309 едва видими, ние може и да не осъзнаем
как реагираме емоционално, дори и да виждаме определени нюанси в поведението си. Мислите и реакциите в този момент ще бъдат белязани от начина, по който сме реагирали някога,
макар и да ни се струва, че поведението ни се дължи изцяло на настоящата ситуация. Емоционалният ни ум ще надене хомот на рационалния и ще го впрегне за собствените си нужди, а ние ще продължим да си измисляме рационални обяснения за реакциите си, ще ги обясняваме единствено с
оглед на настоящето, без да осъзнаваме влиянието на емоционалните спомени. В този смисъл ние нямаме представа какво всъщност се случва, макар и да сме напълно убедени в противното. В такива моменти емоционалният ум напълно е подчинил рационалния и го използва за собствените си цели.
Сподели с приятели: 
