фонд на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”; Документи из
турските държавни архиви, публикувани в четиритомното издание на БАН (1940-
1942); Църковен архив, публикуван в двутомното издание на Д. Мишев, и други)
историческите извори от разнороден характер (въз основа на своя произход, език и т. н.), от които с най-голямо значение за настоящото проучване са домашните писмени
извори, а от „чуждите” извори – византийските и поствизантийските,
гръкоезичните, османотурските, църковнославянските, руските, латинските и
западните.
официалните документи на българското училищно, църковно и
държавно законодателство.
Систематизирането на най-съществените и значими сведения, факти и
данни за събития, процеси и личности от архивните фондове, статистическите
справочници, периодичните издания и огромния масив разнородни исторически
извори, а така също и от публикуваните историописи, дава възможност да се проследи с необходимата за представително научно изследване изворова и
историографска осведоменост обективната логика на процесуалното и
функционално развитие на Българската църква, на нейното роля на
структуроопределящ фактор в развитието на българското образование до
Освобождението.
3. Категории
В качество на фундаментални за проучването се явяват категориите
образование, Църква, държава и връзка, което налага уточняване на авторовия подход към тяхното съдържание.
В съвременното педагогическо наукознание в интензивен оборот са интерпретациите на съдържанието на категорията образование, конструктивната същност на образованието и неговото видово разнообразие: училищно формално, неформално и информално образование; интеркултурно образование; образование на възрастни, на лица със специални образователни потребности и на надарени ученици и т. н. Църквата е с особен статут. Историята и настоящето й отреждат значимо
|
