен принос в познанието и обяснението на духовния опит на човека. Исторически факт е, че философията на ХХ век започва да отделя все по-голямо внимание на целостността на човешкия духовен опит. Учението на немския философ Артур Шопенхауер (1788 – 1860) Един от източниците на „философията на живота” представлява учението на немския философ Артур Шопенхауер (1788 – 1860). Той започва да отстоява приоритета на волята по отношение на разума, подлагайки на рязка критика традиционния рационализъм. Волята според него, трябва да бъде разбиране като независима от могъществото на разума. Така Шопенхауер я превръща в „абсолютно свободно искане”, което като че ли няма нито причина, нито основание. Според него цялата досегашна философия страда от един основе порок, а именно, че материализма се излиза от обекта, за да се утвърди субектът, а при идеализма се излиза от субекта и след това се формира обекта. ,,Волята за власт'' според Фридрих Ницше Шопенхауер оказва силно влияние на немския философ Фридрих Ницше (1844 – 1900). Той поставя в центъра на своята философията, но взета в качеството на „воля за властта”. Волята е не само първоначално и същност на битието. Само където има живот, там има и воля: само че не само воля за живот, а воля за власт. Но в дълбоката си същност волята за власт е тъждествена с творческото начало – „волята за власт” е неизчерпаема творческа „воля за живот” Волята за власт като основен принцип на битието Ницше свързва с основният постулат на етиката – преоценка на всички ценности. Според Ницше желанието, оценката и творението стават една могъща триада, зад която може само да се види истинската същност на човека като създаващ и самосъздаващ се. Изтегляне 37.97 Kb. Сподели с приятели:
|