Първо чувства, после мисли

Тъй като рационалният ум има нужда от миг-два повече, отколкото емоционалния, за да регистрира даден дразнител и да реагира на него, първият импулс в дадена емоционална ситуация се ръководи от сърцето, а не от ума. Има и вторична емоционална реакция, не чак толкова бърза, която първо узрява в мислите ни, преди да премине в чувствата. Тази втора пътека към отключванего на емоциите е по-аналитична и ние обикновено осъзнаваме мислите, свързани с нея. В този вид емоционална реакция има по-подробни разсъждения. Нашите мисли - с други думи, когнитивните ни способности - играят ключова роля за определянето на това какви емоции ще се породят. След като направим съзнателна оценка - „шофьорът на таксито се опитва да ме измами“, „бебето е толкова сладко“, - на сцената се появява една по-екватна емоционална реакция. При тази по-бавна последователност една по-задълбочена мисъл предшества чувствата. По-сложните емоции, например притеснението от предстоящ изпит, минават по този дълъг път и имат нужда от няколко секунди или дори минути, за да се разгърнат напълно - иначе казано, това са емоции, породени от мисли.