разделят на:
Енергийни – парогенератори, от които се получава пара за производство на електрическа енергия;
Промишлени – парогенератори, които произвеждат пара за технологични нужди в промишлеността;
Отоплителни – малки парогенератори, които се използват в бита за отопление на сгради;
Утилизационни – парогенератори, които използват отпадна топлина от промишлени предприятия, която в отделни случаи може да служи за производство на пара;
Водогрейни – това са съоръжения, които се строят за топлофикационни нужди, в които водата се нагрява без да се изпарява. Това са т. нар. водогрейни котли;
Електрически – парогенератори в които електрическата енергия се превръща в топлинна. Този тип парогенератори е характерен за страни с евтина ел. енергия (най-често получавана на основата на водни централи).
Критерий: Според начина на движение на водата и паро-водната смес в изпарителната система:
Парогенератор с естествена циркулация (фиг. 1.3-а) – В този тип парогенератори водата се подава с подхранваща помпа 7, преминава през економайзера 1 и постъпва в барабана 4. От тук започва нейното движение в изпарителния контур, който се състои от не нагрявани низходящи тръби 3, долен колектор 5 и нагрявани възходящи тръби 2. Описаната затворена система 4-3-5-2 се нарича контур с естествена циркулация. Движението на водата в този контур се осъществява под действието на движещ напор p, който представлява разлика между теглото на стълба вода, запълващ низходящите тръби и теглото на стълба паро-водна смес във възходящите тръби т.е.
(5.1)
p H( в см )g
, Pa
където: H – височината на циркулационния контур, определена между осовите линии на барабана и колектора, m;
в и см
- плътността на водата и средната плътност на паро-
водната смес, kg/m3;
g – земното ускорение.
Фиг. 1.3 Основни схеми за получаване на пара в парогенераторите
От казаното до тук става ясно, че движещият напор на контура възниква само при нагряване на възходящите тръби от газообразните продукти на горене и изчезва при прекратяване на това нагряване.
В барабана паро-водната смес, която излиза от възходящите тръби се разделя на пара и вода. Парата отива за прегряване в паропрегревателя 6, а водата постъпва отново в низходящите тръби и процесът се повтаря. При еднократно преминаване през контура се изпарява само 5 20 % от водата. Очевидно в изпарителния контур на парогенератор с естествена циркулация се движи вода, чието количество превишава няколко пъти паропроизводството му. Отношението на количеството циркулираща вода Gв към количеството на образувалата се пара D за единица време се нарича кратност на циркулация:
Сподели с приятели: |