Европейски съвет председател



Дата13.04.2017
Размер112.72 Kb.
#19086











ЕВРОПЕЙСКИ СЪВЕТ
ПРЕДСЕДАТЕЛ





BG

Париж, 13 март 2012 г.

(OR. fr)





EUCO 48/2/12 REV 2




PRESSE 109

PR PCE 40






Растеж и заетост в Европа и във Франция:
към един конкурентоспособен континент“
реч на председателя Херман ван Ромпьой
на конференцията на AFEP и „Le Monde“
под надслов „Предизвикателствата на конкурентоспособността“ — Carrousel du Louvre, Париж





По време на изказването си днес в Париж по темата за „Предизвикателствата на конкурентоспособността“ в рамките на симпозиум, организиран от Френската асоциация на частните предприятия (AFEP) и вестник „Le Monde“, председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпьой призова Европа да бъде в още по-голяма степен континентът на качеството:

Конкурентоспособността вече не е само национален проблем, тя се превърна във въпрос от европейска величина. (...) Простата аритметика показва, че в рамките на Съюза няма как всички държави да бъдат нетни износители... И по същия начин няма как всички да сме отличници във всички области. Спрямо останалия свят обаче положението е различно. Заедно ние можем да имаме най-добрите резултати в света! (…)



Не бива да се пренебрегва връзката между развитието на цените и разходите за заплати и това на производителността. Но едно нещо трябва да е ясно: като се има предвид международната конкуренция, Европа може да „пусне кепенците“, ако за спасението си трябва да разчита само на намаляването на разходите за труд. Това е очевидно. Най-силният ни коз е неценовата конкурентоспособност — способността ни да произвеждаме несравнимо качество и да се приспособяваме към потребностите на бързо развиващите се пазари. Нашите усилия трябва да се съсредоточат върху нея. А докато се приспособяваме към днешния свят, трябва да останем верни на себе си и повече от всякога да бъдем континентът на качеството! Запазената марка на един определен начин на живот, на вкуса и на стила, на отворените социални отношения, на опазването на околната среда, на усета към прогрес. Трябва да насочим своята амбиция за иновации задължително в тази посока. (…)

Можем да го направим: трябва да минем в атака; трябва не само да опазваме, но преди всичко да новаторстваме. „Всичко от индустрията, всичко за нея“, е казал Сен-Симон преди два века. Днес той би казал: „Всичко от иновациите, всичко за тях!“

Докато ние сме тук днес, Европа се намира в особен и парадоксален момент от своята история — в период на тревога на фона на небивал успех. Да, успех, защото нашият континент — нека не се страхуваме да го кажем — е най проспериращият, най-свободният и най-стабилният регион в света.

Естествено, и аз съм чел „Кандид“: не всичко върви по най-добрия начин в най-добрия от възможните светове. Фактът обаче, че в Европа половин милиард мъже и жени живеят в мир в рамките на съюз от 27 невраждуващи държави представлява безпрецедентен успех в историята на човечеството, за който ни завижда целият свят.

Нашият дял от световното население е 7 %, но въпреки това ние произвеждаме 20 % от световното богатство, тоест повече от САЩ и равно на Китай и Индия взети заедно. Цифрите са още по-красноречиви, ако говорим за нивото на доходите на глава от населението — нашите жители печелят средно четири пъти повече, отколкото в Китай, и почти десет пъти повече, отколкото в Индия. Понякога е добре да си припомняме някои прости истини.

И все пак. Все пак много европейци се притесняват, притесняват се за работата си и за работата на децата си, за бъдещето на нашите общества в променящия се свят. Вярно е — макар и през последните седмици да стигнахме до повратна точка — че настоящата криза в еврозоната засегна образа ни пред света. Метафората на залязващото слънце тук и на изгряващото слънце другаде се радва на успех.

Думите „Китай“, „Индия“ и „Бразилия“ са сами по себе си израз на предизвикателството от гледна точка на икономическия растеж. Ръст от порядъка на 8, 9, 10 % другаде е шокиращ на фона на далеч по-скромните 3, 2, 1 % тук. Дори и ако разглеждаме тези цифри в контекст, тъй като развитите икономики като нашите очевидно няма как да отбелязват толкова голям ръст на глава от населението, колкото бързо развиващите се икономики, тази разлика все пак дава храна за размисъл... Тя обяснява и безпокойството относно бъдещето на нашите икономики, на нашите работни места и на нашата конкурентоспособност.

Това ме навежда най-вече на мисълта как постепенно осъзнаваме, че животът на децата ни няма автоматично да бъде по-добър от нашия. Достигнали ли сме връхната точка? Това би било обрат, след като дълго време напредъкът, растежът, идеята, че с всяка година „сме по-добре и имаме повече“ са определяли структурата на обществата ни и очакванията на хората.

В този смисъл разликата — иначе незначителна от икономическа гледна точка — между ръст от 0 % и ръст от +1 % означава нещо повече, а именно известна загуба на посока, на смисъл. Преминаваме от количеството към качеството. За безработните и особено за младите сред тях тази липса на перспектива е същевременно по-осезаема и по-екзистенциална. Да вземем например движението на „недоволните“, на младите „ядосани“ хора. То е вик на отчаяние, нямащ нищо общо с т.нар. „криза на цивилизацията“ от май 1968 г., тоест в средата на „славните тридесет години“, златният период на икономически растеж... Ето защо темата на днешната конференция, „предизвикателството на конкурентоспособността“, не засяга единствено икономиката: става въпрос за вярата на всеки един от нас в бъдещето. Въпрос от изключително политическо естество, ако може така да се каже.

Защо трябва да са конкурентоспособни нашите икономики? Тук също е добре да си припомним някои очевидни истини. Конкурентоспособността не е самоцел. Тя означава да се създадат растеж и работни места, да се поддържа и подобрява начинът ни на живот, да се запази европейският социален модел, с необходимите реформи, разбира се.

Икономиката е сферата на обмена, на избора и на предпочитанията и следователно е сферата на относителното, а не на абсолютното. Конкурентоспособността се изразява в сравнението с нещо друго, било то продукт, услуга, отрасъл, държава или континент. Ето защо всеки — всеки човек, всяка икономика — използва таланта си и мобилизира силите си, за да накара другия да купи произведеното или предлаганото от него.

При държавите от Европейския съюз трябва да се прави разлика между външната конкурентоспособност, тоест спрямо останалия свят, и вътрешната конкурентоспособност, тоест тази между нас и в частност между държавите — членки на еврозоната, където явните и постоянни различия в конкурентоспособността могат да подкопаят стабилността на еврозоната като цяло.

По време на кризата в Гърция видяхме (болезнено) как загубата на конкурентоспособност в една страна може да разклати доверието на пазарите и в други европейски държави. Случаят на Гърция разкри проблемите в Португалия и другаде, което застраши финансовата стабилност на цялата система. Никой управляващ не би искал да се озове отново пред същата пропаст. Ето защо конкурентоспособността вече не е само национален проблем, тя се превърна във въпрос от европейска величина. Това беше още един пример за европеизирането на националните политики, макар че доскоро имаше опасения за повторно национализиране на европейските политики.

Загрижеността е предимно за нашата външна конкурентоспособност спрямо останалия свят. В действителност, простата аритметика показва, че между нас, в рамките на Съюза, няма как всички държави да бъдат нетни износители... И по същия начин няма как всички да сме отличници във всички области.

Спрямо останалия свят обаче положението е различно. В Европа трябва да увеличим нашето средно ниво, да имаме сближаване в положителна посока на икономиките, за да бъдат 27-те по-конкурентоспособни спрямо останалите. Заедно ние можем да имаме най-добрите резултати в света! А това е важно. За да може Европа да продължи да тежи на своето място в света като проспериращ, стабилен и свободен континент, като притегателен център за съседните държави, като сила, готова да защитава и утвърждава своите ценности и интереси по света.

Можем да го направим! Нека не се ограничаваме да играем само в защита, нека преминем в атака. Трябва не само да опазваме, но преди всичко да новаторстваме. Който не напредва, отстъпва. Европейските страни имат забележителни предимства, но сме изправени и пред големи предизвикателства. Нека разгледаме още една добре позната разлика, а именно тази между ценовата и неценовата конкурентоспособност.

На първо място „ценовата конкурентоспособност“, която, макар и да не е всичко, не трябва да се пренебрегва. Тук определяща е връзката между развитието на цените и разходите за заплати, от една страна, и производителността, от друга. Това е така както в частния, така и в обществения сектор.

През изминалото десетилетие станахме свидетели на големи увеличения на заплатите в много европейски страни, които се дължаха повече на спекулации, като например в сектора на недвижимите имоти, отколкото на действително повишаване на производителността, и които се оказаха непосилни. По-добре е покачването да става бавно и плавно, но да е свързано с производителността и да е устойчиво, отколкото заплатите да се вдигат рязко и след това болезнено да бъдат коригирани. В това отношение от ключово значение е наличието на ефикасни механизми за договаряне на възнагражденията, съобразени с обстоятелствата във всяко предприятие, всеки отрасъл и всяка държава.

Но едно нещо трябва да е ясно: като се има предвид международната конкуренция, Европа може да „пусне кепенците“, ако за спасението си трябва да разчита само на намаляването на разходите за труд. Това е очевидно. Най-силният ни коз е неценовата конкурентоспособност и следователно нашите усилия трябва да се съсредоточат върху нея. Освен това, както бе потвърдено наскоро в доклад на Световния икономически форум, конкурентоспособността и качеството на живот не са несъвместими: най-проспериращите държави, а според някои — и най-щастливите, и със сигурност най-егалитарните като Дания, Швеция или Норвегия са също и най-конкурентоспособните! Вярно е също, че те си извадиха поука от финансовата и икономическата криза, която преживяха преди 20 години...

Как да разбираме тогава неценовата конкурентоспособност и как да я подобрим? Тук не говорим за цена, а за качество в различни разновидности: новост, надеждност, имидж, дизайн, опит, трайност...

Способността ни да произвеждаме такова качество и да се приспособяваме към потребностите на бързо развиващите се пазари ще ни помогне да запазим или увеличим пазарния си дял в международната търговия.

Нито Европа, нито Франция в частност ще преодолеят кризата, като се отрекат от себе си. Повече от всякога трябва да бъдем континентът на качеството! Запазената марка на един определен начин на живот, на вкуса и на стила, на отворените социални отношения, на опазването на околната среда, на усета към прогрес. Това „европейско съкровище“ е в някои отношения тежест, особено ако се придържаме към строгата логика на производителността, която се стреми към уеднаквяване и ускоряване... Но то е преди всичко предимство. Трябва задължително да насочим своята амбиция за иновации в тази посока.

Страна като Дания, която няма равна на себе си в изчистения дизайн, успешно изгражда определена представа за себе си, а същото прави и Германия, чиито надеждни промишлени продукти се търсят в страните с бързо развиваща се икономика.

Ето как във всяка от нашите страни, адаптирайки се към днешния свят, трябва да останем верни на себе си. По този път на развитие, който Европа трябва да извърви, Франция има незаменима роля. И вие действително изваждате на показ качествата на страната си, било то чрез великите инженери като Пежо или Дасо, чрез луксозните модни къщи като „LVMH“ или „Hermès“, или чрез продуктите, които обединяват традицията и дизайна, като ножовете на „Forge de Laguiole“.

Трябва обаче да си възвърнем загубените през последните години пазарни дялове. Примерите за успех не бива да ни карат да забравяме, че всички в Европа имаме пред себе си много работа за вършене. Как Европейският съюз може да помогне да се справим с предизвикателствата на конкурентоспособността? Ще се спра на три основни елемента.

Преди всичко Европа не е нито панацея, нито хомот. Европа е преди всичко съкровищница на опит, който можем да споделяме. На срещите на върха често моля колегите да разкажат как тяхната държава се е справила с една или друга реформа. Направихме го и на заседанието на Европейския съвет на 1—2 март.

Австрия например е държавата с най-ниско равнище на безработицата сред младите хора в Европа благодарение най-вече на една много оригинална система за професионални стажове. Финландия от своя страна отбеляза голям напредък в цифровизацията на публичната администрация, в общуването между властите и гражданите и предприятията, с което намали значително административната тежест за бизнеса.

А що се отнася до структурните реформи за повишаване на конкурентоспособността, в неотдавнашен доклад на ОИСР се посочва, че държавите, които в момента изпитват трудности, а именно Гърция, Ирландия е Португалия, са отбелязали най-голям напредък по тях! Макар и тяхното положение да е все още деликатно, от гледна точка на напредъка те са сред най-добрите!

На второ място, Европа е също и вътрешен пазар, най-големият в света, който допринася за създаването на растеж и работни места. При все това и както вероятно собствениците на предприятия сред вас се уверяват всеки ден, продължават да съществуват големи пречки, които понякога водят до големи разходи в ущърб на конкурентоспособността, а оттам и на заетостта. Това е така в сектора на услугите — 70 % от БВП! — и в сектора на цифровите услуги. Защо живеещите в Белгия да не могат да сключат по интернет по-евтина автомобилна застраховка, предлагана от френско дружество, установено във Франция? Трябва да признаем, че в ХХІ век и предвид на технологиите, с които разполагаме, това е смущаващо. Двадесет години след небезизвестната 1992 г., когато стартира единният пазар, има още много да се направи! Ето защо на Европейския съвет на 1—2 март решихме да използваме целия потенциал на нашия голям пазар.

Този пазар е също и убедителна сила спрямо останалия свят. Когато ние, 27-те страни от ЕС, се споразумеем за даден индустриален стандарт, нашата обща тежест кара международните ни партньори бързо да се присъединят към него. Това дава голямо предимство на нашите предприятия в областта на технологиите и на екологичната енергия например.

Нашата обща тежест ни служи също и при търговските преговори с други страни. Важно е световната търговска система да продължи да функционира. Ще повторя още веднъж — не трябва да отстъпваме, а да сме уверени в себе си и в качеството на продуктите и услугите, които предлагаме.

Това ме отвежда към третия елемент: иновациите. Няколко цифри онагледяват предизвикателството. В Европа сред хората на възраст между 25 и 34 години само един от всеки трима е завършил висше образование, докато в САЩ и Австралия те са над 40 %, а в Япония — над 50 %. Трима от всеки петима европейци имат слаби компютърни умения или изобщо нямат такива. Освен това броят на дипломиралите се по информатика е в застой и то в такава степен, че през 2015 г. вероятно ще имаме недостиг на 700 000 инженери информатици! Човешкият капитал е фундаментален.

Младите американски компании, създадени след 1975 г., инвестират над два пъти повече от своите приходи в изследователска дейност от европейските си посестрими. В Европа младите и новаторски предприятия са много по-малко, отколкото в САЩ. Известните европейски компании са често на повече от 40 години, докато тези в САЩ са често само на 15, 10 или 5 години. Немската „Siemens“ например е създадена през 1847 г., американската „Google“ — през 1998 г. Ще видим обаче дали „Google“ ще просъществува и през ХХІІ век!

В Европа има много малки предприятия и това важи в особено голяма степен за Франция. Малки предприятия, които ако останат прекалено малки, са по-малко продуктивни и следователно имат по-малка възможност да инвестират в завладяване на други пазари и в иновации. Дали не ги задушават бюрокрацията и данъците? Или пък може бе им липсват финансиране, рискови капитали? Трябва да им помогнем да прекрачат прага на износа. Трябват ни също и големи предприятия в ключови технологични сектори по подобие на предприятията ни в сектора на аеронавтиката: трябват ни „европейски шампиони“!

Важна е идеята за индустриална политика на европейско равнище. Тя обаче е спорна и всеки я разбира по различен начин. Установявам все пак, че има зависимост между степента на индустриализация и темпа на иновации и растеж. Ето защо трябва да окажем подкрепа на отраслите на бъдещето и на екологосъобразния растеж. Китай вече ни изпреварва по брой на патенти за възобновяема енергия. Действията на европейско равнище могат до помогнат. Ето един пример за това: работим усилено за създаването на европейски патент, който скоро ще започне да функционира след дългогодишни преговори, както и за създаването на европейски фонд за рисков капитал.

„Всичко от индустрията, всичко за нея“, е казал Сен-Симон преди два века. Днес той би казал: „Всичко от иновациите, всичко за тях!“ Младите трябва да преоткрият влечението към предприемачество. За предпочитане е в реалния свят, далече от спекулациите и от лесните, но опасни пари. Става въпрос за истинска промяна в манталитета.

Предизвикателствата са големи. Но Европа, тъй скъпият ни континент, континентът на качеството, може да се справи с тях. Европейците — и със сигурност французите — ще намерят в себе си необходимите сили да посрещнат предизвикателствата. Въпросът е не само за икономическите условия, за които говорихте днес, но и за нещо мъничко в повече, за това състояние на духа, за това неуловимо чувство — увереността. Ние, европейците, имаме зад гърба си многовековна история. Като запретнем ръкави, ще успеем отново. Чака ни велико бъдеще!



ЗА ПЕЧАТА

Dirk De Backer - говорител на председателя -  +32 (0)2 281 9768 - +32 (0)497 59 99 19

Jesús Carmona - заместник-говорител на председателя -  +32 (0)2 281 9548 / 5150 - +32 (0)475 65 32 15

press.president@consilium.europa.eu http://www.consilium.europa.eu/

EUCO 48/2/12 REV 2



BG

Каталог: rapid
rapid -> Европейска комисия Съобщение за медиите
rapid -> Европейска комисия Съобщение за медиите
rapid -> Европейската комисия е готова да започне преговори със сащ за споразумение за личните данни с цел борба с тероризма и престъпността
rapid -> IP/10/609 Брюксел, 26 май 2010 г. Европейската комисия се стреми да постигне високи стандарти за закрила на неприкосновеността на личния живот в рамките на споразумението за защита на данните между ес и сащ
rapid -> Европейска комисия — Съобщение за медиите
rapid -> Заседание на Съвета Външни работи Търговия Женева, 14 декември 2011 г. Председател г жа Hanna trojanowska
rapid -> Европейска комисия Съобщение за медиите
rapid -> Texte bg conseil europeen – bruxelles 15 & 16 octobre 2008 conclusions de la présidence


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница