Електронна схемотехника

“Ние сме във времето и времето е в нас“- “Единственото основание за времето е, че

Предмет на настоящия курс са методите и схемите за генериране, преобразуване и изследване на импулсни сигнали (импулси). Импулс е сигнал (напрежение, ток) действащ в електрическа верига за време по – малко или сравнимо с продължителността на преходните процеси в тази верига. (Ако сигналът, макар и със стръмни фронтове, е много по – продължителен от времетраенето на преходните процеси, прието е да се нарича потенциален). Според представянето на сигналите като функция на времето, те – както и съответните им схеми – се разделят най – общо на аналогови и цифрови. Класическият аналогов сигнал (фиг.2.1,а) е непрекъсната времева функция. Съвременните технологии са удобни за обработка на дискретизиран във времето аналогов сигнал (фиг.2.1,б), т.е. амплитудно – модулиран периодичен импулсен сигнал. Теорията на цифровата обработка (алгебра на логиката, крайни автомати) предполага, че сигналите са дефинирани в дискретни времеви моменти определени от синхросигнала, чрез

д искретни (квантувани)¹ амплитудни стойности (фиг.2.1,в). В двоичните системи тези стойности се наричат логическа нула – U⁰ и логическа единица – U¹ (фиг.В.1,в)². Използват се и дискретизирани по ниво (квантувани) сигнали, но с непрекъснат времеви аргумент (фиг.2.1,г). Те са асинхронни (без синхросигнал), а моментът на превключване се определя от събитие, напр. преминаване на аналоговия сигнал през ниво V_{r .} Аналоговите, както и цифровите сигнали, се третират като импулсни, когато поне един техен времеви параметър е по-малък от инертността, измервана чрез времеконстантите на съответните им схеми. В действителност импулсните сигнали най-често имат някоя от формите показани на фиг.2.2: правоъгълна, трапецовидна, експоненциална, линейно-изменяща се (трионообразна).

Фиг.2.1. Сигнали: а) аналогов,

б) дискретизиран във времето аналогов,

в) цифров; г) дискретизиран по ниво аналогов (асинхронен цифров).

Фиг.2.2. Импулсни сигнали: а) правоъгълен; б) трапецовиден;

в) експоненциален; г) трионообразен