„Да се завърнеш в бащината къща“ Творбата е позната и със заглавието „Скрити вопли”.
|
елегия
|
2 части +заключително двустишие (поанта)
Поанта – (от фр. острие) – заострен момент; сентенция, която съдържа художественото послание; кулминация
|
А) лирически говорител
- разпънат между копнежа по уюта на родния дом и реалния свят
- обърнат към майката, която единствена може да даде безусловна любов
- нарича себе си „печален странник“ – усещане за живота като скиталчество
Б) фигурата на майката – типични характеристики на майката (пресрещането на прага, плахата радост, безсилното рамо, благата усмивка)
|
А) човекът е обречен да страда сред отломките на разглобеното си земно настояще, сред хаоса на отнемащите живот „тук” и „сега”;
Б) остават мечтанието и копнежът, своеобразното пътуване на Душата към спомена, към Дома - свят на Светлината, Хармонията и Спасението.
НО! Невъзможно е бягството от потискащата действителност чрез спомена или мечтата
|
