Енциклопедични и лингвистични речници
Изтегляне 1.56 Mb.
|
| Структура на речниците
Когато се прави речник, трябва да се решат няколко проблема: 1) концепция на речника: какъв ще бъде речникът – лингвистичен или енциклопедичен Ако речникът е енциклопедичен, той изяснява понятия, терминология, дава знания за отделна област от науката или от живота. Има напр. медицински енциклопедичен речник; има енциклопедия “България”; има енциклопедия по кирило-методиевистика, която включва всичко около творчеството на братята Кирил и Методий и авторите, които са ги изследвали – техните ученици, последователи и т.н.; това е енциклопедия – там се дават данни. В енциклопедия “България” напр. ще прочетем, че България се намира в източната част на Европа, на Балканския п-в, граничи с еди-кои си държави, има толкова кв. км, основана е през 681 г. – територия, бит и т.н. – това са все данни за географията, живота, народа (какви жители има там, какви народи населяват България) – всичко това са основни познания. В географската енциклопедия ще има географски понятия; в медицинската енциклопедия ще има терминология, свързана с медицината, без да е терминологичен речник; това са знания за нещо. Лингвистичните речници, с които ние се занимаваме, ни дават знания: те тълкуват значението и затова използват т.нар. семантичен език. Това е да се обясни, да се изтълкува значението на думата, без да се използва самата дума, която се обяснява, като се използват средствата на същия език. Затова напр. се говори за семантичен език – тази терминология (структура), която трябва да бъде характерна за обясняване на различните части на речта и която да бъде приблизително еднаква за съществителни, за глаголи, за прилагателни и т.н. Когато се обяснява съществително, обикновено се излиза от по-общо родово понятие и се обясняват видовите характеристики. Например: ученик е ‘лице’ (не може да бъде животно, растение и пр.); това е ‘лице, което се обучава в степените на образование в училище (ако училище се обясни не като ‘място, където се учат ученици’, а напр. ‘учебно заведение, в което специално подготвени кадри ...’)’. Ако се обяснява растение, напр. дърво, то ще бъде ‘многогодишно растение с дълбоки корени, високо стъбло, разклонения и т.н.’ – използва се едно родово понятие. Ако се обяснява прилагателно, тогава ще се използва качество, признак. Напр. студентски – ‘който се отнася до студент’; красив – ‘който предизвиква естетически представи, чувства, възприятия...’. Ако е глагол: има глаголи (спя, ходя, ям, лежа, боледувам, оздравявам, говоря, мисля), за които може да се използва формата за 1 л. и да се тълкува, напр. лежа – ‘намирам се в хоризонтално положение върху предмет, който може да поеме / обхване цялото тяло върху себе си’. Има обаче глаголи, които означават природни действия и не могат да се представят в първолична форма: свети, гърми, вали, цъфти – тези глаголи не може или не бива да се тълкуват в 1 л. Например: цъфтя – ‘образувам цветове’ – цъфти дървото, цъфти растение, но не може човек да цъфти. Това обаче е въпрос, който българските лексикографи не са решили, защото в българския език няма инфинитив (пр. завали). Най-близо до това е формата за 3 л. (седи, върви), но по традиция са приели глаголите да се представят в 1 л. Подобен род проблеми изискват теоретическа обосновка, затова преди да се представи тълковният едноезичен речник, трябва да се реши какво ще се представи в него: от синхронна гл.т., дали езикът ще бъде лексика на съвременния български (съвременен български), дали ще бъде от един минал период (историческа лексика), дали ще се стреми да бъде пълен речник, да включи всичко; дали ще се ограничи в подбора (корпуса) и ще се реши да не се включват всички думи, а само определени (тогава ще бъде диференциален). 2) предназначение: кой ще ползва речника Решава се въпросът за кого ще бъде предназначен речникът: ако е за научни цели, за специалисти, там ще се изисква по-пълно и по-прецизирано представяне на отделни значения, употреби, на думи, които са характерни за ... Ако е за малки ученици, ще бъде по-кратък, но тяхното неудобство е, че определени думи ги няма. Много е трудно да се избере основната лексика – обикновено се включват основните глаголи, пр. от говоря – разговарям, изговарям, отговарям; от казвам – разказвам и т.н. Как да се представят производните думи? Пример: от разкажа – разказ; разказ не е само ‘действие разказвам’ (отглаголно съществително, което означава действие), а може да бъде и ‘резултатът от действието, т.е. написано литературно произведение’. При глагола ходи (движа се..., т.е. самото действие), обаче, може да се сложи отглаголното съществително ходене. 3) словник: фонд от думи, които ще се включат в речника Изработва се концепция, според която се включват думите в речника. Избира се фонд – думи, които трябва да се включат в речника. Тези думи, подредени, могат и трябва да бъдат само в азбучен ред; те създават словника на речника. Българският език е разграничил названията и днес, когато произнасяме думи, не ги наричаме “речник”, но когато подредим думите в лексикографски справочник, ние ги наричаме речник (руснаците ги наричат словаръ); но думите, които изписваме в началото и които трябва да се тълкуват, съставят словника на речника. Авторите трябва да решат каква е концепцията, трябва да определят и словника на речника: какво да се включи и какво не. 4) хронологична граница: исторически граници на материала Много важно е да се определи хронологичната граница на речника. Във всеки речник в Предговора пише в какви исторически граници функционира материалът. Например: в тритомния Тълковен речник пише, че е от Петър Берон (нач. на Възраждането) до средата на мин. век. В други случаи пише “от средата на ХІХ в. до средата на ХХ в.” – дори за разстояние само от един век, пак трябва да има хронологически граници. Това се налага, защото ако напр. сега вземем Речника на Найден Геров и прибавим към него съвременната, нова лексика, която ние употребяваме, този речник няма да има хронологически граници, но той няма да представя речниковото богатство на един идиолект: никой българин няма да говори с тези думи. Който е говорел с езика на Найден Геров, не е знаел как ще се говори в нашето съвремие, а ние днес не си служим с лексиката, която навремето е създал Найден Геров. Така въпросът за осъвременяването на речниците е много теоретически сложен. От една страна при един съществуващ речник е по-лесно да се включат нови думи. Но веднага се поставя въпросът за това кои думи трябва да се изключат, които вече не функционират? Включването е свързано с изключване на старото. Ако се запази целият корпус, целият словник и само се прибавят нови думи, този речник представя лексика, която няма обективни, реални носители, никой не говори с тези думи. 5) азбучно подреждане на думите Досега не е въведен друг начин за представяне на лексиката в речник, освен по азбучен ред. Когато човек прави речник, може да си изобрети всякакъв начин да представи лексиката; може да реши да отдели първо глаголите, по азбучен ред, и да ги изтълкува; после да включи съществителните, после прилагателните (като части на речта), но човек тогава трябва да е филологически грамотен, за да може първо да реши думата, която търси, глагол ли е, прилагателно ли е, наречие ли е, и тогава да я търси на съответното място. На български език има и словообразувателен речник. Например: от думата мир са дадени всички думи, които съдържат тази основа (мирувам, мирен, размирица, примирие, помирение и пр.). Този речник е диференциален: той включва само производни и думи, които не са производни, нямат място там. Ако човек реши да търси там някаква дума, първо трябва да знае дали думата е производна; ако не е производна – не трябва да я търси там. След като се реши, че една дума е производна, трябва да се знае от коя дума произлиза, т.е. на човек му трябва предварителна подготовка, за да може да се ориентира пр. дали невежество или ведомост да ги търси при невеста; двете думи се от еднакъв корен, но не трябва да се търсят там. Когато думите са подредени по азбучен ред, трябва да има някаква формула, според която човек да извиква думата, която му трябва. Например: да се видят прилагателните с -ен, но ако това е компютърен речник, там ще излезе също думата тен, невен и т.н., които обаче не са прилагателни. Не отпада изискването да се търсят думите по азбучен ред, според азбучника. Друг начин засега няма. 6) речникова статия: съдържание на информацията срещу всяка дума След това се решава каква информация да съдържа речниковата статия – срещу думата, която трябва да се обясни и която е включена в словника, цялото обяснение се нарича речникова статия. На първо място се поставя характеристиката на думата (част на речта, род, спрежение), пр. гръм – с. м. (т.е. съществително от м.р.). След това – ако има стилистична характеристика, тя се добавя (разговорно, диалектно, иронично, укорително и т.н.) – това може да се включи, ако авторът прецени. Ако думата е чужда, може да се посочи нейният произход, от къде е заета. Най-важната част е тълкуването на думата – то най-често става по описателен начин: описва се значението, не се дефинира (дефинира се в терминологичния речник). Например: думата кръчма е дефинирана, като е използвано родовото понятие дюкян, защото там се продава; ресторантът обаче не е кръчма, защото човек не отива в ресторанта да си купи алкохол – там се предлага да се консумира там. Кръчмата обхваща нещо от магазина, но който реши, той и консумира (в миналото по селските кръчми са ходели главно мъжете). Родовото понятие на кръчма е ‘дюкян, в който се продават и се пият спиртни пития (вино, ракия)’, и е даден примерът селска кръчма. Най-близко до кръчма е тълкувана думата механа: там също се сервира алкохол, но се и яде. В селските кръчми също може да се поднесе и нещо за ядене. В класическите кръчми само се пие, като има и нещо за мезе. Не можем да кажем, че това е “магазин”, защото в магазина се продават и други неща. Не можем да кажем, че магазинът за хранителни стоки е кръчма, защото там не се пие. Глаголът мърморя: първото значение е ‘говоря неясно и неразбрано’. Тъй като остава един монотонен шум, който се възприема, без да се вниква в съдържанието, се е получило второ значение: ‘повтарям едно и също нещо, за да изразя недоволство’ – обикновено по-възрастните мърморят на по-младите. Чужда дума, напр. паста (от итал.), същ. име, ж.р., означава: 1. ‘особен малък сладкиш, приготвен (обикновено) от специалист’. На българска почва е получено едно преносно значение: 2. ‘маса, консистенция, която е своеобразна, еднакво хомогенна?’ (паста за зъби, паста за почистване на мебели) – тестообразният вид е дал основание за пренасяне на значението. Енциклопедия България, Автор: колектив от изявени български учени и специалисти от БАН, Софийския университет, други висши учебни заведения, подготвена от Научноинформационен център „Българска енциклопедия“ при БАН, Година: 2021, Издателство Книгомания „Енциклопедия България“ предлага на читателя богата, актуална и проверена информация за Република България – за нейната природа, история, стопанство, наука и култура. Обобщена в тематично подредени и богато илюстрирани обзори, тя рисува пред читателя красотата и многообразието на българската природа, на растителния и животинския свят, проследява многовековната история на българите, потапя го в тяхната богата материална и духовна култура, дава повод за гордост от развитието и успехите на българската наука, литература и изкуство и акцентира върху уникалния принос на България в световната културна съкровищница. През годините с голям авторитет са се ползвали и все още се ползват по-старите издания на НЦ „Българска енциклопедия“, посветени на България: първата национална енциклопедия – „Енциклопедия България“ в седем тома (1978–1996), енциклопедичният справочник на английски език “Information Bulgaria” (1984), дванайсеттомната „Голяма енциклопедия България“ (2011). Разбира се, част от информацията и доста от изводите в тях вече са остарели, така че необходимостта от нова „Енциклопедия България“ е буквално наложителна. Енциклопедията се прави веднъж на всеки десет години, като досега всички издания са били разделени в няколко тома. Последната книга за страната ни например е била 12-томна, докато сегашното издание е първото по рода си, което събира подбрана и синтезирана информация само в едно книжно тяло. Основни събития от новата и най-новата ни история също са намерили място в престижното издание. Събраният материал е дело на дългогодишния труд и задълбочените научни познания и изследвания на изявени български учени и специалисти от БАН, Софийския университет, други висши учебни заведения и от водещи културни институции – автори и консултанти на книгата. Единствена по рода си енциклопедията събира в един том богата съкровищница от достоверни и научно проверени знания и факти за България и българския народ, поднесени по увлекателен и достъпен начин. Това я прави желана и полезна настолна книга за всяко българско семейство. За разлика от другите стандартни енциклопедии, които са по азбучна подредба, „Енциклопедия България“ е структурирана по отделни обзори в общо шест раздела. Еднотомното издание е толкова актуално, че в него присъства и темата за Националния ваксинационен план у нас, както и най-кратко просъществувалото 45-то Народно събрание. В над 872 страници и включени над 2000 снимки, схеми, таблици и диаграми, новата „Енциклопедия България“ компресира факти за: държавното устройство и националната сигурност за природните богатства и климата за науката и образованието за историята и традиционната култура за здравеопазването и социалната политика за спорта и изкуствата за литературата и книгоиздаване Екипът на Научноинформационен център „Българска енциклопедия“ е пресял респектиращо количество източници и статистически данни, за да допълни и осъвремени всички теми. то у нас. Разделът за политическото устройство на страната е разширен и допълнен с имената и фотографиите на всички държавни глави и стига до действащия президент Румен Радев. Включен е и списък с всички министър-председатели и председатели на Народното събрание до наше време. Добавени са също данни от преброяване на населението. В таблици, схеми и диаграми е илюстриран растежът докъм 1985-а (когато ставаме почти 9 милиона) и как падаме под 8 милиона през следващите години. Проследен е естественият прираст на населението до 2018 г. и трайната тенденция смъртността у нас да надвишава раждаемостта, а емиграцията да не стихва – макар и вече по икономически, а не по политически причини. Сред най-интересните факти са тези за българските общности, пръснати по света. Както и таблицата за населението по области, със сравнение между данните за 2002 и 2011 г. Вижда се как столицата почти буквално се превръща в „град-държава“ с над милион и четвърт население, докато градчета като Китен и Клисура падат под 1000 жители. Разделът за българската природа изпълва с гордост от огромното разнообразие от растения, някои от които се срещат само в България. Включена е информация за защитените видове и какви мерки се предприемат за тяхното опазване. Публикувани са изключително красиви снимки на птици в полет. Разделът „История и традиции“ започва от времето преди създаването на Първото българско царство и проследява редица героични епизоди в отделни периоди от съществуването на държавата ни. И не само. В този раздел е описано какво се случва на 9 септември 1944 г., какви са събитията, последвали тази дата и предопределили развитието на страната. Публикувани са снимки от извършените репресии, включително и от Народния съд над бившите регенти и опозиционни лидери като Никола Петков. Годините на прехода след 1989 г. дават силно отражение и върху икономиката и стопанството на България, чийто научен анализ, подплатен с цифри и данни, е намерил място в обзор „Стопанство“. В икономическия отдел се дават анализи на икономиката, на нейното развитие с днешен поглед и се прави сравнение между различните периоди. Съвременните политици също присъстват, дадени са списъци на всички президенти, включително и сега действащия както и на всички министър-председатели и председатели на Народното Събрание, като в самия текст се споменават с кратка информация. Специално място е отделено на постиженията на българските учени в сферата на изобретенията – като се започне от откритието на Георги Наджаков за фотоелектретното състояние на веществото, поставило началото на копирната индустрия, премине се през изобретяването на легендарния калкулатор „Елка“ и се стигне до първата в света космическа оранжерия, създадена от български учени. Споменат е фактът, че през 1979 г. България е третата страна в света – след САЩ и СССР, която произвежда космически храни. В раздел „Изкуство и култура“ са проследени най-значимите произведения в сферата на изкуствата и литературата у нас. Обзор „Литература“ е илюстриран с цитати от емблематични произведения на българските класици. Проследена е в развитие и идеята за съхраняване на културно-историческото ни наследство от края на XIX век до днес. Не са пропуснати постиженията на българските архитекти, историята на българския театър – от „Многострадална Геновева“ до „Улицата“ на Теди Москов, развитието на киното – от първия домашно направен филм до най-новата ни номинация за „Оскар“ – на Мария Бакалова през 2021 година. Включена и сегашната нова вълна в киното и филмовите ни успехи по света – като заглавия „Снимки с Юки“ и „Ага“. Отбелязани са и последните за сега български имена, включени във финалното състезание за наградите на Американската Филмова Академия – Тео Ушев и Георги Господинов с късометражната анимация „Сляпата Вайша“ и толкова бурно обсъжданата напоследък Мария Бакалова – първата българска актриса номинирана за „Оскар“ за най- добра поддържаща женска роля (за участието в комедията „Борат“ 2). В края на енциклопедията са представени движимите и недвижимите културни ценности и културни практики, включени в листата на ЮНЕСКО, с които България се гордее пред света. В „Енциклопедия България“ информацията е групирана в тематични обзори, които обхващат всички области на живота в България в тяхната пълнота и завършеност – природа, история, стопанство, наука и култура. Библиография: 1. Българска лексикология и лексикография Автор: Василка Радева Година: 2017 Издателство: Изток - Запад 2. Т. Благоева, Д., С. Колковска. Динамика и иновационни процеси в българската лексика в края на ХХ и началото на ХХI век. – В: Крумова-Цветкова, Л., Е. Пернишка (ред.). Българска лексикология и фразеология. 2013. Българска лексикология. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, с. 215 – 394. 3. Чоролеева, М. Българската лексикография и класификацията на речниците. // Лексикографията в началото на XXI в. Доклади от Седмата международна конференция по лексикография и лексикология (София15 – 16 октомври 2015 г.). София: АИ „Проф. Марин Дринов“, 2016 4. Зидарова, В. Лексикология на съвременния български език. Пловдив: Контекст, 2009. Изтегляне 1.56 Mb. Сподели с приятели:
|