Емоционалната Интелигентност
Първо чувства, после мисли
Изтегляне 2.25 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Tom-Egeland - Evangelieto na Lutsifer - 6342-b, ЕМОЦИОНАЛНА АЛХИМИЯ
| Първо чувства, после мисли Тъй като рационалният ум има нужда от миг-два повече, отколкото емоционалния, за да регистрира даден дразнител и да реагира на него, първият импулс в дадена емоционална ситуация се ръководи от сърцето, а не от ума. Има и вторична емоционална реакция, не чак толкова бърза, която първо узрява в мислите ни, преди да премине в чувствата. Тази втора пътека към отключванего на емоциите е по-аналитична и ние обикновено осъзнаваме мислите, свързани с нея. В този вид емоционална реакция има по-подробни разсъждения. Нашите мисли - с други думи, когнитивните ни способности - играят ключова роля за определянето на това какви емоции ще се породят. След като направим съзнателна оценка - „шофьорът на таксито се опитва да ме измами“, „бебето е толкова сладко“, - на сцената се появява една по-екватна емоционална реакция. При тази по-бавна последователност една по-задълбочена мисъл предшества чувствата. По- сложните емоции, например притеснението от предстоящ изпит, минават по този дълъг път и имат нужда от няколко секунди или дори минути, за да се разгърнат напълно - иначе казано, това са емоции, породени от мисли. В противовес на това при светкавичните реакции чувствата като че ли предшестват всяка мисъл или поне се развиват паралелно с нея. Те се развиват в ситуации, които засягат самото ни оцеляване. Ето каква е силата на тези бързи решения: те ни мобилизират за миг така, че да можем да реагираме на извънредна ситуация. Най-интензивните ни чувства са неволни реакции - не можем да решим кога ще се проявят. „Любовта - пише Стендал - е като треска, която идва и си отива независимо от желанието“. Не само любовта, но и гневът, и страхът са в състояние да ни завладеят - те сякаш просто ни се случват, а не са плод на рационален избор. По тази причина и можем да ги използваме като алиби: именно фактът, че не можем да избираме емоциите подчертава Екман, позволява на хората да обясняват действията си с думите, че са направили това или онова под въздействието на емоциите. Също както има бърза и бавна емоционална система - едната породена от 307 непосредствените възприятия, а другата - от аналитичната мисъл - съществуват и емоции, които могат да се проявят по поръчка. Един от примерите за това са нарочно манипулираните чувства, които са основен инструмент на актьора, например сълзите, появили се благодарение на призовани в паметта тъжни спомени. Но актьорите просто използват по- умело от нас простосмъртните, втората емоционална система - чувства, подени от мисли. Макар и да не сме в състояние лесно да изменим конкретните емоции, които дадена мисъл отключва, ние все пак можем да решим за какво да мислим, и често го правим. Също както сексуалната фантазия може да доведе до сексуална възбуда, щастливите мисли могат да ни развеселят, а меланхоличните - да ни накарат да се замислим. Но рационалният ум обикновено не решава какви емоции „трябва“ да изпитваме. Вместо това чувствата ни обикновено ни поставят пред свършен факт. Рационалният ум може да контролира единствено хода на тези реакции. С някои изключения ние не можем да решаваме кога да се гневим или да тъгуваме. Изтегляне 2.25 Mb. Сподели с приятели:
|