14
Human Psyche, New York, Guilford Press, 1992.).
Той показва, че
най-дълбоките ни чувства, нашите страсти и копнежи, са основни ориентири, както и че нашият вид дължи своето съществуване до голяма степен именно на тяхната власт над човешките дела. Тази власт е невероятна: само могъща любов, въплътена в стремеж да спасиш любимото си дете, може да накара един родител да презре импулса за собственото си оцеляване. От гледна точка на интелекта тяхната саможертва е практически ирационална; от гледна точка на сърцето обаче тя е единственият възможен избор.
Социалните биолози подчертават властта на сърцето над ума в такива тежки моменти, когато се опитват да разберат защо еволюцията е дала на емоциите водеща роля в човешката душа. Нашите емоции, казват те, ни водят, когато се изправим пред предизвикателства и задачи, които са твърде важни, за да бъдат оставени единствено на разума - опасност, болезнена загуба, упорит стремеж към дадена цел въпреки всички лишения по пътя към нея, връзка с партньор или създаване на семейство. Всяка емоция представлява определено предразположение към някакво действие и ни насочва в посока, която и преди ни е позволявала да се справим добре с повтарящите се предизвикателства в човешкия живот
(Голяма част от тази дискусия се основава на ключовия текст на Пол Екман, Paul Ekman, “An Argument for Basic Emotions”, Cognition and Emotion 6, 1992, pp. 169-200. Приведеният тук аргумент е от текста на П. Н. Джонсън-Аеърд и К. Оутли, публикуван в същия брой на списанието). Тъй като тези вечни ситуации се повтарят непрестанно по време на еволюционната ни история, ценността на нашия емоционален репертоар за оцеляването ни се доказва с това, че той е запечатан в самите ни нерви ни под формата на вроден, автоматичен отклик на човешкото сърце.
Всеки възглед за човешката природа, който си затваря
очите пред властта на емоции, за съжаление е изключително късоглед. Самото име homo sapiens, което ни обозначава като мислещ биологичен индивид, е подвеждащо в светлината а новите възгледи за мястото на емоциите в нашия живот, защитавани от съвременната наука. Както всички знаем от личен опит, стигне ли се до решения и действия, чувствата са също толкова важни, колкото и мисълта - а често дори и повече. Стигнали сме твърде далеч в опитите си да подчертаваме стойността и приноса на чистия разум - на онова, което се измерва с коефициента на интелигентност - в човешкия живот. За
добро или лошо, интелигентността не струва и пет пари, когато емоциите се надигнат.
Когато страстите владеят разума
Трагична история - и то заради грешка. Четиринадесетгодишната Матилда
Крабтрий иска да се пошегува с баща си: да изскочи от гардероба и да викне
15
„Буууу!“, когато родителите ѝ се прибират в къщи в един след полунощ след среща с приятели.
Само че Боби Крабтрий и съпругата му мислят, че Матилда е останала у приятели тази нощ. Когато влизат в къщата, Боби чува шум, взима едрокалибрения си пистолет и
отива в стаята на Матилда, за да провери какво става. Когато дъщеря му изскача от гардероба, Крабтрий я прострелва във врата. Матилда Крабтрий умира дванадесет часа пo-къcнo.
(„Ню Йорк Сподели с приятели: