Екзистенциално-антропологическа философия
Изтегляне 37.97 Kb.
|
Свързани:
Doc1
| Философия на живота
Терминът „философия на живота” се употребява с различни значения: за смисъла на живота, в центъра на тази система стоят социално-етическите проблеми. По-късно терминът придобива самостоятелно значение като направление във философията. Основната мисъл е, че разумът не е достатъчен за изработване на цялостен светоглед. Според Фридрих Ницше Фридрих Ницше пише няколко произведения „Отвъд добро и зло”, „Несвоевременни размишления” и др. Основната му идея за познанието е идеята за фаталната противоположност между живота и разума. Учението за волята като първооснова на всичко съществуващо. Светът, битието е едно вечно ставане. В основата на битието е волята за мощ. Всичко, което се противопоставя на волята за мощ, усилва и самия живот. Познанието действа като оръдие за власт; познанието е насочено не към познаване на света, а върху овладяването му. Ницше изключва практиката като основа на познанието. Самото познание се оказва сляпа игра на инстинктите и субективните желания. Определящите понятия на морала са доброто и злото. Той възниква като реализация на чувството за превъзходство на едни хора над други. Свръхчовекът е в постоянно себенадмогване. Той преоценява ценностите, като създава нови. За него доброто е това, което усилва живота, а лошото-отслабва живота. Времето е безкрайно, а пространството-крайно. Следователно във вечността всичко може да се повтори безкрай пъти. Това е „вечното завръщане” на преживяното, може да бъде посетено само от човек, който няма за какво да съжалява и от какво да се оплаква. Това е свръхчовекът. Той обича своята съдба. Основните идеи на Зигмунд Фройд Основните идеи на Зигмунд Фройд на психоанализата за механизма на изтласкването, психичната структура на личността- „Аз”, „То” и „Свръх-аз”. „Аз” е съснателната част от психиката. „То” е господстващата над човека несъзнателна част от психиката, царството на либидото. Раздвоява се между влечението към сексуалното и към смъртта и разрушението. „Аз” е слуга на „То”. „Свръх-аз”-ът е олицетворение на вътрешната личност, която с помощта на съвестта се съобразява с общопретото и действителността. Механизмът на изтласкването се изразява в това, че всичко непозволено се изтиква от сферата на съзнанието, но не изчезва напълно. През целия си живот човек има много желания и влечения. Тези ограничения образуват цензурата, която огражда съзнателното от безсъзнателното. Не допуска в областта на съзнателното непозволени влечения. Главната фунция на съзнанието е да изтласква от човешката психика зверските инстинкти. Според Фройд психическите процеси у човека повече са безсъзнателни и определят неговото съзнание и поведение. В безсъзнателното се намират сексуалните инстинкти и влечения. Фройд започва да създава теории за произхода и същността на обществото, морала, войните и други обществени явления. Той вижда ролята на обществото във формирането на съзнанието на всеки човек. „Цензорското съзнание” помага да бъдат изтласкани природните влечения и да се ускорят първобитните човешки инстинкти. Залючение Философската антропология е изтълкувана като екзистенциална антропология, изградена върху понятието за възможност като примордиално определение на човешкото същество и човешкото съществуване. Страница от Изтегляне 37.97 Kb. Сподели с приятели:
|