Евангелието на Луцифер
Допълнение, 17 май 2009 г
Изтегляне 4.15 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ЕМОЦИОНАЛНА АЛХИМИЯ, emoc intelig
| 5. Допълнение, 17 май 2009 г. Съветът получи сведения за ръкопис, открит в Киев, който би могъл да хвърли светлина върху съдбата на монаха Якоб. Ако текстът, понастоящем притежание на норвежкия археолог Бьорн Белтьо, бъде окачествен като трета част от „Евангелието на Луцифер“, следва да бъде изведена следната хипотеза: Монахът Якоб трябва да е загубил ръкописа в или в близост до Константинопол. Бил е спрян от войници на служба при император Константин Велики или нападнат от разбойници. Възможно е ръкописът да е намерил пътя до библиотеката на регентите в Източната Римска, по-късно Византийска империя. 214 След битката при Стиклестад през 1030 г., бъдещият крал на норвежките викинги Харалд Хардроде [11] бяга в Гардарике [12] , а по- късно в Миклагорд [13] . Тук постъпва на служба при императора на Византийската империя, който има свое поделение от скандинавски наемни войници [14] . Харалд Хардроде служил при варягите седем години и бил провъзгласен за главнокомандващ на поделението. Когато напуснал Византия, той бил безмерно богат. Не само предвождал грабителски походи в Африка, но си присвоил и големи богатства от тези в императорския дворец [15] . Ето защо допускаме, че той — съзнателно или по-скоро не — може да се е сдобил с третата част от „Евангелието на Луцифер“. Харалд бил близък приятел на княз Ярослав от Киев [16] и се оженил за дъщеря му [17] . Приема се, че е оставил ръкописа в Киев, тъй като писарите им били по-опитни от сънародниците му норвежци. Тази хипотеза донякъде би могла да получи подкрепа и от факта, че Харалд Хардроде впоследствие започва да употребява трикветрата като свой знак. Трикветрата е символ, присъстващ в ръкописа. Ако хипотезите ни са верни, версията е в притежание на норвежкия археолог Бьорн Белтьо. Предприети са действия, за да се осигури на Съвета достъп до тази версия. [1] Коптският заемал основно място като писмен и устен език в Египет от II до XIII век. — Б.а. ↑ [2] Никея (Nicaea), днес се намира в Турция и носи името Изник (Iznik). — Б.а. ↑ [3] Арианството постулира, че след като Христос е създаден от Бога, то синът не може да бъде божествен колкото Отца. Вселенският събор в Никея отхвърля този възглед и полага основите на доктрината за Светата троица. Император Константин подкрепял арианците, които загубили гласуването. — Б.а. ↑ [4] „Вярваме в Единия Бог Отец, Вседържател, Творец на всичко видимо и невидимо“ и т.н. — Б.а. ↑ [5] Великден се пада в първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Определението било важно най-вече, за да се прави разлика между християнския Великден и еврейския празник Пасха. — Б.а. ↑ 215 [6] Апостолският събор — или съборът в Йерусалим през 50 г. от н.е. — не се смята за толкова представителен. — Б.а. ↑ [7] Евсевий Кесарийски (пр. 250–340), епископ, често наричан баща на църковната история. — Б.а. ↑ [8] Коптската църква в Египет е едно от най-ранните организирани религиозни общества на християнството. Основана е от евангелист Марко около 42 г. от н.е., няколко години след разпъването на Христос на кръста. — Б.а. ↑ [9] Александър Александрийски (патриарх на Александрия 313– 326). Патриархът на Александрия е глава на коптската православна църква и следва апостол Марко, както католическият папа следва апостол Петър. — Б.а. ↑ [10] Франция. — Б.а. ↑ [11] Крал Харалд Хардроде (1015–1066) крал на Норвегия от 1046 до 1066 г., когато пада в битката при Стамфорд Бридж е полубрат на норвежкия крал, покръстил свети Улоф Харалдсон (995–1030). — Б.а. ↑ [12] Общонордското понятие отговаря на района около руския град Новгород и украинския Киев. — Б.а. ↑ [13] Константинопол/Истанбул. — Б.а. ↑ [14] Варягите стражари. Тази практика била толкова разпространена, че в родината си воините получили собствено име: веринги. — Б.а. ↑ [15] Според византийските порядки стражарите можели да се снабдяват с богатствата в двореца при смърт на император. По време на службата на Харалд умират не по-малко от трима императори. — Б.а. ↑ [16] Ярослав I (978–1054), с прозвището Мъдри, управлява Киевска Рус като княз в годините 1019–1054. — Б.а. ↑ [17] Елисавета Ярославна (р. между 1021 и 1023), по-късно кралица Елисив. Омъжена за Харалд Хардроде в годините 1043–1066. — Б.а. ↑ |