Енциклопедични и лингвистични речници
Изтегляне 1.56 Mb.
|
| Енциклопедични речници са научно-справочни издания. В тях се обясняват предмети, явления и понятия от природата и обществото, назовани с думи; съобщават се сведения от различни области на науката и техниката, дават се справки за известни хора - учени, писатели, държавни и обществени дейци, за забележителни произведения на изкуството и техните автори, разказва се за важни исторически събития (войни, революции), за градове и страни. Сведения от такъв характер има в общите енциклопедични речници, каквато е например Кратка българска енциклопедия в 5 тома.
В енциклопедичните речници не се отразява цялата лексика на езика, а само част от нея. Те включват главно съществителни собствени и нарицателни имена. По-пълни сведения за някои отделни области на знанието се съдържат в специалните енциклопедични речници, които включват и обясняват пълно термини от различни научни дисциплини, сфери на промишленото производство, културата и изкуството, например Речник по кибернетика, Речник на рекламните термини, Кратка литературна енциклопедия, Търговски енциклопедичен речник и др. Енциклопедии съществуват от около две хилядолетия, като най-старата запазена е „Естествена история“ (Naturalis Historia) на Плиний Стари (1 век). Съвременните енциклопедии се появяват около 17 век като резултат от развитието на речниците. През следващите столетия се издават множество енциклопедии, като някои включват само един том, а други са многотомни. Някои съвременни енциклопедии са електронни и често са със свободен достъп. Енциклопедията във формата, в която я познаваме днес, се появява в XVIII век. Като образец при съставянето ѝ служи речникът. Речникът съдържа само думи и техните дефиниции, даващи на читателя минимална информация, която често не му позволява да разбере значението и смисъла на термина или как понятието се отнася в широкия спектър от знания. За преодоляване на този недостатък, енциклопедията прониква в дълбочината на всеки предмет, правейки прегледни натрупаните знания за него. Енциклопедията често съдържа много географски карти и илюстрации, както и библиография и статистика. Енциклопедични произведения са съставяни още в периода на Средното царство на Древен Египет (2000 г. пр.н.е.), но едва след 16 век започва използването на термина енциклопедия. Сводове на знанието са съставяни и в Древен Китай (XII-X век пр.н.е.). В античността за основоположници на енциклопедизма се сочат Демокрит, Аристотел и особено Варон с неговите „Дисциплини“. Енциклопедиите са популярни в християнския свят през т.нар. ранно средновековие. В западните части на Римската империя, или на територията на Западната Римска империя, пример в това отношение е творчеството на Исидор Севилски, а на изток във Византия – византийския лексикон „Свидас“. От същинското средновековие в Западна Европа са известни няколко енциклопедични труда: Огледало (на латински: speculum); Компендиум (на латински: compendium) и Сума (на латински: summa, мн.ч. summae), Те служат за основни учебни пособия на студентите от „низшия“ общообразователен факултет в университетите. Ценен принос към енциклопедизма има доминиканският монах Винсент от Бове (в средата на XIII век) с неговата Bibliotheca Mundi („Световна библиотека“), или „Великото огледало“ (на латински: Speculum maius) – в 80 тома и три части. Преди XIII век всичките тези произведения са на латински, като постепенно възникват речниците за редки думи и изрази. Огромен тласък енциклопедизмът получава по времето на Ренесанса, а след изобретяването на печатната преса от Йохан Гутенберг през XVI-XVII век се появява и налага и терминът „енциклопедия“ в съвременния смисъл на думата. Известни енциклопедии са френската Енциклопедия или Тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите, съставена от Дени Дидро и Жан Даламбер през 18 век, английската Енциклопедия Британика, чиито издания продължават и до днес, руският Енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон, последван от съветската Большая советская энциклопедия, заменена от Голяма руска енциклопедия. Biologia Centrali-Americana е монументала енциклопедия по естествознание от началото на XX век. Най-общо енциклопедиите могат да се разделят на: общи или универсални – Уикипедия, Енциклопедия Британика, Голяма руска енциклопедия и т.н. предметни или отраслови – за медицина, философия, право и т.н. регионални – например за държава, култура, историко-географска област и т.н. тематични – например за риболов, гъби, билки и т.н. проблемни – например за идеология, етика и т.н. персонални – например за личност и т.н. По способ на организацията се различават: азбучни – статиите и/или темите са подредени по азбучен ред; йерархически или тематични – информацията е подредена логическо-тематично, разделена по дялове на познанието; азбучно-тематични. Според субекта или читателската аудитория за която са предназначени, енциклопедиите биват: за специалисти; за широк кръг читатели; за определена категория читатели, например родилки и т.н. Енциклопедиите могат да бъдат оригинални и преводни. Когато енциклопедичните статии са кратки по обем и предлагат само тълкуване на понятията, изданията се наричат енциклопедични речници. Електронните енциклопедии позволяват търсене на информация по различен критерий. С постоянно усъвършенствуващия се интерфейс и мултимедийни услуги, те притежават много по-разширени функционални възможности от печатните издания. В лингвистичните речници се обяснява смисловата страна на думите - тълкуват се техните значения, описват се граматичните им признаци, определят се правописът, изговорът, произходът и съчетаемостта им с други думи, В лингвистичните речници думите само опосредствено се свързват с реалните, обозначени с тях. В зависимост от това, за кого са предназначени и каква потребност удовлетворяват, лингвистичните речници са много разнообразни. Лингвистичните речници биват: 1. Съвременни и исторически — в съвременните речници се събират и обработват речниковите единици на съвременния език, а в историческите — речниковите единици от минали епохи или се обяснява произходът на думите и фразеологизмите. 2. Пълни и непълни — в пълните речници се включват всички или почти всички речникови единици, а в непълните се извършва подбор на речниковия материал от определено гледище. Пълни речници могат да се съставят само на мъртвите езици (латински, старогръцки, старобългарски и др. ). Има например академични речници, в които информацията за думите е най-пълна, Речник, в който е събрана цялата лексика на езика, се нарича тезаурус. Съставят се и учебни речници, предназначени да овладяване на езика и за правилната употреба на думите, и речници за широка употреба, т. нар. справочници. 3. Общи и специални — общите речници съдържат в по-голяма или в по-малка пълнота общонародната лексика, а специалните включват само думи от определен пласт на речниковия състав (синоними, антоними, фразеологизми, термини и др. ). 4. Едноезични и преводни — в едноезичните речници речниковите единици се обясняват със средствата на същия език, а в преводните — речниковите единици от един език се превеждат на друг език или на няколко други езика. В зависимост от това преводните речници се делят на двуезични и многоезични. Обикновеният тип преводни речници са двуезичните, например Българско-руски речник, Руско-български речник, Българско-гръцки речник, Гръцко-български речник и др. Сред двуезичните речници има и отраслови – за определена област на науката, техниката и производството, например Българско-руско-френско-немско-италиански автомобилен речник. Типове лингвистични речници: Най-разпространения тип лингвистични речници са тълковните. В тях се характеризира съвременната лексикална система на езика, обясняват се значенията на думите и техните граматически свойства, експресивно-стилистичните им значения, произношението, правописът, а понякога и произходът им. Тълковните речници включват в обяснителния материал и фразеологични словосъчетания. По-голямата част от тълковните речници са нормтивни – определят правилата и законите установени в българския книжовен език. Диалектни речници – в тях думите се употребяват само в един диалект, в група диалекти или във всички български диалекти. Съставят се речници, които характеризират целия речников състав на определен диалект и деференциални – само на дилектните названия, които се различават от книжовните. Създаването на диалектни речници има голямо културно и историческо значение. Те установяват речниковото богатство на териториалното говори, което под влияние на книжовния език е обречено на изчезване. Ономастични речници - описват се собствените имена; антропоними – лични имена; топоними – географскии названия. Например: Речник на личните и фамилни имена у българите”, „Местните названия в Габровско”. Речници на чужди думи – в тях се обяснява значението само на тези думи, които поради своята тясна употреба св съзнават като чужди. Дават се сведения за граматичните им особености, от кой език са заета думата и нейното значение в езика-източник, справки за изговора и мястото на ударението й, представят известни трудности в правописно и правоговорно отношение. Словообразувателни речници – дават се списъци на морфемите, показва се словообразувателната структура на думите и тяхната членимост, установява се начинът по който те се образувани чрез прибавяне към основите на разнообразни съфикси и представки. Задачите на историческите и етимологичните речници е да изясняват произхода и историята на отделни думи в езика. Историческите речници се съставят въз основа на писменни паметници от определена епоха и съдържат справки за изговора, значенията и граматическите особености на думите в миналото, как те са възникнали като езикови еденици, изменението и развитието на значенията и словообразувателния им строеж. Историческите речници дават възможност да се представи лексикалната система на езика в историческото минало. Етимологичните речници съдържат информация за произхода на думите и техните първоначални знания. В речниковата статия на етимологичните речници се изяснява произхода на домашни думил, като се посочват съответствията им в сродни и стари писмени езици, генетичната им връзка, с други думи, изяснява се историческите звукови редувания и семантичния Изтегляне 1.56 Mb. Сподели с приятели:
|