техника на високите напрежения

Теми за държавен изпит по „Електроенергетика“
Раздел I „Електротехнически материали, техника на високите напрежения и техническа безопасност“ катедра „Електроенергетика“
Стр. 3
ТЕМА 7. Електрически процеси в диелектрици
Пробив в електрическа изолация е загуба на електроизолационните свойства в резултат на формиране на област между два електрода на изолационна система със спонтанно нарастваща електропроводимост. Когато областта свързва двата електрода пробива се нарича пълен, а когато обхваща само част от междуелектродното пространство
- непълен ("корона", частични разряди). Числена характеристика на пробива е
електрическата якост на изолацията. Определя се като минимално напрежение, над което възниква пробив (U
пр
). Производна величина от U
пр
е пробивния интензитет на електрическото поле - Е
пр
=U
пр
/d, където d е най-малкото разстояние между електродите, независимо от дължината на пробивния канал. Краткотрайна електрическа якост (КЕЯ)
- характеризира гранична способност на изолацията да издържа на напрежения с продължителност на въздействие, много по-малка от времето на развитие на значими за пробив топлинни явления. Дълготрайна електрическа якост (ДЕЯ) - характеризира способността на изолацията да издържа най-голямото работно напрежение за продължителен период от време. Числено се определя като КЕЯ на изолацията в края на зададен период. Статистически получените стойности се обобщават в зависимост наречена "крива на живот". Тя се използва за определяне на работното напрежение и нормиране на изпитвателни напрежения при координация на изолацията.
Пробивните процеси в електрическата изолация зависят главно от интензитета на електрическото поле. За числени характеристики на натовар–ването на изолацията се използват коефициент на неравномерност на електрическото поле (k
н
=Е
max
/E
ср
) и
коефициент на използване на изолацията (k
и
=1/k
н
), където E
ср
=Е
пр
- среден интензитет на електрическото поле, при който настьпва пробив. В зависимост от стойността на k
н
електрическите полета се класифицират като равномерни (k
н
=1), слабо неравномерни
(k
н
<2), неравномерни (2< k
н
<4) и силно неравномерни (k
н
>4).
Развитието на пробив в газове започва от начален свободен електрон, който създава електронна лавина. Възможността за поява на нови свободни електрони определя характера на пробива - самостоятелен или несамостоятелен. Условието за
самостоятелност на пробива е (е
d
-1)=1,  - коефициент на вторична йонизация,  - коефициент на обемна ударна йонизация.
7.1. Експериментални характеристики на пробивни процеси в газове
7.1.1. Разрядни характеристики в зависимост от формата на напрежението
(Uпр=f(d)) а) Разрядни характеристики при напрежение с промишлена честота (sФиг. 7.1) - използват се за оразмеряване на изолационни системи (ИС) при работни напрежения.
Особености - за равномерно поле характеристиката е права линия, а за неравно- мерно - с изразена нелинейност за разстояния над 1 m. Всички реални изолационни системи в газова изолация могат да се приравнят условно до системи острие - плоскост или острие - острие.

Теми за държавен изпит по „Електроенергетика“

Изтегляне 1.76 Mb.

Сподели с приятели: