фонд на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”; Документи из турските държавни архиви, публикувани в четиритомното издание на БАН (1940- 1942); Църковен архив, публикуван в двутомното издание на Д. Мишев, и други) историческите извори от разнороден характер (въз основа на своя произход, език и т. н.), от които с най-голямо значение за настоящото проучване са домашните писмени извори, а от „чуждите” извори – византийските и поствизантийските, гръкоезичните, османотурските, църковнославянските, руските, латинските и западните. официалните документи на българското училищно, църковно и държавно законодателство. Систематизирането на най-съществените и значими сведения, факти и данни за събития, процеси и личности от архивните фондове, статистическите справочници, периодичните издания и огромния масив разнородни исторически извори, а така също и от публикуваните историописи, дава възможност да се проследи с необходимата за представително научно изследване изворова и историографска осведоменост обективната логика на процесуалното и функционално развитие на Българската църква, на нейното роля на структуроопределящ фактор в развитието на българското образование до Освобождението. 3. Категории В качество на фундаментални за проучването се явяват категориите образование, Църква, държава и връзка, което налага уточняване на авторовия подход към тяхното съдържание. В съвременното педагогическо наукознание в интензивен оборот са интерпретациите на съдържанието на категорията образование, конструктивната същност на образованието и неговото видово разнообразие: училищно формално, неформално и информално образование; интеркултурно образование; образование на възрастни, на лица със специални образователни потребности и на надарени ученици и т. н. Църквата е с особен статут. Историята и настоящето й отреждат значимо
|