Евангелието на Луцифер

246
не навън. Съвсем малко се сещат за миризмата. Острата, металическа смрад. Чувствителен съм към миризми. Бях усетил вонята на кръв дълго преди да отворят вратата на коридора с килии. През цялото време се опитвах да дишам през устата.
Девет от труповете лежаха на леглата си. В смъртта си изглеждаха така, сякаш спяха. Някои бяха сключили ръце върху гърдите си. Един лежеше с широко зейнала уста като застинал в беззвучен писък. Друг се взираше празно във въздуха. Сякаш за да им попречат да се втурнат към вратата, веригите все още ги приковаваха към стената. Затворническите униформи бяха накъсани на ивици и захвърлени в ъгъла.

247
2.
— Всички врати — уверяваше ни началникът на охраната, —
бяха здраво заключени, когато открихме мъртвите по време на обиколката за закуска в седем и половина.
Бяхме се преместили в стаята за пазачи в коридора с килиите.
Миризмата на кръв проникваше чак дотук.
— Възможно ли е да са се избили помежду си? — попитах.
— Вратите бяха заключени отвън. С два ключа.
— Ами ако някой е успял да се сдобие с ключовете?
— Невъзможно!
— И все пак ако?
— В килиите няма оръжия, никакви ножове, дори ножчета за бръснене.
— Колко души са били дежурни през нощта?
— Три отряда пазачи. Осемнайсет въоръжени мъже. Двама в коридора. Четирима в стаичката. Шестима в задния двор. Шестима на улицата.
— Възможно ли е някой да е успял да се промъкне покрай охраната, да проникне в заключените килии, да избие монасите, пак да заключи вратите и да изчезне?
— Не.
— Това означава, че пазачите трябва да са били замесени?
— Никога! Това са отбрани мъже. Лоялни. Доверени.
— Професионални войници?
— Най-добрите.
— Всеки наемен войник може да се подкупи…
— Не и моите хора!
— … ако цената е достатъчно висока.
— Отказвам да слушам тези обиди.
— Разпитани ли са?
— Разбира се. Всички, които са били дежурни през нощта, все още са по местата си. Ако стояха зад убийствата, отдавна да са избягали.

248
— Освен ако не са останали, за да не бъдат заподозрени те самите.
— Не само, че сте невероятно подозрителен, а сте и безподобен интригант.
— Кога са умрели?
— Според предварителната преценка на лекаря всички са издъхнали около 5 — 5:30 сутринта.
— По изгрев — обади се КК. — Тогава дракулсънджейците отнемат живота на жертвите си. На зазоряване, по съмване, в проблясъка, между нощта и деня.

249
3.
В навалицата от пазачи, лекари и следователи един човек се набиваше на очи. Беше пълен, с рехава коса, бяла риза и синя вратовръзка с монограм. Въпреки увисналия корем, бръчките,
изтънялата коса и потните кръгове под мишниците, той приличаше на пакостливо момченце, току-що покатерило се в дървената къщичка на бука, откъдето планираше нова серия бели в махалата.
— Марк! — викна му КК.
Марк страдаше от задух и се движеше толкова рязко, че изглеждаше като фигурка от филм, заседнала в прожекционния апарат. Когато се обърна и забеляза КК през омазаните стъкла на очилата си, той грейна с цялата си закръглена приветливост. Сякаш клането не го засягаше.
— Това е Бьорн — обясни КК. — Бьорн Белтьо.
— А, археологът! Човекът с ръкописа! — Марк срещна погледа ми с преливаща усмивка и си стиснахме ръце. — Маркус
Вандерлейден III. Повечето ме наричат Марк. Същото е. Дядо ми бил кръстен на Марк Аврелий. Аз да си кажа. Знаеш ли го? Императорът?
Марк Аврелий Антонин Август! — Той оповести името толкова високо и тържествено, че доста от пазачите му хвърлиха кисели,
сънени погледи. — Не обръщай внимание на това трети. Баща ми е сноб. Единствената причина да бъда кръстен на дядо, е, че винаги си мечтал да има син на име Маркус Вандерлейден the fucking III. Като че ли съм крал. Надяваха се да поема банката, а аз взех, че разтърсих цялото проклето, префинено родословно дърво от прекрасните му там корени чак до аристократичната корона, като записах международна политология и се хванах с публична администрация. Още не могат да преодолеят шока. Ето ти и цялата ми житейска история накратко.
— Какво правиш тук? — попитах.
— Тук? Тук в затвора? Тук в Рим?
— Марк е от моя щаб — обясни КК. — Той…
Прекъсна го някакъв вик.
— Господин Колинс? — Началникът на охраната махна на КК да отиде при него в клетката на примипила.

250
— Е, какво правиш тук, в затвора?
— Добър въпрос. Дяволски добър въпрос. Какво, по дяволите,
правя тук? — Той се замисли, сякаш въпросът бе породил екзистенциална мистерия. Най-сетне изглежда се осъзна. — Трябва да ти покажа нещо.
Той ме завлече в първата килия. Монахът с големия нос лежеше като в спокоен сън сред локва съсирена кръв. Гол. Кървав. Блед. Не изглеждаше особено истински. Сякаш трупът му бе заменен с кукла.
Тъй като стените на килията бяха омазани с кръв и впечатленията бяха тъй потресаващи, аз забелязах думата едва когато проследих погледа на Марк.
На стената някой бе нарисувал трикветра и с големи, ръкописни букви бе изписал с кръв:
„SFANT“
Полази ме чувство на страх и отвращение.
Кой бе написал думата? Монахът — преди да умре? Убиецът?
— Същите думи ги има във всички клетки — обясни Марк.
— Какво са написали?
— Не знам. Различни неща.
— Които означават?
— Още нямаме представа. Трябва да ни ги преведат. Мислим, че е румънски. Монасите са написали послание със собствената си кръв,
преди да умрат.
— Защо?

251
— За дракулсънджейците всичко, изписано с кръв, носи сакрален смисъл. Кръвта е свещена. Формулирайки послание,
написано с кръвта на много умиращи, те увеличават силата на молитвата. По същия начин в християнската вяра се смята, че молитвата на събралата се енория тежи повече пред Бог. Ела!
Във втората клетка лежеше монах с извърнато към вратата лице,
сякаш за нищо на света не му се искаше да пропусне реакциите на влизащите. Физиономията му бе застинала в безумна гримаса: очите диво ококорени, устните дръпнати назад, оголили зъбите. На стената бе написал:
„SANGE“
Стичащата се от буквите и трикветрата кръв бе образувала тъмночервени нишки.
— Доста зловещо, а? — измънка Марк.
— Първо „сфънт“. После „съндже“. Манастирът им се казваше
„Сфънт съндже“.
— Вярно. На румънски означава нещо от сорта на Свещена кръв.
Единствено килията на примипила бе недостъпна, тъй като следователите работеха там. Аз и Марк записахме различните думи,
докато влизахме от килия в килия. Накрая разполагахме със следния списък — всяка дума бе следвана от трикветра:
„SFANT SANGE MAESTRU SATANA

252
DORMI CADAVRU PIRAMIDA TREZI
HARGA-MË-GIDDO-DOM“
— Какво ти говорят тези думи? — попита Марк.
— Не много, освен свещена кръв. Предполагам, че Satana е
Сатаната. Harga-mё-giddo-dom означава Страшния съд.
„Но защо пък точно тези думи — тези безсмислени думи?“,
питах се аз. „Защо не са написали кой ги е убил?“ Този въпрос ме наведе на едно внезапно и безумно прозрение. С неохота отгатнах какво се бе случило. Погледнах към Марк.
— Май и ти разбираш какво е станало?
— А ти?
— Така мисля.
— Трябва да си поговорим. Можеш ли да дойдеш в посолството след няколко часа?
— Посолството?
— Там работя.
— Дипломат ли си?
— Да си кажа право, работя в ЦРУ.

253
4.
— Бьорн…
Ако един вик може да бъде наречен колеблив, то това беше колеблив вик.
КК стоеше пред килията на примипила. В гласа му долових странна нотка. Сякаш имаше лоша новина, която предпочиташе да ми спести. Махна ми да отида при него, стисна ме нежно за ръката и ме въведе в килията.
Каталептичният спазъм е един от неприятните феномени в съдебната медицина. Човек, който умира при екстремно физическо или емоционално напрежение, може да се скове и да остане вкаменен в изкривената поза от мига на смъртта.
Примипилът беше единственият от десетимата монаси, който не лежеше на леглото си. Вместо това бе коленичил в молитва.
Ето как бе умрял — гол, коленичил, молещ се — а кръвта шуртяла от тялото му. Така бе застинал. Главата му беше извърната нагоре. Сякаш търсеше с поглед бога или дявола, на когото бе посветил живота си. Коленете му бяха на пода. Лактите — на дюшека.
Дланите с дългите му пръсти бяха притиснати една в друга. Устата зееше наполовина отворена. Доближех ли ухо до устните му, сигурно щях да чуя отгласа на последната му молитва…
На стената, почти скрити сред произволните шарки на кръвта,
забелязах трикветра и шест думи върху бежовата боя.
КК обхвана рамото ми с ръка. Като баща.
Дълго време стоях там, зачетен в думите:
„BJORN BELTO
MANUSCRIS!
ACUM!

254
Ave Satanas!“

255

Изтегляне 4.15 Mb.

Сподели с приятели: