Евангелието на Луцифер

346
ключалка.
В природата съществуват две тактики за оцеляване. Ответна атака. Или да се преструваш на мъртъв.
Аз съм от втория вид.
Ако бях по-силен, по-смел и по-корав, ако очилата ми не бяха на масата на половин метър от мен, то може би — може би — щях да се хвърля от леглото, да се претърколя по пода, да скоча на крака и да забия пета в ченето на монаха, който по всяка вероятност стоеше на прага и изгаряше от желание да ми източи кръвта.
Аз обаче не съм силен. Нито смел. Нито пък имам особено развити умения по кикбокс и неутрализация на врагове.
Затова останах легнал. Скован и уплашен. С надеждата, че каквото и да ме бе събудило, бе просто недоразумение. Грешна стая.
Нещо такова.
Чух изщракване.
Свистене…
Съскане…
А после нищо.

347
2.
— Бьорн, синко!
Гласът на татко. На дванадесет години съм. Зървам го високо горе на скалата. Изглежда все едно е залепен за нея. За тялото му са закрепени зелени и сини въжета, подобни на жици с ток.
— Бьорн, синко!
Гласът му е настоятелен.
Мама ме плясва през лицето. Сякаш съм направил нещо лошо.
— Бьорн, синко!
Със светкавично движение, което никога не свършва, татко се извърта и се освобождава от въжетата. Подобно на птица, или може би на ангел, той разтваря криле и се понася във въздуха.
Мама пак ме шляпва.
— Бьорн, синко!
Крилете му плясват.
Той пада.
Надолу в сипея.
— Бьорн, синко! — вика татко.
Макар да е мъртъв.

348
3.
— Бьорн!
Стряскам се и отварям очи. Нищо не виждах. Просто силует в мъглата.
Монасите? Напрегнах очи. КК. Седеше на леглото ми.
— Бьорн! Буден ли си, Бьорн!
Докопах очилата.
Зад него стоеше Дик Стоун заедно с четири камари мускули от щаба по сигурността. Всичките бяха закрили носа и устата си със снежнобели кърпички.
— Бьорн! — извика отново КК.
— Какво се е случило? — попитах аз. Поне това исках да кажа.
Думите, които се изтърколиха от устата ми, звучаха приблизително така: ао… е е… ууо? Усещах езика си скован и безжизнен. Сякаш някой зъболекар се бе олял с упойката.
— И мен посетиха — обясни КК. Не изглеждаше особено бодър.
— Кой? Какво е станало? — Ой?… аао… е… аао?
— Упойващ газ. Събудиха ме преди десет минути. Преровили са стаята ми. Вероятно и твоята също. Само че не са открили това, което търсят.
— Ръкописът! — Излезе нещо като ъкопиа.

349
4.
С КК имахме нужда от цял ден, за да се съвземем. Невероятно е какви медицински чудеса можеш да извършиш с душ, малко аспирин,
десет литра леденостудена вода и маса сън.
Същевременно щабът по сигурността не щадеше сили в разследването. Доста от лично подбраните от Дик Стоун сътрудници имаха опит от ФБР или тайните служби. Убийството и газовите атаки се разследваха тактически и технично. Събираха пръстови отпечатъци и ДНК проби. Проверяваха алибита. Разпитваха потенциални свидетели.
Никой не бе видял нищо. Никой не беше чул каквото и да било.
Поръчаните от КК магнити пристигнаха със самолет рано на същата вечер. Нито той, нито пък аз бяхме в състояние да ги изпробваме.

350

Изтегляне 4.15 Mb.

Сподели с приятели: