Естеството и ценността на правата Джоел Файнбърг
Изтегляне 20.13 Kb.
|
|
Естеството и ценността на правата Джоел Файнбърг Файнбърг разкрива тезата си относно естеството на правата в труда си, използвайки фикционален модел на общество, в което да „не съществуват“ права. Поставям „не съществуват“ в кавички, защото, както ще стане ясно с разгръщането на анализа, същинското отсъствие на права е невъзможно. Ще започнем със синтезирано представяне на разгледания от автора, т.нар. Неград. За да се компенсира отсъствието на права, в Неград хората са извънредно добродетелни, милосърдни, съчувствени и доброжелателни, доколкото позволят границите на човешката природа. За удържането на стойността на действията, авторът въвежда и кантовото понятие „морална стойност“ на действието, като най-висша такава, което води със себе си деянието, изискано от дълга (duty). За да снеме, възникващото в последствие, противоречие, а именно- логическата корелация между задължения и права, Файнбърг ограничава етомологичното значение на дълга (duty) до морално задължителни действия, но недължащи се някому. Следващо допускане се отнася до личната заслуга. Независимо от естеството на действие, в този имагинерен свят, всякаква форма на възнаграждение (включително и дали изобщо да има такова) към извършителя ще е доброволно от страна на реципиента. Тоест извършителят не може да изиска каквото и да било възнаграждение, нито да възроптае, ако не получи, а само да бъде благодарен, ако му бъде дадено такова. От своя страна последващите действия на реципиента ще се уповават на моралния му дълг, а не на задължение, изискано от правата на отсрещния човек. Въпреки всичко изброено, няма как да съществува сложна социална система, без каквото и да е наличие на права. Затова такива все пак биват въведени, но те се притежават от Бог или някакъв суверен, подчинен нему. Което означава, че за функционирането му е необходим т.нар. монопол на суверена върху правата, откъдето ще изходят и делегирани органи1 изискващи подчинение и рестриктиращи при неподчинение. Сега следва да бъдат изведени основните акценти на автора за важността на правата и защо те са необходими. Предявяването на претенции, отсъстващо, както стана ясно, в Неград. Това е „сложен вид дейност, регулирана от правила“, а предметът на действието на предявяване е право-претенция. От тук до края на статията авторът се концентрира върху различаването на правата от претенциите и дефинирането им. Започвайки с етимологичното разграничение между: предявяването на претенция върху... (making claim to…)2, претендирането, че... (claiming that…)3 и притежаването на претенция (having a claim)4. Според тезата на Файнбърг на първо място трябва да имаме претенция, от която да изходят действията на последващото предявяване или претендиране. Тук се появява правото и свидетелството за него, което е доказателство за валидността на претенцията. Оттук той диференцира с анализа си и с примери правото от претенцията. Ще си позволя само да изведа аргументите му, без да навлизам в подробности с обясненията, които той е дал. Претенциите, за разлика от правата, се различават по степен, да имаш претенция, означава да имаш доказателства, заслужаващи разглеждане; човешките нужди и потребности са претенции, но и „перманентни възможности за права“; правата са „валидни претенции“ (и в юридически, и в морален аспект). Накрая ще изведа допълнително заключение, което се формира от текста, а именно, че самоуважението и уважението на други човешки същества е пряко свързано с възможността за предявяване на претенции. По мое мнение, Файнбърг допуска пропуск, когато свързва директно притежаването на права с човешкото достойнство и уважение. Подкрепям тезата, представена и в послеписа, че имането на права е абсолютно недостатъчно. Необходимо е човек както да ЗНАЕ правата си, така и да може ДА ГИ ПРИЛАГА. За пълноценността и качественото функциониране и развитие на обществото и индивидите в него, правата са абсолютна необходимост. Последствие знанието за тях, водещо до разбирането им и правилното им прилагане от отделните индивиди. С това се има предвид зачитането на чуждите права и съвестното прилагане или отказване5 от собствените такива, в името на общото благо или от великодушие към другиго. 1 Изяснение с цитат: „тези посредничещи вишестоящи не притежават права-претенции спрямо своите подчинени, а само юридическа власт да създават задължения за подчинените към монополистите, притежатели на права, и съответно юридическата привилегия да налагат наказания от името на тези монополисти.“ 2 „да се подаде иск или да се дири въз основа на предполагаемо право; да се изисква като дължимо“ 3 „… Когато например претендирам пред други хора, че зная нещо, аз не просто твърдя това, а по-скоро: „налагам моето предполагаемо знание на тяхното внимание като изисквам то да бъде признато, да бъде отчетено по подходящ начин от засегнатите...” 4 „ … да притежаваме претенция [having a claim] представлява това да сме в положение, от което можем да предявим претенция, т.е. да предявим претенция върху [to make claim to] или да претендираме, че [to claim that]. 5 Тук се има предвид отказ за предявяване на претенция. С уточнението, че това важи само за права-претенции с пълни свободи. Изтегляне 20.13 Kb. Сподели с приятели:
|