Емоционална пластичност
МИСЛЕНЕТО БЪРЗО... ИЛИ БАВНО
Изтегляне 1.81 Mb. Pdf просмотр
|
| МИСЛЕНЕТО БЪРЗО... ИЛИ БАВНО През 1929 година белгийският художник Рене Магрит дърпа за опашката света на изкуството с платно на име Коварството на образите. Вероятно сте го виждали: лула, увиснала над безсмисленото Cici n’est pas une pipe. В превод: „Това не е лула.“ Първоначално може да си помислите, че художникът е чисто и просто сюрреалист, който провокира публиката си с абсурда. Но в действителност твърдението му представлява важен поучителен разказ за начина, по който преработваме информацията, и как стремглавото препускане на умовете ни и опасните виражи на мисълта в някои случаи могат да ни доведат до погрешни заключения и да ни вкарат в коловоза на вредното мислене. Това, което виждаме, докато изучаваме с поглед Коварството на образите, са цветни маслени бои, нанесени върху платното по начин, който ни навежда на мисълта за лула. Магрит има право – това не е лула. А двуизмерно изображение на представата ни за лула. И единственият начин да я запалиш е като нарежеш платното на дребни парченца и ги натъпчеш в истинска лула. Магрит изтъква посвоему, че образът не е самият предмет, или както го формулира философът Алфред Коржибски „картата не е територията“. Човешкият ум обича да създава категории и да поставя в тях предмети, преживявания и дори хора. И ако едно нещо не пасва в никоя категория, тогава се разпределя в категорията „неща, които не пасват“. Категориите могат да бъдат полезни, например когато класифицираме акциите като високорискови или нискорискови, което помага в избора на инвестиции, отговарящи на инвеститорските цели. Но привикнем ли и започнем ли да се чувстваме твърде комфортно с определени, вече съществуващи категории, тогава си служим с нещо, което психолозите наричат „незряло когнитивно обвързване“. То представлява привична, негъвкава реакция спрямо идеи, неща и хора, и дори спрямо себе си. Тези бързо и леснодостъпни категории и светкавичните преценки, до 30 които водят, често се наричат евристични (Методи за бързо решаване на проблеми, учене или правене на заключения, базирани на опит. Използват се за ускоряване процеса на намиране на решение, където подробно проучване е непрактично – Бел. ред.), но определението „емпирични“ също би свършило работа. Евристиката варира от разумни самозабрани („Не ям мезета от уличните кафенета в Истанбул през август“) до вредни заблуди като расовата и класовата дискриминация и самоналожени ограничаващи твърдения като „Аз не танцувам“. Склонността да смесваме мислите с емоциите, както и да подреждаме в кутийки за по-лесно сортиране всичко, което виждаме – и така да взимаме бързи, инстинктивни решения, – не е еволюирала без причина. Животът е несравнимо по-лесен, когато не се налага да анализираш всеки избор (сещате се за онези шикозни ресторанти, в които келнерът те подлага на кръстосан разпит, за да отгатне предпочитанията ти, докато накрая не ти идва да креснеш: „Просто ми донеси проклетата салата! Със или без майонеза! Не ми пука!“). Ако не бяха шаблонните решения, които ни позволяват да преодоляваме предизвикателствата на ежедневието, без да изразходваме твърде много ментална енергия, би означавало да анализираме всичко до пълна парализа. Евристиката се намесва в мига, в който се запознаваме с някого и моментално започваме да премисляме дали искаме да го опознаем по-добре или да стоим настрана от него. И, както се оказва, инстинктивната ни преценка за хората е доста точна. Обикновено мнението, което си съставяме през първите няколко секунди, отговаря на истината, а различни проучвания показват, че първото ни впечатление за човек, когото не познаваме, в повечето случаи съответства на личностния портрет, описан от негови приятели и близки. Преди хилядолетия умението бързо да прецениш колко струва един непознат е помогнало на хората да изградят отношения на доверие извън групата от кръвни роднини. На свой ред това е довело до създаването на селища, градове и социуми, тоест до цивилизацията. Ако не притежавахме оракулската способност на евристиката („крепко ръкостискане и приятна усмивка – струва ми се свестен тип“) и трябваше да анализираме съзнателно всеки израз на лицето, разговор или информация, всъщност не бихме имали време за същинския живот. За съжаление обаче, първосигналните впечатления могат да бъдат и грешни. В някои случаи те се основават на неправилни и неточни стереотипи или са подвластни на умели манипулации. А веднъж придобити, тези 31 впечатления трудно се поддават на преосмисляне и промяна. Когато правим бързи преценки, често пъти приемаме очевидното за чиста монета и подценяваме скритото коварство, за което е нужно време да бъде разобличено. В своята книга Мисленето Изтегляне 1.81 Mb. Сподели с приятели:
|