Емоционалната Интелигентност
Детето с хармонична настройка
Изтегляне 0.53 Mb.
|
Свързани:
РАБОТЕН-ЛИСТ-Шипка, Ключови думи - работен лист
Детето с хармонична настройкаСара е на двадесет и пет години, когато ражда близнаци - Марк и Фред. Според нея Марк прилича повече на нея, а Фред - на баща си. Тази мисъл вероятно е в основата на една дребна, но красноречива разлика в отношението ѝ към двете момчета. Когато те са на три месеца, Сара започва да са опитва да улавя погледа на Фред, а когато той извърне лице, отново да търси очите му. Фред реагира с все по-усилени опити да избяга. След като майката погледне встрани обаче, Фред отново се вторачва в нея и така играта на котка и мишка започва отново, докато най-накрая Фред не започва да плаче. С Марк обаче Сара така и не се опитва да налага зрителен контакт. Марк може да прекрати контакта, щом реши, без майка му да настоява. Дреболия - само че важна. Година по-късно Фред е видимо по-страхлив и зависим от Марк. Един от начините, по които демонстрира страха си, е прекратяването на зрителния контакт с други хора по същия начин, по който го е правил с майка си на три месеца - като навежда лицето си настрани и надолу. Марк от друга страна гледа хората право в очите, и когато те все пак решат да прекратят контакта, той вдига глава с триумфална усмивка. Близнаците и майка им са наблюдавани толкова внимателно, тъй като са участвали в изследванията на Даниъл Стърн, по онова време психиатър в медицинския университет „Корнъл". (Daniel Stern, The Interpersonal World of the Infant, New York, Basic Books, 1987, p. 30). Стърн се интересува от малките, повтарящи се актове на общуване между родител и дете. Според него тъкмо тези интимни моменти предават основните уроци на емоционалния живот. Най-важните сред тях са онези мигове, в които детето разбира, че емоциите му се посрещат с емпатия, приемат се и пробуждат ответна реакция - процес, който Стърн нарича „настройка". Майката на близнаците е „настроена" на вълната на Марк, но не изпитва никаква емоционална хармония с Фред. Стърн твърди, че безбройните моменти на установяване и разрушаване на хармонията между родител и дете оформят емоционалните очаквания, които възрастните имат спрямо интимните си връзки, и то много повече, отколкото по-драматичните събития в по-късното детство детство. Настройката се извършва безмълвно, като част от ритъма на взаимовръзката. Стърн е изучил това явление с невероятна точност, като е заснел часове наред общуването на майки с техните бебета. Той открива, че чрез настройка майките съобщават на децата си, че знаят какво чувстват те. Ако бебето изписка от удоволствие, майката потвърждава това удоволствие, като го потупа, започне да гука или измени тона на гласа си така, че да заприлича на този на бебето. Или пък бебето разклаща дрънкалката си, а майката го разтърсва леко в отговор. При подобно общуване утвърдителното съобщение се предава, като майката показва, че се вълнува почти колкото детето. Тези дребни „настройки" вдъхват у бебето успокоителното чувство, че има емоционална връзка. Стърн открива, че майките изпращат такива съобщения приблизително веднъж в минута, докато общуват с бебетата си. Настройката се различава значително от простото подражание. Стърн казва: „Ако просто подражавате на бебето, това означава, че знаете само какво е направило, но не и какво чувства. За да му съобщите, че знаете и какво изпитва, ще трябва да изиграете чувствата му по някакъв различен начин. Така детето ще знае, че сте го разбрали“. Сексът в живота на възрастните е като че ли най-близкото до настройката преживяване. Стърн пише: „Сексът предполага усещане на субективното състояние на другия: споделено желание, хармонични намерения и състояние на нарастваща възбуда“. Любовниците реагират един спрямо друг в синхрон, който създава неизказано чувство на дълбока cвъpзaнocт (Stern, op. cit.). В най-добрия случай сексът е акт на взаимна емпатия; в най-лошия е лишен от всякаква емоционална взаимност. Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|