78 се получава така. Новите решения и свежите идеи за разрешаването на даден проблем обикновено не са плод на тревогите ни, а още по-малко на хроничната тревожност. Вместо да търси решения на такива потенциални проблеми, притесненият човек обикновено предъвква единствено картината на опасността и лека-полека затъва в свързания с нея ужас, без при това да напуска утъпкания коловоз на мислите си. Хората, страдащи от хронична тревожност, се
притесняват за куп неща, за които няма почти никаква вероятност да се случат - за тях опасностите дебнат на места, които другите просто не забелязват.
И все пак тези хора казват на Борковец, че притесненията им помагат, макар и непрекъснато да се подхранват едно друго в безкраен кръг от изпълнени със страх мисли. Как е възможно умът ни едва ли не да се пристрасти към притеснението? Борковец се натъква на странен отговор: навикът да се тревожим се възпроизвежда също като суеверията. Тъй като хората се тревожат за неща, които са изключително малко вероятни - любим човек да
загине в самолетна катастрофа, да стигнат до банкрут и други такива - в това има нещо магическо (или поне примитивният лимбичен мозък мисли така). Като един вид амулет, който отблъсква невидимо зло, психиката ни се опира на тревогата като инструмент за предотвратяване на опасността, обзела мислите ни.
Тревога на пълен работен ден
Сподели с приятели: