| Настоящето в плен на миналото
Когато определен белег на някое събитие изглежда подобен на емоционално зареден спомен от миналото, емоционалният ум реагира с чувствата, свързани със запаметеното събитие. Той действа в настоящето така, сякаш, то е минало. (J. Toobey and L. Cosmides, “The Past Explains the Present: Emotional Adaptations and the Structure of Ancestral Environments”, Ethology and Sociobiology 11, pp. 418-19.) Проблемът, особено когато оценката е светкавична и автоматична, е, че може и да не осъзнаем, че онова, което ни се е случило някога, не се случва отново. Ако побоите в детството са научили някого да реагира на всяко смръщване с интензивен страх и омраза, той ще продължи и като възрастен да реагира по подобен начин, дори и смръщените вежди вече да не носят чак такава заплаха.
Когато чувствата са силни, свързаната с тях реакция е очевидна. Но ако са едва видими, ние може и да не осъзнаем как реагираме емоционално, дори и да виждаме определени нюанси в поведението си. Мислите и реакциите в този момент ще бъдат белязани от начина, по който сме реагирали някога, макар и да ни се струва, че поведението ни се дължи изцяло на настоящата ситуация. Емоционалният ни ум ще надене хомот на рационалния и ще го впрегне за собствените си нужди, а ние ще продължим да си измисляме рационални обяснения за реакциите си, ще ги обясняваме единствено с оглед на настоящето, без да осъзнаваме влиянието на емоционалните спомени. В този смисъл ние нямаме представа какво всъщност се случва, макар и да сме напълно убедени в противното. В такива моменти емоционалният ум напълно е подчинил рационалния и го използва за собствените си цели.
Сподели с приятели: |
