Емоционалната Интелигентност
Символична, детинска реалност
Изтегляне 0.53 Mb.
|
Свързани:
РАБОТЕН-ЛИСТ-Шипка, Ключови думи - работен лист
| Символична, детинска реалност
Логиката на емоционалния ум е асоциативна - тя възприема определени елементи, които символизират дадена реалност, или пък спомена за тях, като самата реалност. Ето защо подобията, метафорите и образите влияят пряко на емоционалния ум, както и изкуството като цяло - романи, филми, поезия, песни, театър, опера. Великите духовни учители като Буда или Иисус например са се докосвали до сърцата на учениците си, като са говорели на езика на емоцията, учели са чрез притчи, приказки и истории. От рационална гледна точка религиозната символика и ритуали нямат кой знае какъв смисъл; те обаче говорят на разбираем за сърцето език. Тази логика на сърцето - т.е. на емоционалния ум - е добре уловена от Фройд в неговата представа за „първична мисъл“: това е логиката на религията и поезията, на психозата и децата, на сънищата и митовете (както казва Джоузеф Камбъл, „сънищата са лични митове, митовете са споделени сънища“). Именно първичният мисловен процес е ключът към смисъла на творби като „Одисей“ на Джеймс Джойс: при него мисълта и свободните асоциации определят хода на повествованието, един предмет символизира друг, едно чувство замества друго, цялостите биват сведени до своите части. Не съществува време, няма причинно- следствена връзка. В първичния мисловен процес няма отрицание: всичко е възможно. Психоаналитичният метод отчасти представлява изкуството на дешифриране и разкриване на тези замествания в мисленето. Ако емоционалният ум следва тази логика и нейните правила, при които един елемент замества друг, не е задължително нещата да се описват чрез обективната си идентичност: важен е единствено начинът, по който те се възприемат - иначе казано, нещата са това, което изглеждат. Онова, което ни напомня даден предмет, може да се окаже много по-важно от онова, което в действителност този предмет „е“. В емоционалния живот същностите могат да бъдат като холограми, при които всяка част да напомня за цялото. Както подчертава Сиймор Епстийн, докато рационалният ум прави логически връзки между причини и следствия, емоционалният ум не прави разлика и свързва нещата, които просто имат подобни набиващи се на очи елементи. (Epstein, 1993, op. cit., р. 55.) Има много начини, по които емоционалният ум може да бъде определен като „детински“, и те стават все повече с нарастването на силата на емоцията. Единият от тези аспекти е мисленето в категории, при което всичко е или черно, или бяло, без оттенъци на сивото; човек, който се е опарил заради някаква дребна грешка, може веднага да си помисли: „Ето, винаги оплесквам нещата“. Друг знак за това е персонализираното мислене, при които събитията се възприемат единствено с оглед на самите нас - като онзи шофьор, който обяснил катастрофата с думите: „И тогава стълбът тръгна право към мен...“ Тези детински разсъждения имат склонността да потвърждават самите себе си, потискайки или игнорирайки всякакви спомени и факти, които биха подкопали увереността ни, и възприемайки с готовност само онези, които я подкрепят. Предположенията на рационалния ум са нестабилни; всяко ново доказателство може да ги отхвърли и да ги замени с ново предположение - той се придвижва напред от факт към факт. Емоционалният ум обаче възприема убежденията си като абсолютно верни и отхвърля всякакви доказателства за противното. Ето защо е толкова трудно да спорим с някого, който е в плен на емоциите: независимо колко са стабилни аргументите ни от логическа гледна точка, те нямат никаква тежест, ако не съвпадат с емоционалните убеждения на противниковата страна в момента. Чувствата оправдават самите себе си с помощта на поредица от възприятия и „доказателства“, които нямат обективна стойност. Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|