ПЕЙО ЯВОРОВ (1878 – 1914) И БЪЛГАРСКИЯТ СИМВОЛИЗЪМ
Истинското име на поета е Пейо Тотев Крачолов. Псевдонимът Яворов му го дава Пенчо Славейков
Основоположник на българския символизъм; част от кръга „Мисъл“
Двата периода в творчеството на Яворов
1. Социална, реалистична поезия – „Градушка“, „На нивата“, „Заточеници“, „Арменци“ 2. Символистична, индивидуалистична поезия- „Песента на човека“, „Маска“, „Две души“; „Сенки“, „В деня на синята мъгла“ и
3. Любовна поезия – „Ще бъдеш в бяло“, „Две хубави очи“, „Стон“
„Арменци“ творбата е написана през 1899 г.; арменските бежанци, които пристигат на гара Скобелево,
принудени да напуснат родината си след безчовечното потушаване на въстанието им през 1896 г.
Темата за страданието, което търси забрава
Темата за страданието, което прелива в бунтовно чувство
Основни мотиви „пият“; „пеят“ – носят противоположни значения
а/ „пият“ – страдание, което търси забрава, успокоение
б/ „пеят“ – страдание, но което носи бунт, съпротива
в) сливане на двата мотива в последната строфа
„В часа на синята мъгла“ едно от последните стихотворения, публ. В сп. „Художник, 1909г; вкл. в стихосб. „Подир сенките на облаците“; посветено на неговите племенници (деца на сестра му Екатерина
Философско стихотворение
3 строфи от 12 стиха; разкрива кръговрата на живота – детството, зрелостта, смъртта
Самовглъбеният лирически аз(герой)- самотен, изпълнен със съмнения, разочарования; с тъжно предчувствие, пророчество за бъдещето на децата
